Целият Европейски съюз чака Германия

Ще има ли Германия след Ангела Меркел? Този почти еретичен въпрос винаги излиза на повърхността в контекста на управлението на Германия, пише Дирк Шюмер от списание Welt.

За страните членки на ЕС проблемите на канцлера са предпоставка за спешно обсъждане: има ли Европейски съюз без функциониращо правителство в Берлин? Или както гласеше първата страница на чешкия вестник Lidové Noviny : „Слабата Ангела Меркел означава отслабена Европа„.

Всъщност ЕС ще се нуждае от плавно насочване, предвид факта, че пътува през най-сериозната криза на неговото съществуване. И вместо съюза между либерали, зелени и християндемократи да изглежда възможен, ситуацията прилича на летище на ужасите – всеки пристига, но никой не носи отговорност.

Освен на летището в Берлин, най-опасните дисфункции се трупат основно във фабриката за компромиси в Брюксел. Или бюрократите на ЕС се нуждаят от още един предупредителен сигнал след Брекзит, който да им подскаже, че нещо не е наред в този толкова успешен проект на мира в лицето на ЕС.

Структурната криза на ЕС

Нека припомним: кризата с еврото разкъса не само фалиралата Гърция, но и причини на цялата южна Европа тежка икономическа депресия. Ужасната безработица сред младите хора и прекомерните дългове направиха критичните партии в Европа силни както в Италия, така и в Испания. В Източна Европа – Унгария и Полша, най-малко опонентите на Брюксел уверено държат юздите на властта.

Политическите последици от еврото и масовата миграция – двете основи в политиката на Меркел – доведоха до постоянна извънредна ситуация срещу ислямисткия терор във Франция и Испания, до националната криза срещу националистическите вълни в Каталуния, защото им омръзна да плащат сметка, която не са поръчвали.

Последиците? Британците, военно най-силният и исторически най-глобалният член на Европейския съюз, напуска лоното на евросъюза. Но дори и да не беше така, структурната криза в ЕС сигурно причинява множество безсънни нощи за председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер.

Да забравяме и критиката на бившия външен министър на Германия Йошка Фишер, че в нито една от предизборните кампании не се говори за европейско обединение.

След неуспеха на крехките мечти за коалиция „Ямайка“ и сегашното възможно издание на червено-черна коалиция (между ХДС и либералите), облекчение се усеща почти навсякъде в Европа. Сега, иначе предсказуемата Берлинска република изглежда е дошла на европейска почва и всичко върви както преди.

Но внимавайте! Основният въпрос е дали последният капитан на европейската идея, френският млад президент Емануел Макрон, заедно с германските си партньори, наистина иска задълбочено подновяване на ЕС – или създаване на френска социална държава, финансирана от Германия.

В някакъв момент този неоправдан характер на европейската политика трябва да стигне до естествения си край. Същото се отнася за Италия, която не зачита реформите, но използва Марио Драги за да попълни бюджетните си дефицити – изправена е пред банкова криза, която би смазала дори и изкусните финансисти от Европейската централна банка

Германия не е модел за подражание

В отговор на европейската склероза се появява нуждата от драматично подновяване на целия апарат в дневния ред: повече власт на Европейския парламент, по-малко на Европейската комисия, по-малко регулации, повече мажоритарно гласуване на страните-членки за общата отбрана, бюджет и социална политика.

Германската социалдемократическа партия имаше възможност да постави акцент върху еропейската криза при формирането на правителство. Вече историческото обновление на ЕС е достатъчно трудно, имайки предвид европейските скептици като Орбан и Качински.

За съжаление, Германия в никакъв случай не е пример. В края на краищата прагматичният канцлер така и не се замисли нито върху Брекзит, границите, отворени за имигранти, нито над кризата с еврото. Тя винаги реагира – с кредити и компромиси си купи време, но не и европейска визия.

Може да се окаже, че Европа без стабилното германско правителство е отслабена. Но дали ЕС ще изглежда по-добре без Ангела Меркел, това е въпросът.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *