На 3 октомври 1990 г. Германия се обедини след 41 години комунизъм

Време за четене: 2 минути

Обединението е национален празник, на който се отбелязва присъединяването на Германската демократическа република към Федерална република Германия на 3 октомври 1990 г. Това става след повече от 40-годишно разделение на двете държави, създадени след попадане под чужди окупации. Формално към ФРГ се присъединява и Западен Берлин, макар че той политически, икономически и културно е бил тясно свързан с нея, а не с обкръжаващата го териториално ГДР. Обединената държава запазва името Федерална република Германия.

Това историческо обединение става възможно едва след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г., новите гранични условия между двете германски страни и политическите промени в ГДР.

Почти четири десетилетия Германия бива разделена, когато през юни 1987 г., при едно посещение в обградения с прословутата стена Западен Берлин тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън направи историческото си изказване:

„Мистър Горбачов, разрушете тази стена!“

Тогава това послание предизвика повече въодушевление отколкото надежда, че може да бъде чуто. Макар в повечето съседни на ГДР страни от Източния блок по онова време да е започнала демократизацията и политическото отваряне с т.нар. Перестройка, източногерманският лидер Ерих Хонекер отказва да следва политиката на Горбачов. През януари 1989 г. той дори заплашва:

„Стената ще си остане и след 50 и след 100 години, ако не бъдат премахнати причините за нейното съществуване.“

Юридически, обединението е санирано от договора „Две плюс четири“ подписан на 12 октомври 1990 г. в Москва и влязъл в сила от 15 март 1991 г. През годината на влизане в сила на международния договор между Великите сили победителки във Втората световна война, престава съществуването си и Съветския съюз, страна по този договор, посредством възстановената независимост на Русия от времето преди Октомврийската революция (от първия руски президент в историята – Борис Елцин).

Интересен факт е, че само месеци преди събитията от 1989 г. едва 3% от германците в Западна Германия вярват, че ще доживеят Обединението. Точно тогава обаче масовата изселническа вълна и големите улични демонстрации поставят държавното ръководство на ГДР под натиск. В началото на ноември то е принудено да приеме регламент за допълнително ограничение на свободата на пътуванията. А само няколко дни по-късно, на 9 ноември 1989 г. членът на Политбюро Гюнтер Шабовски обявява решението за незабавно отваряне на границите, което обаче се интерпретира погрешно:

„Решихме да приемем разпоредба, която разрешава на всеки гражданин на ГДР да пресича свободно държавните граници и да напуска страната.“

photo_verybig_55768.jpg

Същата нощ огромни тълпи от хора щурмуват Берлинската стена и без нито един изстрел рухва граничният режим на ГДР. Падането на стената представлява триумф за хората от уличните протести в Лапйциг, Берлин и Дрезден, повлияни от успехите на полското движение Солидарност, реформаторите от Унгария и не на последно място – от реформите на Горбачов.

Падането на Берлинската стена разкрива пътя за Обединението на Германия. Без стената социалистическата държава се разпада, а призивите за суверенна и демократична ГДР биват пометени от силното желание на хората за обединение: „Ние сме един народ …“

На първите свободни избори за народна камара в ГДР побеждава Алиансът за Германия начело с източногерманския ХДС, който се обявява за бързо присъединяване към Федералната република. Останалото е история. 

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *