Как СССР помогна за изчезването на четвъртото по големина езеро в света

Аралско море е безоточно езеро, което се намира в Централна Азия, между Казахстан на север и Узбекистан на юг. Захранва се с вода основно от реките Амударя и Сърдаря. Някога, с площ 63,300 кв км, е било четвъртото по големина езеро в света.

Имало едно време едно голямо езеро, наричано Аралско море.

AralSea(1997)_NASA_STS085-503-119.jpg

Аралско море от космоса, северната му част е долу. Снимката е направена от НАСА, август 1977 г.

Спътникови снимки показват, че Аралско море продължава да губи своята площ. Трагедията на морето започва през 30-те години на 20 век, когато СССР решава, че трябва да проведе масова колективизация на земите в колхози и да провежда централизирано земеделие. Идеята на централните плановици е било налагането на доскоро непознатата земеделска култура памук в региона, въпреки че климатът е твърде сух за тази дейност.

aral_sea_2006.jpg

За да се осигури вода за напояване, започнали и мащабно строителство на напоителни канали (особено през 60-те години), които отклонявали все повече вода от реките Амударя и Сърдаря, които пълнят езерото. В резултат прясната вода, достигаща до Аралско море силно намаляла – 90 % от водното течение се отклонявало за напояване. От 1960 г. нивото на морето започва да се понижава с нарастваща скорост от 20 до 80—90 см/годишно, оставяйки зад себе си солена и безплодна пустиня.

В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишава солеността на Аралско море, което довежда до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост.

UNEP.jpg

Пресъхването на морето се отразява пагубно и на климата в района. Лятото става сухо и горещо, а зимата студена и продължителна.

Аралско море е силно замърсено, най-вече в резултат на опитите с биологично оръжие в бившата съветска секретна база на остров Возрождение. Там са се съхранявали огромни количества антракс. Сега базата е изоставена и до нея има свободен достъп.

От пресъхналите части на морското дъно силните ветрове образуват прашни бури, които връхлитат близките региони и замърсяват големи територии от Аралската падина със сол, химикали и пясък.

AralSeaDriedup.jpg

Има ли все пак надежда за възстановяване?

В южната, узбекска страна процесът на пресъхване на морето е най-активен, понеже водите на река Амударя изчезват в пустинята няколко километра преди да достигнат пресъхващото ниво на Аралско море.

За да се възстанови поне горната част на езерото, през 2005 г. започва изграждането на 13-километровата Кок-Аралска дига, която трябва да спре оттичането и да задържа водата в т. нар. Малък Арал. Благодарение на нея водите на река Сърдаря се събират в малкото море и нивото му нараства, а солеността на водите му намалява.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *