Кончината на анархиста Нестор Махно

Време за четене: 4 минути

Първата световна война е време на безпрецедентно до този момент разделение, омраза и насилие, особено в Източна Европа. Войната обаче ражда и своите герои. Един от тях е толкова голям и толкова комплексен като личност, че до днес е уважаван както от поддържниците си, така и от етническите и идеологическите си врагове. Говоря за украинеца, за когото се пеят песни и чието име вдъхва респект – Махно.

На 6 юли 1934 г. в парижка болница умира от костна туберкулоза Нестор Махно – украински анархо-комунист от казашки произход, предводител на селското въстаническо движение в Южна Украйна през 1918-1921 г., командвал Революционната въстаническа армия на Украйна по време на Гражданската война. Останал известен като „татко Махно“.

Роден е на 7 ноември 1888 г. в знаменитото село Гуляйполе в Екатеринославска губерния (сега Запорожка област). Остава без баща едва на една година. Получава само начално образование. Отрано започва да работи.

На 17-годишна възраст става член на „Селска група на анархо-комунистите” в Гуляйполе и участва в експроприации. Няколко пъти е арестуван. През 1910 г. е осъден на смърт чрез обесване заради покушение на селски полицаи, присъдата е заменена с безсрочна каторга.

Малограмотният, но природно интелигентен, Нестор започва да чете в затвора и да се ограмотява по история, математика и литература. Тук се запознава с видни анархисти, които го спечелват за своите идеи.

Заради участие в затворнически протести 6 пъти влиза в карцер и заболява от туберкулоза.

След Февруарската революция е пуснат на свобода и само след три седмици е в Гуляйполе. Веднага се включва в революционните процеси и се изявява като един от лидерите в губернията.

След Октомврийската революция застава на последователни анархистки позиции – влиза в ръководни революционни органи и скоро ги напуска.

През лятото на 1918 г. заминава за Москва, запознава се с болшевишките водачи Ленин, Свердлов, Троцки и Зиновиев, но остава на своите позиции.

Връща се в Украйна, за да организира въоръжена борба против окупационните немско-австрийски и хетмански войски. През септември оглавява партизански отряд от 36 души. Скоро около него се групират други партизански отряди и Махно фактически оглавява въстаническото движение в Екатеринославска губерния.

Когато през февруари 1919 г. войските на белогвардееца ген. А. Деникин настъпват в Украйна, Махно сключва споразумение с командването на Червената армия и на 21 февруари става командир на бригада, сражавала се с войските на Деникин.

За рейда към Мариупол, забавил настъплението на белите към Москва, според някои сведения бригадният командир Махно е награден с орден „Червено знаме” под №4.

От 15 април 1919 г. командва бригада в състава на 1-а Украинска съветска армия. От началото на юни 1919 г. Махно, не получавайки боеприпаси и снаряжение в боевете с Кавказката дивизия на ген. Шкуро, прекъсва споразумението със съветското правителство.

През лятото оглавява Реввоенсъвета на революционно-въстаническата армия на Украйна. А след като белите възобновяват настъплението към Москва, той отново призовава въстаналите селяни към съюз с червените.

Попаднал в обкръжение, Махно предприема смел ход, като с верните си войски за 11 дни изминават над 600 км през разположението на белите и победоносно се завръща в Гуляйполе. В нощните боеве Махно лично предвожда кавалерията си. По пътя си те разгромяват всички артилерийски и други складове на противника.

По този начин Махно оказва забележимо влияние на хода на войната и помага на червените да отблъснат настъплението на Деникин към Москва.

Тогава Махно издига програма за отмяна диктатурата на пролетариата и ръководната роля на комунистическата партия, развитие на самоуправлението на основата на безпартийни „свободни Съвети”, организиране на «трета социална революция» за сваляне на болшевиките и установяване на народна власт, ликвидиране на експлоатацията на селяните, защита на селата от глада, установяване собственост на селската маса на земята.

След ликвидиране на деникинския фронт в края на 1919 г. болшевишкото правителство вече няма нужда от съюза с въстаниците-анархисти и на 11 януари 1920 г. Троцки със заповед поставя Махно извън закона, като армията му трябва да бъде разоръжена. Той, разбира се, не се подчинява.

През есента на 1920 г. болшевишкото правителство отново се сеща за Махно и му предлага съюз против белогвардееца Врангел на Кримския полуостров.

Махновци се бият храбро в най-тежките боеве. Но след превземавено на Крим болшевиките решават вече окончателно да се разправят с излишния съюзник. Обкръженият отряд на махновците обаче успява да се измъкне. Настигнат е от превъзходащи сили на червените и повечето от тях са избити на голото зимно поле с картечен огън.

Оцелелите търсят спасение в Гуляйполе, но болшевишките отряди ги преследват по цялата територия на Украйна. Накрая ги притискат към границата с Румъния.

На 28 август 1921 г. Махно с отряд от 28 души преминава границата – ранен е с 12 куршума, с тежка контузия и счупен крак. Румънците веднага ги интернират в заразени с тиф бараки, оставят ги без лекарства и бинтове, хранят ги с царевична чорба.

След две седмици съветското правителство прави пред Букурещ постъпки да му бъдат предадени метежниците. През пролетта на 1922 г. Махно бяга от румънския лагер заедно със съпругата си и още трима другари. Това става с помощта на местните власти.

На 22 април бегълците се оказват в Полша без грош в джоба, отново в лагер за интернирани лица.

На 25 септември 1923 г. го арестуват и съдят по обвинение за подготовка на въстание в Източна Галиция с цел присъединяването й към Съветска Украйна. Съдът ги оправдава.

На 14 април 1924 г. Махно прави опит за самоубийство. Разрешават му да замине за Германия.

В Данциг го отвличат съветските чекисти Еланский и Ян Сосновский и го карат в Берлин в съветското посолство. Махно обаче успява да скочи от автомобила и веднага се предава на немската полиция.

Успява да се добере до Париж. В последните си години активно участва в живота на европейските анархистични организации, публикува статии, подготвя мемоари, изчиства многобройни обвинения по репутацията си.

Животът му не е безсмислен както при мнозина други емигранти. Испанците го канят да оглави тяхната революция. Разбит от туберкулозата и последствията от многобройните стари рани, той вече не може да участва в бойни действия. Но една от бригадите на испанските анархосиндикалисти носи неговото име.

Три седмици след като 45-годишният Нестор Махно умира, на 28 юли 1934 г. урната с праха му е зазидана в колумбария на гробищата Пер Лашез.

На 24 август 2009 г. в Гуляйполе тържествено е открит паметник на Нестор Махно.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *