Учителят Радон Тодев и четата му биват опяти живи преди да спасят хиляди бежанци от Македония

В края на лятото на 1903 г. вече става ясно, че най-масовото въстание в българската история Илинденско-Преображенското няма да може да постигне целта си – освобождение на българските земи в Македония и Одринско.

Башибозукът се отдава на насилия и към България се стичат десетки хиляди бежанци, които търсят спасение. Мнозина от тях биват застигнати от озверелите орди и намират смъртта си. В тези тежки условия, в които България е подложена на силен натиск да не помага на въстаниците, за пореден път проличава геройството на обикновените хора.

Радон Тодев е учител в Банско, който като всеки родолюбив българин в онзи регион е част от системата на ВМОРО. По време на въстанието е войвода на чета. В началото на октомври получава задача заедно със своите момчета да прикрие отстъплението на бежанците по пътя им към свободна България. Тъй като е било явно, че отиват на сигурна смърт, Радон Тодев и неговите четници са опяти живи в църквата в Банско, след което поемат по пътя към вечността.

Radon_Todev's_Grave_October_1926.pngМладежката организация в Банско полага венци на гроба на Тодев през октомври 1926 г. Вестник „Македония“, I (15). 27 октомври 1926. с. 1.

На 4 октомври 1903 г. (22 септември стар стил) четата на Тодев от 70 души заема позиция на височините над Годлевския Балкан и цял ден води неравно, самоубийствено сражение с многократно превъзхождащия ги враг.

Ден преди това в църквата „Св. Троица“ в Банско поп Стойко живи ги опява, защото момчетата знаели, че отиват на сигурна смърт. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1,000 души башибозук. След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно са обкръжени, нямат вода и боеприпасите привършват. Но никой не приема предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат, макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето. Когато патроните им свършват, Тодев и хората му водят ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета1, а жертвите за аскера са 119 души. Практически цялото цивилно население, което охраняват, успява да стигне и пресече българската граница2.

Смелостта и жертвоготовността на четата на Радон Тодев са пример за обич към Родината, който, за съжаление, е посипан с пепелта на забравата.

Чуйте и песента за воеводата:

Библиография

1.
Троански, Х, „Кажи кога да умра“, София, 2007, Работилница за книжнина – Васил Станилов, ISBN 978-954-8248-59-4, стр. 15.
2.
Кьосев, Дино; Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“. стр.133, достъпно на http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_6.html.
Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *