Бизнесът и паркът – гледната точна на работещ баща

Време за четене: 5 минути

Преди няколко дни реших да изгубя 20 минути и да прочета една статия – типичен представител на жанра „репортаж по фейсбук-статус“. Самата статия смятам за пълна глупост по същество, но мисля че е интересна ако я разгледаме като неволно направена илюстрация на един по-общ проблем. Това е проблемът на недонаучените уроци за живота в свободно общество и за съпътстващите свободата отговорности и взаимен контрол.

Преди повече от година за пръв път посетих Бизнес парка – идвах на интервю за работа. Понеже не знаех колко време ще ми отнеме да стигна дотам, се оказах на място доста по-рано и в резултат имах около половин час за разходка докато стане време да отида на интервюто. Още от влизането – бизнеспаркът има бариери на улиците, от които може да се влезе с кола – останах с усещането че все едно влизам в суверенна територия на чужда държава.

Бързо натрупах още много впечатления, които потвърдиха първоначалното. Тротоарите са равни. Плочките по тях не подскачат. На кръстовищата тротоарите се снижават, така че лесно да се пресече ако човек е с или в количка. Самите улици нямат дупки. Има легнали полицаи на местата, където автомобилите трябва да намалят скорост. Между офис сградите има чудесно поддържани тревни площи и дървета. Има кошчета за боклук на разумни интервали. Няма фасове, няма кучешки или с друг произход фъшкии. Поддържани храстчета играят ролята на ограда по една от по-дългите улици, така че хората да не пресичат изненадващо, а само на пешеходните пътеки. Към края има отново добре поддържано изкуствено езеро, в което плуват специално завъдени костенурки. Около езерото – градинка с пейки, коя под сянката на дърво, коя на слънце. Пейките са здрави, без надписи „кур“ надраскани с ключ, без счупени дъски. Боядисани, за да не ви се закачи треска.

На какво се дължи цялата тази благодат? Кой плаща, запитах се, за поддръжката на това място, така че на човек да му е лесно и приятно да се разхожда из него? Вероятно това са наемателите на офис пространства. Те печелят пари, защото доставят услуги, за които има клиенти, които са готови да плащат, a с част от печалбите си плащат наема, който осигурява удобна за човешки живот среда на територията, която принадлежи на Бизнес парка. Така работещите там ежедневно могат да се радват на здрава инфраструктура и поддържани градинки с пейки. Те са поддържани с парите спечелени от създадената от същите тези хора стойност. Не са дадени по милостта на никой цар, генерал, пожарникаро-мутро-сикаджия, бейлербей.

Причината Бизнес паркът да е остров на чистота, ред и цивилизация сред кочината наречена град София и кенефа на тази кочина, наречен жилищен квартал „Младост“ е, че в Бизнес парка, за разлика от кочината, действат неумолими правила, и най-вече договорът – получаваш това, за което си плащаш. Наемателят е платил наем – Бизнес паркът е платил за поддръжка – получава градинка, езерце и костенурки. Работодателят е платил заплата – получава извършена работа. Ако някой наруши този договор, следва недоволство и санкции. Ако няма заплата, работникът ще смени работодателя. Ако умрат костенурките и езерцето се размирише, наемателят ще потърси сметка на управата на Бизнес парка. Управата ще се обади на фирмата, която поддържа езерцето и ще каже примерно „Извинявайте, костенурките ни умряха, това беше трагично за нас, когато изтече договорът ни с вас ще ви сменим с друга фирма„. Дори редът да не е точно този, принципът на който работят нещата е същият.

С други думи – ред, чистота и цивилизация има там, където е имало „гола поляна“, тогава когато и защото се спазват правилата. И най-вече правилото, че частната собственост е неприкосновена, а договорите се спазват. Това дава сигурност на човек, че разменяйки пари ще получи точно това и точно колкото е договорено. Че няма да бъде излъган. София е пълна с голи поляни и с неугледни пейзажи – значи остава само да осигурим другия компонент?

Демографският облик на Бизнес парка също не прилича много на българския. По улиците ходят относително млади хора – повечето между средата на 20-те и средата на 40-те си години. Не се тътрят, не куцат, не са болестно дебели. Имат будни погледи и говорят със сложни изречения, имат и необходимия брой зъби в устите си. Понеже Бизнеспаркът е място за работа, в облеклото липсва обичайната комбинация от шорти и „суичър“ с дълъг ръкав (и досега не знам как от sweatshirt се е стигнало до превода, който имаме). Както и да е. Докато се разхождах, чакайки да стане време за интервюто, особено впечатление ми направи броят бебешки колички около езерото – на единица площ в Бизнес парка по обяд можете да видите повече деца и бебета, отколкото по улиците. Крушката си има опашка, казах си – в околността сигурно няма друго цивилизовано място, където можеш да си разходиш детето бутайки количката по някаква равна повърхност. В този град дори на пъпа на центъра човек не може да измине повече от 20 метра по права линия без да му се изпречи я паркирана кола, я контейнер за боклук, я просяк, я клошар, я бездомно куче, я просто дупка в тротоара. Какво остава за разходка с количка? Ако това е положението в центъра, в кварталите ситуацията едва ли ще е по-добра.

Мина известно време от интервюто ми за работа. Оттогава работя в същия Бизнес парк и обитавам същия жилищен квартал. Аз съм от тези хора, които пътуват с раница в метрото, четат от таблета, слизат на последната станция, гледат код цял ден, на връщане пак си четат от таблета и които си свалят раницата за да не пречат в блъсканицата. Гледам и бебе на няколко месеца, което в уикенда разхождам с количка из Бизнес парка. Това ми коства пътуване с метрото, тоест време, но предпочитам да си разхождам бебето там, дори да е около мястото, където и без това съм всеки ден през работната седмица, отколкото в джендемите и буренаците в „Младост“.

Животът има ирония, до която колкото и добра фантазия да имаме, не можем да стигнем сами. Простият принцип човек да си спазва обещанията и задълженията е довел до това, че едно място предназначено за работа е станало по съвместителство и най-близкото нещо до парк и най-привлекателно за разходка на деца, което може да се намери в цялата околност. До такива успехи води спазването на споменатите прости правила и изискването от другите да ги спазват – успяваш дори в области, където не си имал за цел. Защото Бизнес паркът не е, повтарям – не е – място за разходка на деца и детска площадка.

Не е детска площадка, но… няма нищо по-добро. Защото излезете ли от Бизнес парка, онези правила, че срещу парите си получаваш услуга, вече не важат. И тук скандалното, поводът за бегемамин гняв, статийки, пасивно-агресивни статусчета, но най-вече за протест и търсене на сметка от отговорните е не това защо някой не позволява Бизнес парка да се използва не по предназначение. Истинският въпрос е: защо освен Бизнес парка няма друго цивилизовано място в околния квартал, така че хората са принудени да се тълпят там за да седнат на чиста и здрава пейка?

Не е повод да се сърдим на хората, че се стремят към продуктите на цивилизацията. Всеки обича да му е чисто, да му е светло, да му е топло, или пък прохладно. И децата обичат да гледат и да си играят с костенурките. Всичко това е нормално. Това което е анормалното е, че цивилизацията в България съществува на изолирани острови сред мизерията. И тук отговорният гражданин, родител, данъкоплатец и потребител трябва да насочи въпросите си не към Бизнеспарка, към който той няма отношение, а към тези, на които е платил за да му осигуряват същите условия на живот на територията на целия град.

Разликата между човека от племенното общество и човека от отвореното общество се проявява тук – единият се впуска в борба, за да „отвоюва“ някакъв ресурс и тук дори се прикрива зад благото на „децата“, използвано като източник на морално право – „трябва да ми осигурите правото да се разхождаме из хубавото ви място, защото децата…!“. Човекът от отвореното общество не скача на бой – той пита, а не може ли да направим така, че да си произведем повече от същия ресурс за всички, за да няма нещастни и недоволни.

Защо като някакви пещерни хора поставяме летвата толкова ниско – да се сочим, обиждаме и делим на групи в борба за пет улици – когато сме в пълното си право да изискваме целият град да изглежда на нивото, на което са тези пет улици? Толкова за недонаучените уроци, за които споменах.

Този текст стана със сигурност прекалено дълъг и надявам се все още не твърде нравоучителен. Затова спирам дотук. Само ще повторя за последно – цивилизацията идва там, където правилата се спазват. Може и на гола поляна да дойде – зависи дали хората събрали се на поляната са честни помежду си. От честността между тях ще се появи взаимно доверие. А доверието е това, което превръща групата индивиди в общество.

Сподели
Георги Антонов
Георги Антонов

Георги Антонов е IT специалист с десетгодишна практика. Изучавал е филология и история на Балканите в Софийски Универистет „Св. Климент Охридски“. Освен в технологиите има трайни интереси в областта на съвременната история и международни отношения. Автор на текстове публикувани в изданията „Bulgaria Analytica“ и „Алтернативи и анализи“.

6 Comments

    • Благодаря за тази информация! Аз се чудех къде отиват костенурките зимно време, но това ми отговори на въпроса.

      И все пак, колкото и странно да звучи, виждам как прекрасно се получават нещата. Хем имаме езерцето с костенурките, завъдено от мнозина хора, без централно планиране, хем имаме доброволци, които се грижат за тях.

      Наистина, още един црих към историята.

  1. И в БП има бездомни кучета, и то много, но никой не е агресивен към тях, дори напротив- управата на БП София поеха за своя сметка лечението на едно от тях.
    Няма ни кучешки, ни детски изпражнения, защото някой се грижи за това…

  2. Абсолютно празна откъм смислено съдържание статия!
    Това, че ви се харесва стерилната среда, че изпадате във възторг от поддържани пейчици и оформени храстчета, „аутсорснати“ офис хорица с фалшива идентичност, показва вашата празнота и нищо друго!

    • Здравейте, Борислава Иванова (Хисфан),

      Надявам се разбирате, че всеки има право да харесва или да не харесва реда. Нещо повече, тъй като местата като Бизнес парка все още са относителна рядкот в България, за нехаресващите ги е много лесно просто да не ходят там.

      Поздрави!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *