Казусът в Слънчев бряг не е необходимо да се свежда до любимото ни „За или против еди-кой си?“. Има готово технологично решение, а прилагането му зависи само от политиците ни.
От началото на 90-те и в Будапеща възниква подобен проблем на този в Слънчев бряг – голям наплив на туристи и проблеми със съня и спокойствието на обикновените граждани и на същите тези туристи. Решението е просто – след 12:00 всички външни маси на заведенията се прибират и купонът може да продължи вътре. Лично аз станах свидетел как това се прилага и днес и, учудващо, не беше възприето със скандал от клиентите.
Ако се получи сигнал, че се нарушава нощната тишина, пристигат двама цивилни полицаи с устройство за замерване на децибелите, застават на входа или отиват у съседите. Самото устройство издава фиш на място и в него се посочват параметрите, както и дали е налице нарушение. Няма субективна преценка на полицейски служител и не търсим човек от друга служба (РИОСВ) на другия ден. Има проверена и сертифицирана техника.
През последната година Будапеща е приела над 4,5 млн. туристи, които освен от музеи, архитектура и забележителности се нуждаят и от по-свежи забавления, включително и след 12 вечерта. Затова с течение на времето, още от 90-те години, при неизменните и стриктно налагани правила за шума, съдържателите на заведения започват да се обединяват в “Ruin pubs” – изкупуват или наемат стара кооперация, в която съжителстват много различни барове. Но сградата е една, няма съседи, а шумоизолацията излиза по-евтино. Спазването на правилата излиза по-евтино. Като страничен ефект, те привличат хиляди млади хора и се превръщат в модерна градска забележителност в Будапеща.
Например бар „Instant“, който имах възможност да посетя миналата есен, е най-големият ruin pub. Вътрешният двор, през който се влиза, е с размера на двора на Ректората, а в сградата се помещават точно 26 бара с различни музика и стил, и всяко със собствен номер. Съжителство на метъл, пънк, рап, унгарско и световно R’n’B, чалга, хора, облечени като плюшени животни, както и братя сърби, танцуващи с ножове под музиката на „Месечина“ на Брегович.
Интересно, че в двора, при наличието на толкова барове и стотици хора наоколо, беше почти тихо и човек можеше да си чуе приказката. Същото се отнася и за пространството навън около сградата.
Този ефект е постигнат чрез шумоизолация. Тя е била поставена заради глобите, които са налагани последователно и без изключения за хора и бизнеси. Честно ли е дискотеките в Слънчев бряг да стоят отворени, а Арт-Хостел в София да се мести заради множество глоби и проблеми за шум от градината?
Братята унгарци имат и сън, и забавление, а ние трябва да се лишаваме и от двете. Защото не сме в състояние да наложим на държавата си да работи, без вицепремиерът да отиде на терен.
Ако желае да реши проблема, Симеонов може да инициира законодателни промени, които да направят задължително носенето на сертифицирани устройства за измерване на шума в полицейската кола. Както и стандарт за максимално ниво на шума на улицата и в дома на съседите – на толкова метра толкова децибела. Това би премахнало субективния момент и би облекчило работата на полицая, изпратен на адрес да установява нарушение. Ако имате съмнение, той ще ви покаже показанието на дисплея, вие ще го напсувате наум, ще си платите глобата и ще се замислите дали да надувате музиката.
За съжаление подобни акции най-често се оказват „Много шум за нищо“.
Ееех, и аз това се питам… И за пореден път установявам, че онези, които трябва да свършат работата, всъщност са най-големият проблем, защото не я вършат. Корупция ли?! Не, в България най-големият проблем е, че всеки мисли, че „това не е моя/негова работа“ и „Защо аз да поема тази отговорност?“. Обществената безотговорност и криенето зад обществото (в тълпата) е повсеместна/о. Когато това мислене се промени, тогава в България ще се смени „системата“, за което уж много хора се борят, но не прравят нищо, което може наистина да доведе до промяна. Промяната започва с промяна на всеки от нас.