Как децата в Холандия спряха да пушат марихуана?

Наталия Ремиш е руски журналист. От три години живее в Холандия, където създава семейство с баща на две деца. Отскоро е и майка на момиченце. В своите публикации тя описва начина на живот в страната, която вече е нейна втора родина.

Под входната врата се процежда познатият мирис на марихуана. От три години живея в Холандия и още не мога да свикна с това. Жилището ни се намира в зона, където пушенето на трева е разрешено, но все пак не се случва често. Мъжът ми излиза на площадката, за да прогони тийнейджърите, които са се насъбрали навън. Обикновено пушат цигари с тютюн. Днес е някакво изключение.

Когато писах за образованието в Холандия и цитирах данни на Уницеф, че тук живеят най-щастливите деца, имаше много коментари. Някои от тях гласяха: „Ами как няма да са щастливи, като вечно са напушени.“ Признавам, че и аз имах подобни съмнения, когато се готвех за преместването си. Чудех се как ще възпитавам деца в страна, в която едва ли не на всеки ъгъл пушат марихуана и хашиш, ядат спейс кексчета (кейк с марихуана) и халюциногенни гъби? Всъщност това не са само мои предразсъдъци. Трудно е да бъде разбрана страна, в която свободата е доведена до абсолютна стойност. Тук са легализирани гей браковете, евтаназията, проституцията и употребата на леки наркотици. Холандското правителство споделя убеждението, че изборът на сексуален партньор, изборът да живееш или да умреш и изборът как да се грижиш за здравето си е личен. Затова, когато решите да употребявате наркотици, поемате лична отговорност.

Холандците обаче категорично са поставили черта между леките и тежките наркотици. Тежките включват кокаин, ЛСД, морфин, хероин и халюциногенни гъби, които са забранени през 2008-а година. За съхранение, производство и продажба на тези наркотици законът предвижда до 12 години затвор и глоба в размер на 45 000 евро. Интересното е, че към разрешените (леки) наркотици, освен марихуаната, хашиша и спейс кейка, се отнасят и силните сънотворни, и седативните препарати.

Разрешената за употреба еднократна доза лек наркотик в Холандия е до 5 грама. Не е законно обаче да съхраняваш, да продаваш (без лиценз) и рекламираш наркотика. Въздействието на тази наркотици тук се приравнява на въздействието на алкохола, а пушенето на обществени места е забранено, независимо дали става дума за трева или тютюн.

В някои холандски градове като Маастрихт например, забраниха продажбата на наркотици на чужденци. Решението беше взето след няколко сериозни инцидента с гости на страната. Амстердам не е от тези градове. Тук 90 % от клиентите на кофи шоповете са чужденци. Едва 16 % от младите холандци (до 28 години) са пробвали марихуана.

Когато пристигнах, веднага попаднах в центъра на семейните конфликти: доведените ми деца бяха в тийнейджърска възраст и разнообразието от възможности неустоимо ги привличаше. Това, с което се сблъскват холандските родители, не се отличава от проблемите, които имат майките и бащите с децата в тази възраст навсякъде другаде. И тук пубертетът е период за изпитване на границите. Но тези, които смятат, че в Холандия всички пушат марихуана (включително и тийнейджърите), се лъжат.

За да стане по-ясно кое е истина и кое мит аз сравних отношението към наркотиците у нас и в Холандия.

4871009963_15b87039e4_b.jpg

 

Какви са приликите?

1. Независимо от страната, в пубертета интересът към наркотиците е един и същ. Обикновено тийнейджърът се асоциира с компанията, в която е попаднал. И за да стане неин пълноценен член, трябва да прилича на останалите. Пушиш ли? Тогава си един от нас!

2. Децата започват да пробват забранените неща, а родителите се опитват активно да се противопоставят: търсят запалки, душат дрехите им, проверяват джобовете. Ако, разбира се, не ги притеснява нахлуването в личното пространство.

3. На лицата до 18 години са забранени пушенето, употребата на алкохол и всякакви наркотици. Не можеш свободно да пушиш трева, ако не си навършил тази възраст. Няма да ти продадат и кутия цигари, бутилка бира или марихуана.

4. Винаги се намират „големи“, които могат да влязат в кофи шопа и да купят забранените стоки вместо теб. Често това са по-големите братя и сестри, на които родителите са поверили наблюдението над по-малките.

5. Има случаи на използване на фалшиви лични карти, с които тийнейджърите могат да си купят забраненото, но са рядкост.

6. Има дилъри, които пласират дрога на деца. Обикновено това става с обаждане по телефона или с sms. Това е схема, която се прилага в много страни по света. Детето отива на определено място и получава дозата си от дилър.

7. Пушенето на трева се случва обикновено в домашна обстановка, на „тайни“ места, рядко могат бъдат забелязани на улицата.

Prettydutchbong.jpg

Кое е различното?

1. В Холандия наистина има семейства, в които родителите, след вечеря, раздават по една цигара с марихуана на фамилията (ако децата са над 15-16-годишна възраст), но това са единици.

2. В Холандия да пушиш трева не е „яко“. Това е принципното различие на тази страна с останалите. Можеш да пробваш. Но да се „напушиш“ е развлечение на туристите. Тийнейджърите не обичат да са толкова „банални“. Чувала съм да казват: „Ако поискам, мога да пуша. Но не ми е интересно.“

3. Местните тийнейджъри не стигат по-далеч от марихуаната и хашиша. Не купуват дори разрешените спейс кейкове и гъби. Както всички останали хора и холандците използват почивните дни, за да се разходят из кофи шоповете или да разгледат улицата на червените фенери. Това са местни атракции.

4. И в Холандия, като в повечето страни в Европа, в някои семейства не е прието да се говори открито за наркотиците. Тогава децата се информират от приятелите си и често пробват.

5. Холандците не употребяват амфетамини, спийд и спайс наркотици. Изобщо синтетичната дрога не е популярна тук.

Ако се проследят данните за наркопрестъпленията в страната, ще стане ясно защо наркотиците са легализирани. Преди години страната призна, че има проблем, легализира продажбата на лека дрога и сега може да контролира процесите, свързани с нея. Много често, когато стане дума за тези закони, се прави аналогия със Сухия режим в Щатите. Там в периода 1919-1933-а година забраната на алкохола доведе до рязък ръст на престъпността и впоследствие забраните бяха отменени.

Всички знаем, че забраненият плод е най-сладък. Както казва мой холандски приятел, който нито веднъж не е палил цигара в живота си: „Ако кажеш на тригодишно дете да не взема от сладките в кутията, то веднага ще протегне ръка да вземе кутията. А ако отворената кутия стои на масата, ще да хапне едно-две парченца и ще отиде да играе с куклите си.“

Оригинална публикация: Мама Нинджа

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *