Снимка: poligraff.net
На 15 юли почива „бащата“ на съвременен Бургас – Александър Георгиев Коджакафалията. Търговецът получава прозвището си от благодарните жители на града, след като през 1911 година прави най-голямото завещание в историята на България. Негови са били земите на бургаските комплекси „Братя Миладинови“, част от „Лазур“ и „Зорница“, Приморския парк. Малко преди кончината си обаче, той ги преотстъпва безвъзмездно на общината и признателните й граждани.
През 1911 година най-богатият човек в Бургас Александър Георгиев застава пред нотариус, за да напише завещанието си, с което дарява на своите съграждани имоти и средства на стойност 25 милиона златни лева. С това той се превръща в един от най-големите български дарители. Извън огромното завещание през целия си живот Коджакафалията не спира да раздава парите си за благотворителни цели и за развитието на града си.
Разбира се, голяма част от получателите на неговите дарения са бедните и сираците. Александър Георгиев обаче участва напълно безвъзмездно с лични средства и в инфраструктурното развитие на морския град. В началото на миналия век със свои собствени средства той плаща за изграждането на цялата инфраструктура на зараждащите се нови квартали, в които живеят главно бежанци и бедни преселници от съседните села. Освен това най-богатият човек в Бургас покрива разходите по съставянето на новия регулационен план на града и дарява земя на над 600 бедни семейства за да си построят домове.
Половината от времето си Коджакафалията прекарва в печелене на пари, а останалата половина – в раздаването им на бедните. С лични средства той Строи сиропиталища, старчески домове и болници. Голяма част от парите дарява на Църквата с изричното искане те да отидат за социално, подпомагане на нуждаещите се.
Александър Георгиев дарява половината от нивите и дюкяните си на Българската православна църква в града, поставяйки изричното условие те да не се продават. При дарението той изрично записва, че изпълнителите на завещанието трябва да раздават всяка година преди Великден събраните пари на бедните, без разлика от народност и вероизповедание.
Скромният живот на този уникален дарител започва през 1830 година. В нея Александър Георгиев се ражда в близкото до Бургас село Зидарово. Въпреки, че след време ще се превърне в най-богатия човек в околията, детството на Коджакафалията е белязано от крайна бедност. Останал сирак едва 5-годишен, той е осиновен от вуйчо си, който има още шест деца. Заради липсата на средства при приемното му семейство, той до края на живота си остава неграмотен. Въпреки това се научава да говори свободно на шест езика (турски, гръцки, румънски, френски, руски и сръбски) и се научава как се сключва добра сделка. Като юноша той, заедно с братовчед си, се мести в града Бургас. Двамата започват работа като чираци в абаджийска работилница. Докато работят от сутрин до вечер, пестят всеки лев, за да наемат в края на службата си порутено дюкянче. Оттам тръгва търговска империя, която двамата изграждат през годините. Когато навършва 20, Коджакафалията вече е сред богатите хора в околията.
Дарен с феноменална памет, той помни в подробности всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните и лично плаща заплатата на всеки от 150-те си калфи и чираци.
Политиката му е най-кадърните от тях да прави свои съдружници. През живота си Александър Георгиев построява десетки ханове, фабрики и магазини, а консулите на другите държави отсядат само в неговите имоти. Въпреки това личният му живот никога не се променя. Той не успява да създаде семейство и до последно ходи с грубите си селски дрехи, яде наравно с работниците си и повече от 40 години живее в складова стаичка, широка 1,5 и дълга 2 метра. Тя се намира под стълбите между първия и втория етаж на сграда, която е негова собственост. През целия си живот Коджакафалията се страхува да не бъде заподозрян в показност и липса на скромност. В името на това той категорично отказва да се снима. Единствената му фотография е направена случайно от неизвестен фотограф, докато обядва в хана с обичайните маслини и хляб.
На 15 юли 1913 г. Коджакафалията е намерен мъртъв в дома си. В завещанието си той предвижда пари за надгробния си кръст и стриктно описва как трябва да изглежда гроба му. След окупацията на България от Червената армия и идването на власт на комунистите, всички дарени от него имоти са откраднати и взети за управление от новата власт. В една нощ на 1950 г. комунистическата управа на Бургас изпраща работници да разрушат каменния кръст, който стои на гроба му. Официалната причина за това светотатство е, че общината е решила да мести гробищата. Истинската – че този голям благодетел трябва да бъде забравен. Още същата нощ върху постамента на кръста е поставен бюст на комунистическия диктатор Георги Димитров. Разбрали за погрома, свещеници от църквата тайно събират костите на дарителя и ги пазят в храма повече от двадесет години. Едва през 1970 г. те се осмеляват да помолят властите тленните останки на Коджакафалията да намерят покой в новите гробища на града.
Още за Коджакафалията можете да чуете в прекрасното предаване на БНР, в което Гергана Костова разказва за живота му.
