Лейтенант Хари Коулбърн и мечето Уини
На 14 октомври 1926 г. излиза от печат първата книга с приключенията на Мечо Пух, разказани от Алън Александър Милн. Милиони деца по целия свят след това ще влязат в чудния свят на въображението на този даровит писател, който така добре забавлявал сина си, че нямало как да не сподели чудните истории с другите по света.
Историята обаче не е докрай измислена – Мечо Рух всъщност е бил съвсем истинско мече, преминало през доста перипетии. През 1914 г. лейтенантът от канадската армия Хари Коулбърн купил за $20 малко черно мече от ловец, който бил убил майка му.
Коулбърн кръстил женското мече Уинипег, на името на родния си канадски град Уинипег (Манитоба, Канада). Мечето бързо се превърнало в любимец и талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада и стигнало с тях чак до Великобритания, като за целта било вкарано нелегално.
В Англия войниците разбрали че трябва да заминат за Франция и понеже не можели да вземат мечето със себе си, лейтенант Коулбърн го оставил в Лондонския зоопарк с уговорката, че когато се върне след няколко месеца, ще си го вземе. Там служителите започват да наричат мечето на галено Уини.
Истината е, че впоследствие Колбърн наистина се връща да си прибере зверчето, но като вижда как посетителите и персонала на зоопарка са се привързали силно към него, решава да им го остави.
По една вълшебна случайност в този зоопарк често ходел и Кристофър Робин Милн, син на писателя Александър Милн. При едно от посещенията си Кристофър Робин се запознава с Уини и така харесва мечето, че започва да ходи често в зоопарка заради него. Понякога дори влизал в клетката му.
Скоро Кристофър Робин сменя името на своето плюшено мече Едуард с това на Уини Пух, в чест на косматия си другар от зоологическата градина.
Писателят Александър Милн се вдъхновява от приятелството на сина си и мечето и така създава любимата на всички ни история за Мечо Пух, Прасчо, Тигър, Кенга, Йори и т.н.
И, ако четейки това ви се прииска да прочетете отново Мечо Пух, но не можете да намерите старата си книжка тъкмо сега (както авторът на тези редове), то можете да я намерите онлайн тук. Приятно четене!
