Имало едно време в Азия едно голямо езеро, наричано Аралско море. Днес то е само сянка и спомен за себе си, заради човешката намеса, човешката глупост и гордост.
Аралско море е безоточно езеро, което се намира в Централна Азия, между Казахстан на север и Узбекистан на юг. Захранва се с вода основно от реките Амударя и Сърдаря. Някога, с площ 63,300 кв км, е било четвъртото по големина езеро в света, толкова голямо, че е наричано море.
Поглед от Космоса
Спътникови снимки показват, че Аралско море продължава да губи своята площ. Трагедията на морето започва през 30-те години на XX век, когато СССР решава, че трябва да проведе масова колективизация на земите в колхози и да провежда политика на масово, централизирано земеделие, с нови култури, изискващи сериозно напояване. Идеята на централните плановици е било налагането на доскоро непознатата земеделска култура памук в региона, въпреки че климатът е твърде сух за тази дейност.
Планът е бил да се използва сухия климат и водата, за да бъде СССР конкурентен на световния пазар на памук и да има самозадоволяване на нуждите на вътрешния пазар, вместо да се внася. Е, както и множество друхи подобни схеми и тази е неуспешна.
За да се осигури вода за напояване, започнали и мащабно строителство на напоителни канали (особено през 60-те години). Те отклонявали все повече вода от реките Аму Даря и Сърдаря, които пълнят езерото. В резултат прясната вода, достигаща до Аралско море силно намаляла – 90 % от водното течение се отклонявало за напояване. От 1960 г. нивото на морето започва да се понижава с нарастваща скорост от 20 до 80—90 см/годишно. Резултатът от това било солена и безплодна пустиня.
В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишава солеността на Аралско море, което довежда до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост.
Регионът около Аралско море днес
Пресъхването на морето се отразява пагубно и на климата в района. Лятото става сухо и горещо, а зимата студена и продължителна.
Аралско море е силно замърсено, най-вече в резултат на опитите с биологично оръжие в бившата съветска секретна база на остров Возрождение. Там са се съхранявали огромни количества антракс. Сега базата е изоставена и до нея има свободен достъп.
От пресъхналите части на морското дъно силните ветрове образуват прашни бури, които връхлитат близките региони и замърсяват големи територии от Аралската падина със сол, химикали и пясък.
Има ли все пак надежда за възстановяване?
В южната, узбекска страна процесът на пресъхване на морето е най-активен, понеже водите на река Аму Даря изчезват в пустинята няколко километра преди да достигнат пресъхващото ниво на Аралско море.
За да се възстанови поне горната част на езерото, през 2005 г. започва изграждането на 13-километровата Кок-Аралска дига. Тя трябва да спре оттичането и да задържа водата в т. нар. Малък Арал. Благодарение на нея водите на река Сърдаря се събират в малкото море и нивото му нараства, а солеността на водите му намалява. И до днес обаче процесът не е обърнат успешно.
