Това е Джанет Търбър. Богата жена, която е направила страшно много за развитието на културата на новата страна САЩ, а и на целия свят.
Към края на XIX век САЩ доста изостава в културната сфера от Европа, която има огромни традиции, сравнена с този нов свят. За да се навакса с това, госпожата решава да отвори Консерватория. Национална консерватория по музика в Ню Йорк. Частна, със своите собствени пари.
В частното училище се приемат всякакви студенти – жени, негри, индианци, нещо, което по останалите места, включително на много места в Европа, е нетипично. Част от тях посещават консерваторията безплатно.
Напълно частното училище, инициатива на личността Джанет Търбър съществува и произвежда качествени музиканти дълги години. С цел да повиши репутацията и да разшири кръгозора на американската публика, тя кани – доста настойчиво и упорито – композиторът Антонин Дворжак, който да стане директор.
Дворжак, тогава директор на Пражката консерватория, не се решава лесно да замине за САЩ. Дори, когато разбира, че заплатата в частното училище ще е 30 пъти по-висока от тази, която получава в Прага. Налага се семейството му да гласува по време на семейна вечеря, за да го пратят.
Резултатът? Дворжак заминава за САЩ, където под покровителството на Джанет Търбър пише една от – ако не и най-магическата си творба, симфонията „Новият свят„. За части от която се е вдъхновил от пеенето на една от чистачките в училището – негърка, която е обичала да пее свои народни песни.
Дворжак е обичал и се е вдъхновявал и от влаковете. Редовно е пътувал безцелно с влак само, за да отиде до място, от което да ги наблюдава. Не е трудно на моменти в Новия свят да „чуем“ ритъма на влаковете.
Самата премиера на Симфонията на Дворжак е в Карнеги хол. Концертна зала, построена отново от частен инвеститор по собствена (или на жена му, но все пак) инициатива. Толкова по въпроса за човешкото богатство и развитието на културата.
Завършвам с думи на самия Дворжак:
Днес моят Реквием трябва да бъде представен специално пред работници и бедни хора, а в сряда, 30 ноември, за „богатите и интелигентните.“ Това е американският начин. Но на мен ми харесва. Защо бедният, трудолюбив човек, който работи цяла седмица, за да си осигури насъщния, да не може да оцени Бах, Бетховен и Моцарт? Класически произведения като техните често биват представяни тук и концертите са винаги в препълнени зали.
Източници
В търсене на музикалния език на Америка: разказ за посещението на Дворжак в Новия свят, Огъстъс П. Гарднър, от сайта Fortissimo.bg
Emanuel Rubin, Jeanette Meyers Thurber and the National Conservatory of Music, American Music Vol. 8, No. 3 (Autumn, 1990), pp. 294-325 (32 pages), последно достъпено на 18 юли 2017 г.
