Какво празнува Република Македония на 11 октомври?

Текстът е взет от Фейсбук профила на Николай Василев

11 октомври в Република Македония е официален празник. Какво се е случило на 11 октомври 1941 г.?

На пръв поглед нищо значимо. Малка група партизани, един от тях кръстен от родителите си Аспарух убиват български полицай – Петър Колев от Смилево, без да са били предизвикани по никакъв начин. Това не е първия изблик на братоубийствена война в Македония, разгоряла се след краха на борбите за националния идеал. Не за първи път в Македония се води война чрез посредници. В случая реалният конфликт е между Нацистка Германия и Съветския съюз. Трагичното е, че великите демокрации не предлагат никаква алтернатива там. Поради конюнктурни интереси след 1918 те първорефлексно подкрепят „териториалната цялост на Югославия“ независимо колко брутална асимилационна политика води кралевината във Вардарско. 

И все пак 11 октомври е вододел. Дотогава македонизмът е тактически инструмент и предложение за възможен компромис, предвид непостижимостта на идеала. Неговият основен идеолог Мисирков пише:

„Не ние сега се отделяме от България и с това раздробяваме едно създадено цяло, но сме отделени и живеем отделно вече повече от 25 години. Други ни разделиха и създадоха от нас и българите различен живот, различни потребности и неравностойно положение. И други не ни дават да се съединим.”

Когато нацистите окупират Македония и я предоставят на България (вече превърната в техен васал) за „администриране“, това е прието от всички. Безспорният ръководител на комунистите в Македония Методи Шаторов – Шарло прави опит да ги присъедини към БКП. Всичко обаче се променя няколко седмици по-късно, когато на 22 юни 1941 г., Хитлер напада Съветския съюз. Комунистите изведнъж се сещат, че са „антифашисти“ и от двете страни на Осогово техните последователи получават заповед за започване на война срещу българската държава. И от двете страни на Осогово войната няма реално „антифашистки“ си характер. В България комунистите скоро се разправят и с истинските антифашисти – земеделците и демократите. Тази гражданска война създава два квазиетноса, които и днес са основата на политическото разделение. 

В Македония антибългаризмът пролива първата кръв! В крайна сметка негови жертви стават и антифашистите с българско съзнание – Шарло, Ченто, Венко Марковски… Създава се нов етнос в чийто генетичен код е вграден антибългаризмът. 

Македонската историография обича да венцеслави участниците в нападението от 11 октомври 1941 г. с глобални метафори. „Македонският народ избрал страната на антихитлеристката коалиция“. Доколкото става дума за етнос в ембрионално състояние, това е вярно. Действията на неговите активисти са подтикнати от Сталин и тогавашният му посредник Тито. След разривът между тях, Тито (респективно антибългаризмът) получава подкрепа и от Запада. Така антибългарският македонизъм триумфира, а българският елемент е маргинализиран. 

Но когато водиш посредническа война, нейният изход зависи най-вече от големия конфликт. Когато Югославия се разпада, няма вече кой да дава значима подкрепа на антибългаризма. Но духът от 11 октомври не позволи на Македония да изгради нов национален идентитет, базиран на историческата истина. Днешната политическа, икономическа и идентификационна криза се дължи на този дух. Вече 27 години неговите последователи така и не могат да разберат защото методите, които работеха за тях толкова успешно след Втората световна война вече не дават резултати.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *