Английски журналист: Видин, България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма

Известният английски журналист Берлайн, който посетил Видин през 1919 г., пише в дописката си за пребиваването в града:

„България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен…“

Паметникът-костница на гаровия площад във Видин, известен като паметника на Скърбящия войн, наистина е уникален творчески поглед към победата и победителят, който тъжи. Паметник на почитта и смирението, на хуманността и човечността.

Умиращият войник лежи гологлав на лакът, привел глава над оръжието, с което вероятно е изстрелял последния си патрон. Изобразен е български гренадир от братоубийствената Сръбско-българска война през 1885 г. за защита на Съединението и независимостта на България.

Костницата е разположена на площад „В. Заимов“ пред гарата. Изградена е през 1911 г., издигната е 1914 г. Първоначално е била разположена на централния Видински площад, наречен „Площад на победите“. Автор на проекта е скулпторът Андрей Николов, а на бронзовите релефи – Арнолдо Дзони. На малък площад зад ж.п. гарата на Видин стои един уникален паметник. Умиращ бронзов войн е навел глава над оръжието си. Гренадирът е български войник, току що изстрелял последния си патрон в братоубийствената Сръбско-българска война от 1885 г. По време на тази война Видин е бил обсаден, води се жестока битка за превземане на крепостта.

В защитата се намесва и руски кораб, намиращ се по това време по Дунава, който успява да пробие блокадата и да достави боеприпаси за военните части. Година по-късно видинският общински съвет обявява капитанът на „Голубчик“ Владимир Луцки за почетен гражданин. С него званието получава и майор Атанас Узунов, който ръководи и сам участва в битката за защита на града. Поради тази причина местните граждани решават да издигнат този монумент.

Пиедесталът на паметникът-костница е кух, с врата от кована мед на задната страна. В нея са положени костите на загиналите във войната местни офицери. От другите три страни има барелефи.

Централният барелеф изобразява атаката, предвождана от командира на Бдинския полк кап. Маринов, на кон. До него са портретите на подпоручик Стоянов и портупей-юнкер Загорски, също загинали в битка. Двата странични барелефа изобразяват изпращането на полка от града и прощаването на млад войник с невестата му, а другият – победоносното завръщане и полагането на венец на главата на героите.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *