Първата политическа програма на Национал-социалистическата германска работническа партия, Антон Дрекслер и Адолф Хитлер, Мюнхен, 24 февруари 1920 г. Музей на Втората световна война, Бостън.
Напоследък прекалено често се чува от леви и десни, че това или онова изказване е „нацистко„, че еди-кой-си бил „нацист“ или дори „фашист„. Подобни изказвания, насочвани към хора с десни възгледи са, меко казано, неграмотни, от историческа и политологическа страна. Национал-социалистите са имали и са провеждали изключително лява, етатистка икономическа политика.
Всъщност, не е като да се крият – самото име на партията им е Националсоциалистическа германска работническа партия. Партията на Владимир Илич Ленин се е казвала Руска социалдемократическа работническа партия1. Самият Хитлер днес би се вписал изключително добре в средите на крайно левите градски хипстъри – неуспешен художник,, вегетарианец, противник на пушенето и насилието над животни. При всичко това, за мнозина етикетът „крайно десен“ се свързва именно с икономически левите национал-социалисти. Затова, нека да погледнем просто програмата на тяхната партия, изложена в 25 точки, и да видим за какво се борят.
За Адолф Хитлер тези точки са фундаментални и не подлежат на промяна. Те са потвърдени и утвърдени наново след вътрешнопартийната конфронтация с привържениците на Грегор Щрасер през 1926 г. в Бамберг и остават неизменна партийна програма до края на Третия Райх .
25-те точки са съставени от Антон Дрекслер, Готфрид Федер и Адолф Хитлер през февруари 1920 г.:
- Обединение на всички германци в един Райх на основата на правото на народите на самоопределение;
- На основата на правото на самоопределение и равноправие на немския народ с другите народи, утвърждаване правото на Германия сама свободно да определя отношенията си с другите народи и държави, чрез отхвърляне на Версайския договор и Сен-Жерменския договор;
- Искане за предоставяне на допълнителни територии за осигуряване на прехраната и за уреждане въпроса с пренаселеността на Германия, посредством жизнено пространство (Lebensraum);
- Гражданството се определя от расата. Никой евреин не може да бъде гражданин на Германия;
- Чужденците в Германия да бъдат само гости и да са обект на специални закони;
- Служебните постове да не се раздават по „политическа семейственост“, а в зависимост от качествата и квалификацията;
- Постигане на народното благо чрез държавата. Прехраната на гражданите е от първостепенно значение за държавата. В случай, че държавните ресурси се пренатоварят, хората, които не са германски граждани, да бъдат изключени от държавните привилегии;
- Да се прекрати имиграцията на чужденци;
- Равни права и задължения за всички граждани;
- Всеки гражданин да работи за общото благо;
- Всички нетрудови доходи да бъдат конфискувани;
- Всички печалби от войната (Първа световна война) да бъдат конфискувани;
- Всички големи тръстове (монополи) да бъдат национализирани;
- Разпределяне на печалбите във всички по-големи икономически предприятия между работниците и служителите им;
- Достатъчна осигуровка за старини;
- Създаване на здрава средна класа и нейното съхранение чрез подкрепа на дребните производители и търговци, като им се предоставят (площи в) големите магазини;
- Аграрна реформа върху собствеността на земите и край на спекулациите със земи;
- Безмилостно преследване на тежките престъпления и спекулантите;
- Материалистичното Римско право да се замести с Германско право;
- Дълбоки преобразувания в националната образователна система;
- Държавата да подпомага майчинството и да стимулира развитието на младежта;
- Премахване на платената наемна армия и създаване на народна армия (Вермахт);
- Вестниците да станат германска собственост и да не се позволява на чужденци да работят в тях;
- Свобода на вероизповеданията с изключение на религии (юдаизъм), които застрашават германската раса. Партията не се обвързва изключително с едно вероизповедание (католицизъм или лутеранство), но да се противопостави на еврейския материализъм;
- Силна централна власт с централизирано управление за осъществяване на ефективно законодателство.2
Австрийският политолог Ерик фон Кюнелт-Ледин (1909-1999) твърди, че програмата на НСДАП е про-работническа:
„Програмата поставя на първо място правото на работа и настоява за институционализирането на разделянето на печалбата, конфискуването на печалбите от войната, преследване на използвачите и печалбарите, национализация на тръстове, комунализация на универсалните магазини, разширяване на песнионната система, създаването на национална образователна програма за всички класи, забрана на детския труд и края на доминацията на инвестиционния капитал“3.
Историкът Уилям Брунщайн твърди, че същата програма показва, както и изказванията на основателя на партията Антон Дрекслер, че нацистката партия (НСДАП) се е появила като работническа партия.4
Аз съм противник на насилието над животни и стриктен вегетарианец, което за мен лежи изцяло на морални основания. Също така напълно одобрявам забраната за пушене на обществени места, за което пък изхождам от чисто здравословни и хигиенични съображения, а до някаква степен и от правно-етичните си разбирания (предвид факта, че немалко глупаци са приели, че да пушат в ресторанти и по детски площадки е тяхно „човешко право“). Работя за сравнително голяма западна компания (сещате се, от онези, произвеждащи и поддържащи дрънкулки и технологични глезотии, правещи ежедневието ни малко по-поносимо и шарено) и ежемесечно получавам фиш, който ми показва черно на бяло как държавата ме ограбва, при това съвсем легално, без да ми предоставя кой знае какво в замяна… така че, ще ме прощавате, но „етатист“ не може да ме наречете. И това по никакъв начин не е продиктувано от непоносимостта към цигарения дим или обичта към животните, нито пък би трябвало да бъде. Така и вие не би трябвало да категоризирате хората и да си позволявате внушаване на стереотипизираща изводимост+зависимост между морални убеждения и политически/икономически такива. Такъв подход е характерен по-скоро за описаните в статията и за червените им братя по престъпления и идеи… както и за не особено грамотните последователи на едните и другите в наши дни.
Поздрави!
Здравейте, г-н Цветанов,
Етатист е човек, който налага чрез държавата своите възгледи за добро и зло. Аз не съм вегетарианец, но не ям чушки и гъби. И понеже вярвам в личната свобода, дори не мога да си помисля да забраня на другите хора да ядат тези неща. Някои вегетарианци се опитват да забранят или ограничат употребата на месо, кожи и животински продукти и се опитват да го правят именно чрез държавата, а не чрез убеждаване. Затова голяма част от днешните вегетарианци, противници на пушенето и прочие социални каузи са леви – не могат и не искат да убедят противната страна, а искат да се наложат.
В този ред на мисли съм направил сравнението с Хитлер, който е нарицателно за човек, използващ държавата, за да мачка несъгласните с него.
Поздрави!
Етатист може да е и човек, който просто иска държавата да го хрантути и осигурява базисен минимум живуркане, докато той изпълнява някаква напълно безсмислена бюрократска дейност. Както и да е, дефиницията на понятието не е от такова значение…
Генерално съм съгласен с Вас (а и с написаното в самия материал, в случай, че не е станало ясно), но не виждам разлика между това да смазваш хора посредством държавата и това да застрашаваш здравето (и респективно живота им), просто защото няма кой/какво да те спре и не намираш за нужно да се съобразяваш с тях.
Добре знаете, че много хора не са отворени към диалог като мен и вас, не зачитат чуждото (право на) мнение и ако за нас някои неща са недискутируеми аксиоми, като например неприкосновеността на нечие здраве и живот, то за тях те нямат никаква стойност.
Та в този ред на мисли, как трябва да се процедира с неподлежащите на убеждаване?
Поправете ме, ако греша, но ако трябваше да чакаме някои хора да се цивилизоват (в конкретни случаи – и да еволюират) до такава степен, че да възприемат робството като нещо неправилно, такова щеше да има и до днес. Просто пример.
Ако съм отишъл прекалено встрани от същинската тема, съжалявам.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 9, 20, 23 са десни задачи.
Няколко НЕсъгласия:
1. Германските национал-социалисти от 1930г. нямат крайно лява – комунистическа икономическа политика. Те НЕ са против частните средства за производство, собствеността, предприемачеството, бизнеса и капитализма като цяло. Те заклеймяват негативите на крони капитализма и се борят с тях успешно чрез откровено афиширана политическа диктатура. Икономическата им философия довежда до истинско икономическо чудо (възприето и осъществено испешно едно към едно, 50 години по-късно от Китай), но никога не изхвърлят бебето на капитализма с мръсната вода на кронизма. Национал-социалистите на ваймарската република, непримиримо заклемяват комунизма и марксизма като зло което грябва да бъде премахнато. Това е видно и в много от речите на Хитлер.
https://youtu.be/o_B7LJIV4l8
2. Хитлер НЕ е провален художник. През 1913 той живее в Мюнхен където се прехранва с рисуване на архитектурни пеизажи, идея препоръчана му след неуспеха на приемния изпит в академията по изящни изкуства. Един провален изпит на самоук художник, не го превръща в провален артист по никакъв начин. Много велики умове, като Айнщайн, са били изхвърляни и мачкани от системното образУвание.
3. Хитлер НЕ е бил страхливец, напротив. Доброволно, по свое лично желание е отишъл да се бие на фронта във първата световна война. Трябвало е да иска специално разрешение защото е имал австрииско гражданство и са го третирали като чужденец.
Никой страхливец няма необходимите големи топки да се изправи пред десетки, стотици, хиляди, а по-късно и милиони хора, и да разкрие своите най-съкровени мечти и лични убеждения, с риск да бъде критикуван, освиркан и осмян.
Изкарват го, че бил страхливец, защото не обявил чувствата си към първата му любов. Никой мъж не е страхливец, само защото не е афиширал чувствата си към всяка жена която някога го е привлякла неодържимо, особено когато е все още девствен юноша.
4. Знам и много добре разбирам, че сега, очаквате да напиша Sieg Heil и да си обръсна мустака на странна чертичка, но няма. Мухаха!
5. Знам, няма да редактирате статията и да оправите тези фактологични неточности. 70 години червена ционистка пропаганда, не са лесно хапче за преглъщане.
6. Sieg Heil!
P.S. Muhaha.
*испешно да се чете Успешно и тнт.