Знаехте ли, че българско знаме е било на луната? Не? Всъщност, то може да бъде видяно в Националния природонаучен музей в София.

„Това знаме на вашия народ бе занесено на Луната с американския космически кораб по време на мисията „Аполо 17″ през декември (07.12. 1972 г.).

Подарен на народа на България от народа на Съединените щати.“

Тъй като днес ще прочетете на много места колко консервативен бил българинът, искам да ви кажа, да не се радвате, ако сте консерватор и да не се потискате, ако сте прогресист, защото това просто не е така. И ще опитам да обясня защо.

Смело мога да кажа, че гледането на филми е едно от любимите ми занимания за отпускане и не минава седмица без да изгледам поне 2-3 заглавия. Но едно нещо винаги ми е тежало – сякаш пълната липса на наистина смислени български заглавия. През цялата си история българското кино страда – преди 1989 г. страда от цензура, партийни и държавни насоки кое как да се направи и това води до жестоко изоставане спрямо света. А след промените проблемите стават два. Или филмът ще е правен с държавни пари и ще бъде скучен, театралничещ и ненужен за гледане, или ще бъде някакъв опит за бягство от клишетата и затова крайно „арт“, тоест отново негледаем. Някакво изключение преди години беше „Източни пиеси“, но сякаш такива филми вече не се правят тук. О, колко съм грешал!

Не вярваме в здравеопазването. Тук съществува големият парадокс. Склонни сме да се доверим на съмнителни сайтове, каращи ни да пием оцет или урина и заклеймяващи ваксините, за да се излекуваме от грип. Не слушаме докторите. Както и не ходим при тях. За какво?! По-добре една кутия цигари, една бира и това е. А „оня дет‘ иска само да ми вземе парите си глеа ра‘отата“. И така в последният стадий на заболяването българинът се озовава в кабинета, ревящ от болка и молещ на „кожодера“ да го излекува. Същото е при зъболекаря. Цял живот не поддържа орална хигиена, отиде на един преглед – „той оня ма одра за една проста пломба“.

Владимир Николаевич Рененкампф е представител на виден аристократичен род, част от т.нар. „балтийски немци“, населявали Руската империя след 17 век. Към фамилията принадлежат десетки представители на военния и научен елит на империята през 19 и началото на 20 век.

Във Влахи, селото на Сандански, там ли е този голям камък с повече от 60 имена? Да, там е. Това мъжете от селото ли са? Да, те са. Карани ли са да се откажат, че са българи? Карани са, но не са се отказали. Простили са се с живота, на бърза ръка!

Това престъпление се случва през 1948 година, по заповед на комунистическия диктатор Гeорги Димитров, който иска да въведе „македонска нация“, за да откъсне още българи и да ги предаде а Югославия.

Сайтът „Война и мир“ продължава да подкрепя свободата на словото в нейната единствено възможна неограничена форма.

Както и досега, почувствалите се засегнати от публикации в нашия сайт могат да поискат извинение, а ако не са удовлетворени – да потърсят правата си по съответния законов ред.

Вече втори път ме блокират за Н-думата. Най-вероятно по инициатива на психически болен „френд“. Затова питам с какво може да бъде заменена.

Един исторически анализ на Норвел де Аткин, полковник от армията на САЩ, обучавал десетилетия наред арабски военни.

Когато писах за образованието в Холандия и цитирах данни на Уницеф, че тук живеят най-щастливите деца, имаше много коментари. Някои от тях гласяха: „Ами как няма да са щастливи, като вечно са напушени.“ Признавам, че и аз имах подобни съмнения, когато се готвех за преместването си. Чудех се как ще възпитавам деца в страна, в която едва ли не на всеки ъгъл пушат марихуана и хашиш, ядат спейс кексчета (кейк с марихуана) и халюциногенни гъби? Всъщност това не са само мои предразсъдъци. Трудно е да бъде разбрана страна, в която свободата е доведена до абсолютна стойност. Тук са легализирани гей браковете, евтаназията, проституцията и употребата на леки наркотици.

Мечо Пух стана на 91 години!

На 14 октомври 1926 г. излиза от печат първата книга с приключенията на Мечо Пух, разказани от Алън Александър Милн.

Публикуваме откъс от изключително интересното изследване на Стефан Илчевски РЕЛИГИОЗНИЯТ ДИАЛОГ МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКАТА И МЮСЮЛМАНСКАТА ОБЩНОСТ В КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК В СЕЛО ХВОЙНА, СМОЛЕНСКО, публикувано в Списание Онгъл. Целият труд, воглаве с библиографията, си заслужава прочитането, за по-пълно разбиране на историята на българите и турците по тези земи.

Истерични родители и журналисти работят за забрана на наргилетата в заведенията.

Нямаме какво друго да направим, освен да ги приветстваме. Сега децата ни ще са в безопасност.

Аз обаче наблюдавам едно явление, много по-вредно от наргилетата, цигарите, алкохола, секса преди 18, огнестрелните оръжия и наркотиците, и смятам, че ако държавата имаше право да забрани само едно нещо, трябваше да е това. Безотговорните родители.