„Ако имахме такъв поет като Димчо Дебелянов, ние никога не бихме го пратили в месомелачката на смъртта, а бихме го пазили като най-ценния диамант в короната на световната съкровищница“

С другари на фронта, Димчо Дебелянов е прав, горе отляво.

След смъртта на поета на 2 октомври 1916 г., Обединеното военно командване на силите на Съглашението изпраща до българското военно командване следната нота:

„Вчера при боевете между Долно и Горно Катраджово на източния бряг на р. Струма, войници от ирландската ни рота са убили вашия поет Димчо Дебелянов. За нас като европейци е необяснимо как може да изпращате на фронта най-ярките си таланти, за да ги убиват нашите войници. Ние отдавна не постъпваме така. Защото сме разбрали, че талантите в областта на изкуствата и науката са най-голямото богатство на една нация и всякакво прекъсване на творческия им път пречи за нейния възход и напредък.

Ако имахме такъв поет като Димчо Дебелянов, ние никога не бихме го пратили в месомелачката на смъртта, а бихме го пазили като най-ценния диамант в короната на световната съкровищница. Поети като него принадлежат на цялото човечество и ние искрено скърбим за злополучната му гибел.“

Говори се,че когато българското военно командване получава тази нота, то е било толкова изненадано, че я засекретява, за да не избухне още някой грандиозен скандал, наред с тези, които по това време тресат обществената ни върхушка.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *