За Маршаловите острови и за избягването на данъци

В днешната история ще разказваме за лошите Маршалови острови и добрия Европейски съюз.

Маршаловите острови са страна, в която живеят 50-на хиляди души, намират се по средата на нищото и оцеляват благодарение на две основни пера в бюджета си.

Първото се получава на годишна база по договор от САЩ и представлява репарация за окупацията и завладяването им от Щатите през Втората Световна Война, както и за извършваните американски ядрени опити в атола Вирджиния, които „безвъзвратно“ (по думи на ООН) отравят природата в региона.

Другото перо е офшорните фирми и услугите, свързани с тях.

Розовите и червените ми приятели, когато им казвам, че Кремиковци правилно е приватизирано/затворено, реват като невиждали за съдбата на работника, който нямало било да се преквалифицира. Подкрепят разни гнусни синдикати и неправомерни стачки, водени от червени лекета и путинисти само заради опорочената завинаги у нас синдикална идея.

Но днес махат с лека ръка при мисълта, че данъчната „справедливост“ за богатите (на Маршалови острови си такъв, ако ядеш месо два пъти седмично) и „черните списъци“ означават еднозначно гладна смърт за половината население на държави като Маршаловите острови.

Благодарим на добрия Европейски съюз, че все още не ни е сложил в черен списък заради нашите 10% корпоративен данък.

Постоянно искате да сме Швейцария на Балканите, незнайно защо излиза все Беларус…

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *