25-те точки на национал-социалистите, или защо нацистите имат крайно лява икономическа политика

Напоследък прекалено често чувам от леви и десни, че това или онова изказване е „нацистко“, че еди-кой-си бил „нацист“ или „фашист“. Подобни изказвания, насочвани към хора с десни възгледи са, меко казано, неграмотни, от историческа и политологическа страна. Национал-социалистите са имали и са провеждали изключително лява, етатистка икономическа политика.

Всъщност, не е като да се крият – самото име на партията им е Националсоциалистическа германска работническа партия. Партията на Владимир Илич Ленин се е казвала Руска социалдемократическа работническа партия1. Самият Хитлер днес би се вписал изключително добре в средите на крайно левите градски хипстъри – неуспешен художник, страхливец, вегетарианец, противник на пушенето и насилието над животни. При всичко това, за мнозина етикетът „крайно десен“ се свързва именно с икономически левите национал-социалисти. Затова, нека да погледнем просто програмата на тяхната партия, изложена в 25 точки, и да видим за какво се борят.

За Адолф Хитлер тези точки са фундаментални и не подлежат на промяна. Те са потвърдени и утвърдени наново след вътрешнопартийната конфронтация с привържениците на Грегор Щрасер през 1926 г. в Бамберг и остават неизменна партийна програма до края на Третия Райх .

25-те точки са съставени от Антон Дрекслер, Готфрид Федер и Адолф Хитлер през февруари 1920 г.:

  1. Обединение на всички германци в един Райх на основата на правото на народите на самоопределение;
  2. На основата на правото на самоопределение и равноправие на немския народ с другите народи, утвърждаване правото на Германия сама свободно да определя отношенията си с другите народи и държави, чрез отхвърляне на Версайския договор и Сен-Жерменския договор;
  3. Искане за предоставяне на допълнителни територии за осигуряване на прехраната и за уреждане въпроса с пренаселеността на Германия, посредством жизнено пространство (Lebensraum);
  4. Гражданството се определя от расата. Никой евреин не може да бъде гражданин на Германия;
  5. Чужденците в Германия да бъдат само гости и да са обект на специални закони;
  6. Служебните постове да не се раздават по „политическа семейственост“, а в зависимост от качествата и квалификацията;
  7. Постигане на народното благо чрез държавата. Прехраната на гражданите е от първостепенно значение за държавата. В случай, че държавните ресурси се пренатоварят, хората, които не са германски граждани, да бъдат изключени от държавните привилегии;
  8. Да се прекрати имиграцията на чужденци;
  9. Равни права и задължения за всички граждани;
  10. Всеки гражданин да работи за общото благо;
  11. Всички нетрудови доходи да бъдат конфискувани;
  12. Всички печалби от войната (Първа световна война) да бъдат конфискувани;
  13. Всички големи тръстове (монополи) да бъдат национализирани;
  14. Разпределяне на печалбите във всички по-големи икономически предприятия между работниците и служителите им;
  15. Достатъчна осигуровка за старини;
  16. Създаване на здрава средна класа и нейното съхранение чрез подкрепа на дребните производители и търговци, като им се предоставят (площи в) големите магазини;
  17. Аграрна реформа върху собствеността на земите и край на спекулациите със земи;
  18. Безмилостно преследване на тежките престъпления и спекулантите;
  19. Материалистичното Римско право да се замести с Германско право;
  20. Дълбоки преобразувания в националната образователна система;
  21. Държавата да подпомага майчинството и да стимулира развитието на младежта;
  22. Премахване на платената наемна армия и създаване на народна армия (Вермахт);
  23. Вестниците да станат германска собственост и да не се позволява на чужденци да работят в тях;
  24. Свобода на вероизповеданията с изключение на религии (юдаизъм), които застрашават германската раса. Партията не се обвързва изключително с едно вероизповедание (католицизъм или лутеранство), но да се противопостави на еврейския материализъм;
  25. Силна централна власт с централизирано управление за осъществяване на ефективно законодателство.2

Австрийският политолог Ерик фон Кюнелт-Ледин (1909-1999) твърди, че програмата на НСДАП е про-работническа:

„Програмата поставя на първо място правото на работа и настоява за институционализирането на разделянето на печалбата, конфискуването на печалбите от войната, преследване на използвачите и печалбарите, национализация на тръстове, комунализация на универсалните магазини, разширяване на песнионната система, създаването на национална образователна програма за всички класи, забрана на детския труд и края на доминацията на инвестиционния капитал“ 3 .

Историкът Уилям Брунщайн твърди, че същата програма показва, както и изказванията на основателя на партията Антон Дрекслер, че нацистката партия  (НСДАП) се е появила като работническа партия. 4

Библиография

1.
“Russian Social Democratic Labour Party”https://www.marxists.org/glossary/orgs/r/u.htm. Encyclopedia of Marxism. Посетено на 07 октомври 2017 г. (…) with some arguing that reformism is necessary before revolution, and by the same logic, that captialism is necessary before socialism.
2.
Речник на Третия Райх, стр. 169-170. Еквус Арт, Постскриптум, ISBN 954-8029-41-3; ISBN 954-91122-1-7, 2002.
3.
Kuehnelt-Leddihn, Erik von (1993) [1952]. Liberty or Equality (Fortieth anniversary ed.). Front Royal, VA: Christendom Press. стр. 257. ISBN 0-931888-51-4.
4.
Brustein, William (1996). The Logic of Evil: The Social Origins of the Nazi Party, 1925–1933. New Haven, CT: Yale University Press. стр. 141. ISBN 0-300-06533-7.
Facebook Comments

4 Comments

  1. Аз съм противник на насилието над животни и стриктен вегетарианец, което за мен лежи изцяло на морални основания. Също така напълно одобрявам забраната за пушене на обществени места, за което пък изхождам от чисто здравословни и хигиенични съображения, а до някаква степен и от правно-етичните си разбирания (предвид факта, че немалко глупаци са приели, че да пушат в ресторанти и по детски площадки е тяхно „човешко право“). Работя за сравнително голяма западна компания (сещате се, от онези, произвеждащи и поддържащи дрънкулки и технологични глезотии, правещи ежедневието ни малко по-поносимо и шарено) и ежемесечно получавам фиш, който ми показва черно на бяло как държавата ме ограбва, при това съвсем легално, без да ми предоставя кой знае какво в замяна… така че, ще ме прощавате, но „етатист“ не може да ме наречете. И това по никакъв начин не е продиктувано от непоносимостта към цигарения дим или обичта към животните, нито пък би трябвало да бъде. Така и вие не би трябвало да категоризирате хората и да си позволявате внушаване на стереотипизираща изводимост+зависимост между морални убеждения и политически/икономически такива. Такъв подход е характерен по-скоро за описаните в статията и за червените им братя по престъпления и идеи… както и за не особено грамотните последователи на едните и другите в наши дни.
    Поздрави!

  2. Здравейте, г-н Цветанов,

    Етатист е човек, който налага чрез държавата своите възгледи за добро и зло. Аз не съм вегетарианец, но не ям чушки и гъби. И понеже вярвам в личната свобода, дори не мога да си помисля да забраня на другите хора да ядат тези неща. Някои вегетарианци се опитват да забранят или ограничат употребата на месо, кожи и животински продукти и се опитват да го правят именно чрез държавата, а не чрез убеждаване. Затова голяма част от днешните вегетарианци, противници на пушенето и прочие социални каузи са леви – не могат и не искат да убедят противната страна, а искат да се наложат.

    В този ред на мисли съм направил сравнението с Хитлер, който е нарицателно за човек, използващ държавата, за да мачка несъгласните с него.

    Поздрави!

  3. Етатист може да е и човек, който просто иска държавата да го хрантути и осигурява базисен минимум живуркане, докато той изпълнява някаква напълно безсмислена бюрократска дейност. Както и да е, дефиницията на понятието не е от такова значение…

    Генерално съм съгласен с Вас (а и с написаното в самия материал, в случай, че не е станало ясно), но не виждам разлика между това да смазваш хора посредством държавата и това да застрашаваш здравето (и респективно живота им), просто защото няма кой/какво да те спре и не намираш за нужно да се съобразяваш с тях.
    Добре знаете, че много хора не са отворени към диалог като мен и вас, не зачитат чуждото (право на) мнение и ако за нас някои неща са недискутируеми аксиоми, като например неприкосновеността на нечие здраве и живот, то за тях те нямат никаква стойност.

    Та в този ред на мисли, как трябва да се процедира с неподлежащите на убеждаване?

    Поправете ме, ако греша, но ако трябваше да чакаме някои хора да се цивилизоват (в конкретни случаи – и да еволюират) до такава степен, че да възприемат робството като нещо неправилно, такова щеше да има и до днес. Просто пример.

    Ако съм отишъл прекалено встрани от същинската тема, съжалявам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *