Мафия, част 1: Звярът срещу Италия

 

„Говори ми по-тихо и никой няма да ни чуе

Само аз и ти изживяваме такава любов.

Никой не знае истината,

дори небето, което ни гледа отгоре.

Мафия. Наименование за означаване на мащабна организирана престъпна групировка. Всеки от нас знае какво означава, всеки я е чувал и не малко са я виждали.

Мафията е като жена. Привлекателна, опасна и изкусителна жена. Тя ти обещава неща, които не си виждал и такива, които не си и помислял да притежаваш. Тя те кара да летиш нависоко. Да не приемаш „НЕ“ за отговор и да бъдеш господар на всичко. Тя говори тихо, само когато иска да каже нещо и го прави винаги лично.

Мафията дава. Но мафията взима и го прави с лихвите. Ако не си разумен и съобразителен постоянно, ще се събудиш пребит в някой багажник или … просто няма да се събудиш. Мафията не признава закона. За нея той е това, което е пердето за комара – просто моментна пречка. А тези, които го прилагат, са безуспешните пляскания на човек, целящи да уловят досадното същество.

Макар историята да познава малко пъти, в които законът печели, мафията все още е с предимство в резултата. Това се дължи до голяма степен на стройната организация на престъпната групировка, на „фамилията” или картела.

Един от основните закони е т.нар. „омерта“ – полагане на клетва, с цел да се запазва мълчание относно името на автора на дадено престъпление, така че той да не може да бъде достигнат от ръката на закона.

Вярно е, че днес омертата се приема повече като някакъв ритуал от миналото и по-скоро се спазва при старите мафиотските фамилии. Но в наши дни с това или друго име, с този или подобен смисъл, има определен обет, който се спазва с цел просперитет на групировката.

Филмовата индустрия е сътворила не една история за „добрия бос“ от малко селце в Южна Италия или пък от Колумбия, а защо не и от Бронкс“, който е Робин Худ на времето си и независимо, че снабдява с наркотици цели градове или пък прави знак даден полицай да бъде убит, а с жена му да се забавляват неговите „чистачи“, ние някак оставаме с вперени очи в този исполин на криворазбраната справедливост и колкото да ни е трудно да признаем пред себе си –
на моменти му се възхищаваме.

01.jpg
Кадър от филма „Кръстникът“

Холивуд (и не само) изгради тази представа за мафията. Да – босовете са тези, които накрая са победените от закона, но остава чувството, че това е само заради хепи енда. Но хубавото на тези истории е, че осъзнаваме до някаква степен, че мафията не е с едно пипало, а с много. И че „октоподът“ е жилав и готов на всичко, за да постигне целите си.

От филмите и книгите ни се създаде впечатлението, че мафиотите са героите на деня, а не тези, които им се противопоставят. Последните са като че ли само споменавани от време на време, за да не забравим, че и тях ги има. Като това също си има причина.

Проблемът с мафията е, че тя знае много добре, че всичко се купува. Че всяко нещо или човек си има стойност. От вестникаря пред съда през полицая на входа, че чак до прокурора и съдията – всички могат да бъдат купени и съответно продадени. А тези, които упорстват – „ще им бъдат направени предложения, на които не могат да откажат“.

И така в хората се създаде представа, че „по-добре с тях, отколкото против тях“. Че е по-добре да мълчим и да извърнем глава на другата страна, отколкото да се съпротивляваме. Страхът победи, а този факт подейства на мафията като ударна доза анабол.

Въпреки всичко, има личности, които успяха да обърнат резултата в полза на закона. Макар и моментно. Чрез тяхната работа, изразяваща се в открито противопоставяне на фамилиите или внедряване в структурите общоприетата форма за справедливост възтържествува. Такива имена са: Енрике „Кики“ Камерана (агент на DEA – „Администрация за борба с наркотиците“ на САЩ), Джовани Фалконе (прокурор) и Паоло Борселино (съдия) от Италия, агент Стив Мърфи и агент Хавиер Пеня от DEA.

Когато стане дума за мафия веднага асоциацията е Италия и още по-точно – Сицилия. Островът се намира на по-малко от 3 км от сушата на Ботуша и е най-големият в Средиземноморието. Всичко тръгва оттук – ритуали, структури и пирамиди, търговията с хероин. С право се счита, че градът Палермо е столицата на острова и на мафията.

02.jpg
Сицилия

От 60-те години на 19 век думата „мафия“ се свързва с престъпността на острова, често организирана на семеен признак от свързани кръвно или с брак хора. Но съществуването на тези фамилни съюзи се е държало в тайна.

През 20-ти век страната потъва в бедност. Излиза от изтощителната Втора световна война от отбора на загубилите и населението е длъжно да търпи невиждана мизерия и нищета. Това се оказва златна почва за зреенето на мафията. Младежи, работещи в мини или по полето през деня, почват да се събират вечер и да сформират различни групички, в които се обсъжда едно единствено – как да се забогатее.

Парадоксът при мафията е, че в началото тя взима пари именно от бедните. Масово се въвеждат рекети и изнудвания, грабежи и други деяния, като в това се засягат и малкото по-заможни жители на градчето или селцето (ако такива са налице изобщо). А след това, вече с натрупан капитал тя започва да раздава на бедните – къде от милосърдие, къде от нужда парите да бъдат изпрани.

Най-влиятелният шеф на „Коза ностра“ (“cosa nostra” – „нещо наше“, превод от италиански) се казва Тото Риина. През 80-те години успява да се укрие най-дълго от властите. Но накрая е хванат и осъден на 12 доживотни присъди. Издъхва в град Парма на 17 ноември 2017 г. след дълго боледуване.

03.jpg
Тото Риина

Това, което ще научите за него е много и различно, но всички ще са съгласни, че прозвището, което получава Риина – „Звяра“ е дадено с право. По негово време са извършени хиляди убийства както на тези, които дръзнат да не се съгласят с него, така и на тези, които решат да му се опълчат – конкуренти, магистрати, полицаи, обикновени хора. Счита се, че по негово време се извършват всякакви покушения, което е в разрив с „кодекса на честта на мафията“ (не се спазва правото да се убиват жени и деца). Но кой да го спре?

Населението се страхува. Институциите се страхуват, а и някои от тях са обвързани с мафията. Тези, които трябва да въдворяват ред са обхванати от дългата ръка на Риина или чрез заплахи или чрез подкупи. В рамките на шест месеца в град Корлеоне, където е бастиона на Риина, на всеки три дена е намиран труп.

От 1973 г. кланът Корлеоне управлява мафията в Италия. А според данните на полицията през 70-те години Сицилия е ключов регион за международната търговия с хероин. Доходът от трафика на дрога е значително по-голям от местния рекет. В края на 70-те години контрола на търговията се поема от клана Корлеоне, с главен шеф Тото Риина.

Риина все пак познава затвора. През 1948 г. е осъден за убийство, което е станало в резултат на сбиване на улицата между младежи. Тогава е на 18 години.

04.jpg
Тото Риина като младеж

Когато е на 27 години Риина отново е арестуван. В известния, дори и митичен „голям процес в Бари“. През 1968-69 г. е освободен. А от 1971 г. босът на Корлеоне потъва в сянка. От тази година каквото и да прави, единственото, което имат властите срещу него са хипотези. Недоказани хипотези. Това укриване от закона продължава 24 години – до арестуването му през 1993 г.

„Големият процес в Бари“ е нещо, което няма как да не бъде обяснен. Може би той разкрива и страха, който изпитва всеки магистрат, когато през 70-те или 80-те срещу него се изправи даден мафиот. В съда в Бари е получено и прочетено анонимно писмо. Текста е:

„Само искаме да ви предупредим, че дори и един господин от Корлеоне да бъде осъден – ще бъдете взривени, разкъсани, изклани, както и всеки член от вашето семейство.“

След това писмо нито един от обвиняемите не получава присъда. Това е последната вест от Тото Риина преди да се оттегли в тъмнината и да ръководи клана оттам. Така в последния си показен момент той заплашва, но същевременно и се присмива на институциите.

В беден квартал на Палермо израства човекът, който ще детронира Тото Риина. Неговото име е Джовани Фалконе. По времето, когато е работил Фалконе, трябва да споменем, че да се навиеш да се бориш с мафията, без заобиколки и без смекчаване, означава, че шанса да спечелиш ти и да не бъдеш убит е 1:1 000 000. Мнозина от колегите на магистрата, преди той да встъпи в длъжност като прокурор, са били застигнати от терора на Тото Риина.

05.jpg
Джовани Фалконе

Така Фалконе излиза сам срещу Риина, а населението на Сицилия продължава да мълчи, тихо стискайки палци на магистрата, но без да се намесва в конфликта им. Джовани няма подкрепата и на местната полиция. Поне не на цялата. Когато започва работа в Съдебната палата в Палермо охраната е оскъдна с фиксирано работно време, което не се съобразява с продължителността на работа на Фалконе. Така магистратът често бива посещаван от приближени на Риина с една цел да го отстранят. Като първо мафията говори, след това „подава ръка“, а накрая приспива.

Фалконе се бори с мафията повече от десетилетие. През 1987 г. той постига най-големия си успех. В един мегапроцес са заловени над 400 мафиоти. Пратени са в затвора, а общото наказание, което получават, е около 3000 години. Това е най-големият удар някога правен върху сицилианската мафията. Но… Риина не е измежду хванатите. Остава на свобода, въпреки на процеса и той да получава смъртна присъда.

Джовани Фалконе се жени за своята любима Франческа с тайна церемония, на която присъстват само те двамата и кмета на Палермо, който ги венчае. А след това заминават на почивка, без снимки, без пиршества, без роднини, без приятели. Джовани знае, че ако направи нещо грандиозно за сватбата си, което е по духа на всеки италианец, то възможността да бъде ликвидиран именно тогава е повече от сигурна.

Фалконе често пътува по работа в САЩ. Там заедно с Ричард Мартин, който през това време е висш служител на Министерството на правосъдието обсъждат идеи за борба с мафията. Заедно те успяват да спрат търговията на хероин между Сицилия и САЩ, известна като „италианска връзка“. Мартин споделя, че италианският му колега се е вдъхновявал от суровите закони срещу мафията в САЩ, позволили да бъде задържан мафиотският бос Пол Кастелано и да бъде разбита „Комисията“ (орган за регулация на мафиотския бизнес, подобно на борд на директорите, в който влизат босовете на 5-те фамилии в Ню Йорк, плюс тези от Чикаго и Бъфало, като начело стои един от тях, избран чрез гласуване).

През май 1982 г. правителството на Италия изпраща в Сицилия армейски генерал, за да спомогне за разбиването на мафията. Скоро след като пристига в града той и неговата съпруга биват застреляни в центъра на града. Мафията отново отвръща на удара, но населението започва да осъзнава, че в тази война – магистрати и съдии срещу „Звяра“, то ще има решаваща роля и е време да заеме страна. По време на погребението на убитият генерал и неговата жена хората ги аплодират в знак на уважение. Но протестират срещу политиците, които присъстват и ги обвиняват, задавайки им реторичния въпрос – Защо продължихте да толерирате мафията толкова дълго време?

06.jpg
Убийството на генерал  Карол Алберта Дала Киеса (Carlo Alberto Dalla Chiesa) и жена му

Когато политиците усетят, че нетърпимостта на народа се повишава, те правят промени. Не, защото ги е грижа толкова за хората, колкото искат да спасят себе си от линчуване. Така и става в Италия – правителството осигурява допълнителни средства на Фалконе в борбата му срещу Риина. А когато има средства, има и резултати. Италианският магистрат ще направи пробив, който ще доведе до най-голямото поражение на мафията. Но ще и заплати цената на този успех.

През 1991 г. в Рим е назначен нов министър на правосъдието, решен да сложи мафията в историята. Неговото име е Клаудио Мартели и предлага на Фалконе пост – ръководител на кампанията срещу мафията в цяла Италия. Магистратът приема и напуска Палермо и прилага наученото от САЩ – сформира италиански еквивалент на ФБР като така централизира борбата срещу организираната престъпност.

07.jpg
Джовани Фалконе (отдясно) и Паоло Борсолино (отдясно, на заден план)

Заловен в Мадрид е Гаетано Бадаламенти – човек, който урежда трафикът на хероин от Италия към САЩ да бъде успешен. Но Бадаламенти не съдейства на властите или казано по кодекса на мафията – отказва да наруши омертата.

В Бразилия е арестуван друг дон от мафията – Томазо Бушета (приятел и партньор на Бадаламенти). Бушета и Бадаламенти не са приятели на Риина. Негови сътрудници са, но знаят, че ако ръководят нещата от Сицилия Звярът скоро ще ги ликвидира, защото ще му станат пречка за повече власт. Затова двамата са избягали извън пределите на Сицилия. А и Бушета има опит в това – двама от синовете му са убити от Риина.

Италианците искат Бушета да бъде екстрадиран, но той не желае това. В никакъв случай. Затова стига до нещо повече – опитва се да се самоубие в килията, но не успява. Излиза от кома и все пак заминава за Италия. Защитен с бронирано одеяло и с помощта на агентите той слиза от самолета. В Италия той прави сделка – американците да защитят новото му семейство, а той – ще наруши омертата и ще свидетелства срещу Риина.

08.jpg
Томазо Бушета слиза от самолета в Италия

Томазо Бушета разкрива тайни за кървави убийства на мафията като лично Фалконе го разпитва. Между юли и септември 1984 г. Бушета говори непрекъснато и това, което той споделя на прокурора е, че всички семейства в Палермо са свързани с наркотрафика. Добавя и че колкото по-близо си в йерархията до боса на фамилията, толкова по-голяма печалба вземаш.

Така той с няколко разказа успява да опише целият гръбнак на мафията – както конкретно италианската, така и въобще – механизма, по който действа организираната престъпност. Строгата дисциплина позволява мафията, където и да е по света да дава резултат.

Томазо Бушета обяснява и следното: „Начело на фамилията е капо. Той е избран от т.нар. „мъже на честта“. По-нисшите „войници“ са група по десетима. Начело на всяка група има капитан.“

Колкото до омертата той я описва по следния начин: „Пръстът се пробожда. С кръвта се пръска изображение на светец. Изображението на светеца се поставя на ръката и се запалва. Когато гори новопосветеният казва: Нека плътта ми да гори като този светец, ако наруша клетвата.

Показанията на Бушета са повече от полезни. Те помагат на Фалконе да подреди пъзела, наречен „мафия“ и да вкара в затвора укриващият се Звяр.

09.jpg

След като както споменахме по-горе Фалконе издава заповед за арестуването на 400 и повече мафиоти – босове, „войници“, между които обаче не е Тото Риина, Италия се сблъсква с един проблем. Няма място, където да се съдят толкова много хора. Съдилищата са малки и не са съобразени за толкова обвиняеми. Министерството на правосъдието решава да бъде изграден бункер в централния затвор в Палермо.

10.jpg

Направен от бетон, който да издържи нападение със снаряди, в бункера има съдебна зала с 30 клетки за обвиняемите. Следва най-зрелищният процес в историята на правосъдието, наречен “maxitrial”. Фалконе ръководи обвинението, а основният свидетел ще бъде Томазо Бушета. Процесът се извършва през февруари 1986 г. Бункерът е охраняван от 3000 войници и един танк. През цялото време ответниците постоянно прекъсват съдебните заседания, но тишината се възцарява в момента, в който Бушета започва да говори. Зад бронирано стъкло той потвърждава сведенията си пред съдиите.

11.JPG
Maxitrial-а, на който Томазо Бушета (отдясно) потвърждава своите показания

На 16 декември 1987 г. съдията произнася присъдата. 344 мафиоти са признати за виновни. Фалконе достига своя връх в кариерата. Но победата не е толкова сладка. Тото Риина е на свобода. Осъдените мафиоти започват да се пречупват и някои искат също да свидетелстват.

Отговорът не закъснява. Джовани Фалконе и жена му решават на 23 май 1992 г. да отидат в Палермо за уикенда. Тото Риина нарежда да се постави голяма бомба в канал под магистралата. На километри от летището няколко души от хората на Риина, измежду които се смята, че е присъствал и Джовани Бруска (с прякор „Свинята“) – дясната ръка на Риина изпълняват възложената задача.

Така на 23 май 1992 г., пътувайки, Джовани Фалконе не стига до Палермо. Бомбата е взривена, а магистралата е разцепена от взрива. Експлозията е толкова силна, че местните сеизмографи я регистрират. Загиват заедно с италианският магистрат жена му и трима телохранители. Риина празнува, смятайки че това е краят на съпротивата на правосъдието.

12.JPG
Снимки от покушението над Джовани Фалконе

Донякъде познава. Населението и властта осъзнават, че тази война върви към загуба и след убийството на човек като Фалконе ще бъде трудно някой да поеме щафетата и изобщо има ли някой, който да се навие да го направи. Хиляди отиват на погребението на „рицарят, когото не са заслужавали, но от когото са се нуждаели“.

Все пак правосъдието надига глава с магистрата Паоло Борселино. Дългогодишен приятел и колега на Фалконе, той познава врага не по-малко добре и е готов да довърши започнатото. Борселино завършва юридическо образование с отличие в Университета на Палермо през 1962 г., а след смъртта на баща си през 1963 г. става съдия.

13.JPG
Паоло Борселино (отляво) и заедно с Джовани Фалконе (отдясно)

Този път Риина действа мигновено. На 19 юли 1992 г., неделя, Борселино посещава възрастната си майка – нещо, което прави всеки уикенд. Избухва мощна кола-бомба, която убива него и петимата му телохранители. Правосъдието е на колене – героите му са сломени, а Звярът отново има повод да пие шампанско.

14.jpg
Снимка от покушението над Паоло Борселино

Николо Макиавели е казал следното: „Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.“. Това, което Риина прави с покушението на Фалконе е да внуши на всеки един сицилианец и италианец, с каквото и да се занимава, че мафията има последната дума. Но с убийството на Борселино чашата прелива и населението, което е изпитвало страх, вече е отчаяно – няма какво да губи.

Започват масови протести, главно с жени и деца, изпращайки послание на Риина, че мафията може да посегне на един, на десет, на сто, но на всички граждани и най-вече на жени и деца – не може да посегне. На един от протестите демонстративно кметът (смятан за следващата цел на Звяра) бива заобграден от деца и жени. Населението на Палермо скандира „BASTA” („СТИГА“, превод на ред.) и категорично заявява своята позиция, която дълго време бе неутрална в този нетърпим конфликт.

Властите пращат в Сицилия хиляди войници. След предоставена информация Тото Риина най-сетне е арестуван на 15-ти януари 1993 г. Оказва се, че той не е напускал Палермо цели 20 години – времето през което бива издирван. На процеса, той заявява, че е обикновен селянин, който не знае нищо за мафията. Тази неубедителна защита е отхвърлена. А години по-късно, когато множеството му заболявания дават видими резултати, адвокатите му искат той да бъде поставен под домашен арест, „за да си отиде с достойнство“. Съдът отказва.

15.JPG
Тото Риина на процеса срещу него

Въпреки че е в затвора и в изолирана килия, смята се, че Риина продължава да управлява клана Корлеоне чрез мимики и знаци. Служители от Антимафия са инсталирали в килията му камери, за да го наблюдават и анализират.

Личността на Тото Риина е противоречива. За мафията той остава в историята, като човекът, който я модернизира, създава различни структури и като цяло – я усъвършенства. За населението на Италия Тото Риина е Звярът, който разви бизнеса си под мантията от кръв, която постла над Сицилия. Макар и години след залавянето, макар и сега, когато вече не е жив неговото име се споменава или с респект или със страх.

Трудно обаче е да се каже, че мафията е победена. Това е жилава структура, която когато е сломена се прегрупира и модернизира. Нея няма да я срещнете само в бедните села в Сицилия или тук, в България. Ще я видите по телевизията или по предизборни митинги. В 21 век мафията е научила уроците си от миналото. Тя вече не убива показно. Сраснала с държавната власт на нея й е достатъчно просто да свали предаване или да попита саркастично за такова тези, при които гостува. Мафията вече не раздава показно пари, а раздава държавни поръчки и … си ги печели отново тя. А когато някой възнегодува: „Всичко е мафия“, тя кротко отговоря „Каква е това?“ и му подава лотарийно билетче.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *