Време за четене: 3 минути Смело мога да кажа, че гледането на филми е едно от любимите ми занимания за отпускане и не минава седмица без да изгледам поне 2-3 заглавия. Но едно нещо винаги ми е тежало – сякаш пълната липса на наистина смислени български заглавия. През цялата си история българското кино страда – преди 1989 г. страда от цензура, партийни и държавни насоки кое как да се направи и това води до жестоко изоставане спрямо света. А след промените проблемите стават два. Или филмът ще е правен с държавни пари и ще бъде скучен, театралничещ и ненужен за гледане, или ще бъде някакъв опит за бягство от клишетата и затова крайно „арт“, тоест отново негледаем. Някакво изключение преди години беше „Източни пиеси“, но сякаш такива филми вече не се правят тук. О, колко съм грешал!

Време за четене: < 1 минута Вече втори път ме блокират за Н-думата. Най-вероятно по инициатива на психически болен „френд“. Затова питам с какво може да бъде заменена.

Време за четене: 4 минути Когато писах за образованието в Холандия и цитирах данни на Уницеф, че тук живеят най-щастливите деца, имаше много коментари. Някои от тях гласяха: „Ами как няма да са щастливи, като вечно са напушени.“ Признавам, че и аз имах подобни съмнения, когато се готвех за преместването си. Чудех се как ще възпитавам деца в страна, в която едва ли не на всеки ъгъл пушат марихуана и хашиш, ядат спейс кексчета (кейк с марихуана) и халюциногенни гъби? Всъщност това не са само мои предразсъдъци. Трудно е да бъде разбрана страна, в която свободата е доведена до абсолютна стойност. Тук са легализирани гей браковете, евтаназията, проституцията и употребата на леки наркотици.

Време за четене: 2 минути На 14 октомври 1926 г. излиза от печат първата книга с приключенията на Мечо Пух, разказани от Алън Александър Милн. Милиони деца по целия свят след това ще влязат в чудния свят на въображението на този даровит писател, който така добре забавлявал сина си, че нямало как да не сподели чудните истории с другите по света.