За паметта на ген. Христо Луков и за безпочвените обвинения в антисемитизъм

Автор: Даниела Горчева

World Jewish Congress (Световния еврейски конгрес) и Организация на евреите в България „Шалом“ са станали жертва на комунистическа дезинформация. В своя петиция, придружена от видео на английски език, Световният еврейски конгрес твърди, че „този човек“ (генерал Луков) „подкрепя депортацията на 11 343 евреи към лагера на смъртта Треблинка“.

И дори са дадени архивни снимки от депортацията на евреите от Югославия и Гърция с твърдението, че генерал Луков „ентусиазирано“ я бил подкрепял.

1. Този човек (генерал Луков) е убит от терористи на 13 февруари 1943 г. Тайното споразумение, сключено между берлинския пратеник Теодор Данекер и българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев, е подписано на… 22 февруари 1943 г. Тоест, цели 9 дни след убийството на генерал Луков!

2. Депортацията на евреите от завладените и окупирани от Германия територии на Гърция и Югославия, където не България, а Германия е суверен, е извършено през март и април 1943.

Как би могъл убитият генерал Луков да подкрепя – и то ентусиазирано (!) тази депортация, извършена месец – два… след като е погребан? От гроба си ли е ръководил депортацията? С ентусиазъм и то!

Както виждате, дами и господа от Световния еврейски конгрес, арогантната максима на Хитлер, повторена по-късно и от неговия министър на пропагандата Гьобелс: че „хората вярват повече на голямата лъжа, отколкото на малките лъжи и че една лъжа, повтаряна упорито, рано или късно ще накара мнозинството хора да й повярват„, успешно е приложена спрямо вас.

И вие сте паднали в капана. Това е обяснимо, защото поради Желязната завеса и езиковата бариера, историята на България по времето на Втората световна война е почти неизвестна и лъжите на заинтересовани от преиначаването на историческата истина лица намират лесно почва.

Днешни западни хора, неживели в тоталитарна държава, не могат да допуснат (поради собствената си почтеност и известна наивност), че някой може да заблуждава цели организации умишлено и толкова нагло. И да ги подведе публично да разпространяват клевети по адрес на жертва на отвратителен тероризъм. Убит ред очите на непълнолетната си дъщеря.

Уви, хибридната война не е метафора и би трябвало да направи по-предпазливи всички организации, за да не позволят името им да се забърква в разпространяване на лъжи и публично разпространяване на клеветнически твърдения.

Като носител на Наградата на Европейската комисия за „Журналистика срещу дискриминацията“ и като човек, който се бори последователно срещу ксенофобия и всякакви колективни омрази, включително антисемитизъм, като автор на петиция от 2004 година срещу антисемитски призиви, толерирани от тогавашната редакция на българския в. „Сега“, аз моля уважаемите членове на Световния еврейски конгрес да прочетат изложените от мен факти и да намерят начин да излязат от създадената ситуация. Същият призив отправям и към Организация на евреите в България „Шалом“.

Защото има поне 4-5 драстични лъжи и клевети по адрес на генерал Луков, жертва на терористично убийство :

1. Че бил антисемит и то „чудовищен антисемит“. Категорично невярно, точно обратното е. 

Напротив, бил е потресен и отвратен от гоненията срещу евреите. Ще приложа доказателства.

2. Че бил подкрепял ентусиазирано депортацията на евреите – категорично невярно, дори поради неумолимите закони на природата – бил е убит и не е имало как да подкрепя – хеле пък с „ентусиазъм“ нещо, извършено след смъртта му!

3. Че бил „прогермански“ настроен и даже „прохитлеристки“. А факти в подкрепа на това твърдение?

Напротив, генерал Луков е бил проамерикански настроен, но най-вече про- български. Бил е български патриот, професионален офицер, бивш министър на отбраната (до януари 1938 г.) и е бил в пенсия по времето на Втората световна война. (Така че е абсурд да бъде обвиняван за вземането на политически решения на правителството, след като не само че е бил в оставка, ами е бил и в немилост.)

4. Че бил искал българската армия да участва във войната – и то на страната на Германия. Категорично невярно, точно обратното е, има документи и доказателства! Бил е категорично ПРОТИВ, каквото и да било участие на България на страната на Германия и изобщо против всякакви нападателни бойни действия от страна на България.

И така нататък, ще опиша по-долу всичко със съответните факти и писмени доказателства.

Не бих си правила труда да пиша това писмо, ако не съм убедена, че Световния еврейски конгрес и „Шалом“ са станали жертва на комунистическа дезинформация и са подведени да разпространят публично клевети (а както знаем клеветата е престъпление), които поради незнание са взели за историческа истина.

Но не е морално демократични организации да клеветят човек, който няма как да се защити и да нанасят душевни травми и щети на неговите изтерзани и преследвани по време на комунистическия режим наследници и родственици.

Наистина се надявам да намерите почтено решение от неприятната ситуация, в която сте въвлечени.

Затова, уважаеми дами и господа, предлагам на вашето внимание ФАКТИТЕ срещу ЛЪЖИТЕ.

Лъжа номер едно: генерал Луков бил подкрепял депортацията на 11 343 евреи в концлагера Треблинка.

Категорично невярно и вече обясних защо, но в името на прегледността, ще повторя фактите.

1. На 13 февруари 1943 г. въоръжени терористи проследяват и убиват пред очите на невръстната му дъщеря генерал Луков в момента, в който се прибира у дома.

Споразумението за изселване на евреите от завладените и окупирани от Германия райони на Гърция и Югославия, (дадени временно за администриране на българските власти до приключване на войната) е сключено тайно между пристигналия от Берлин Теодор Данекер и комисаря по еврейските въпроси Александър Белев и е подписано на 22 февруари 1943 година. Тоест, девет дни след убийството на генерал Луков!

2. Депортацията (изселването) на евреите от териториите, намиращи се извън държавните граници на Царство България, където суверен е Германия, а не България, е извършено през март-април 1943 г. Тоест, месец-два след като генерал Луков е положен в гроба. Как тогава според вас той би могъл да подкрепя (ентусиазирано и то!) тази депортация?

Лъжа номер 2: генерал Луков бил „чудовищен антисемит“

Напротив, точно обратното е. Генерал Луков изпитва симпатия и приятелство към евреите.

24129789_10155369367516429_4735739102478004192_n.jpg

1. В запазеното и съхранявано в Националната библиотека „Кирил и Методий“ тефтерче на генерал Луков, където той си е отбелязвал личните празници на свои приятели, за да не пропусне да ги поздрави, има имена на евреи. Например, виждаме името на професор Йосиф Фаденхехт (евреин), с когото са близки приятели.

Как този безспорен факт (вижте снимката) би могъл да се отнесе към един „чудовищен антисемит“? Очевидно няма как.

2. Ето какво пише в спомените си за него и полковник Андрей Андреев, който го е познавал отблизо, били са баджанаци (женени за две сестри):

24058806_10155369373736429_4468989415923594065_n.jpg

„Луков бе погнусен от жестокото преследване на евреите у нас, които той определяше като добри и лоялни български граждани… Той беше успял да отклони тази отвратителна дейност (да се правят погроми срещу евреите), като им беше казал ( на легионерите), че това е работа на правителството, което се е нагърбило с една не само непопулярна, но и отречена от народа задача – да се гонят евреите. „

Полк. Андрей Иванов Андреев. Моят живот и моята съдба, София, 2009, стр.175

Забележка: спомените на полковник Андрей Андреев са писани тайно през 50-те години, предадени на сина му като завещание, крити през целия комунистически режим и накрая – като синовен дълг, разчетени от ръкописа и публикувани през 2009 г.

Лъжа номер 3: Генерал Луков бил „прогермански“ настроен

1. Генерал Луков е офицер от Първата световна война и като всички български офицери помни и носи горчилката от предателството на Германия в края на войната, заради което България отново губи спечелената в тежки сражения Добруджа и понася тежки загуби при Добро поле.

24174354_10155369442661429_5360968124974148195_n.jpg

2. В Националната библиотека се пазят писмата на генерал Луков (по това време Министър на войната) до дъщеря му Пенка Лукова, ученичка в Американския колеж в София. В София има престижно немско католическо училище. Интересно защо „германофилът“ Луков не изпраща там единственото си обично дете, а го изпраща в Американския колеж?

3. Генерал Луков не е криел презрението си към германския пълномощен министър Адолф Бекерле, когото е наричал „Шмекерле“ (измамник) и го е смятал за силно ограничен човек. Това е цитат от същата книга на полковник Андреев, издадена посмъртно от сина му през 2009 и ето какво пише на стр. 178:

„Царските съветници – серовци, генчевци, хаджиевци, кочостояновци, куцаровци и др., започват страшна кампания срещу Луков. Те го чернят пред обществото, пред войсковите командири и сред политическите среди, че бил изцяло услуга на немците. Това се разпространява тогава, когато Луков наричаше немския пълномощен министър Бекерле „Шмекерле“. Той смяташе, че това е немски полицай с много ограничени способности.“

4. Полковник Андреев разказва още как Луков е предотвратил опита на германците да сложат ръка на акционерно дружество Петрол, където той е влязъл на мястото на проф. Фаденхехт (най-вероятно и помолен от него – б.м.):

„Един характерен случай, който най-красноречиво говори как Луков е гледал на немците, е опитът на последните да заграбят „Петрол“. Това значеше нашето стопанство да бъде ограбено с милиони и милиони левове. Немците щяха да имат монопол над петролните продукти у нас и щяха да определят каквито си искат цени. При него идват немци и му казват, че вярват, че той няма да има нищо против, ако дружество „Петрол“ стане немско дружество, и затова дошли да чуят неговото съгласие. Той им отговорил: „Аз съм само председател на управителния съвет. По този въпрос идете и говорете с директора на дружеството г-н Бижев“. Веднага след това той взел телефона и съобщил на директора на дружеството за разговора и му наредил да им откаже, като им отговори, че това е работа на правителството.

След това Луков разговарял с министър-председателя Богдан Филов, с военния министър генерал Теодоси Даскалов и с министъра на търговията Никола Захариев, като ги предупредил за опасността, която застрашава страната с понемчването на това дружество.

Филов и Даскалов погледнали на този въпрос почти безразлично, но Захариев приел присърце тази работа. Той се вслушал в съветите на Луков да се направи дружеството държавно, преди немците да посегнат на него, за да им се пресече пътя. Луков дал формулите за това – да се изработи един законопроект от 4-5 члена и немците да бъдат поставени пред свършен факт. Зная само, че това попречи на дружество „Петрол“ да стане немско предприятие.“

стр. 173-174 от цитираната книга

Как този факт се връзва с клеветническото обвинение, че Луков обслужвал германците? Очевидно няма как.

Лъжа номер 4: генерал Луков бил за участие на българската армия на страната на Германия във Втората световна война

Тази лъжа е особено нагла, защото за професионален офицер като генерал Луков още в края на 1941 и началото на 1942 г. вече е било пределно ясно, че поражението на Германия е неизбежно.

Генерал Луков никога не е искал участие на България в нападателни бойни действия по време на ВСВ, напротив, бил е категорично против тях. Ето и доказателствата.

1. Тези лъжи ген. Луков впрочем опровергава още приживе в речта си на 8 декември 1942 г. и тези две негови речи са публикувани още тогава в отделна брошура.

24296349_10155369501141429_8242948614211261006_n.jpg

Ето какво казва ген. Луков:

„Друго едно, което по своето коварство няма равно на себе си, е обвинението, че легионерите и, по-точно, генерал Луков, дали обещание на нашите съюзници и настоявали да се изпратят 10 дивизии на Източния фронт в Съветска Русия. Разпространението на това обвинение има най-съвършена организация. Като по даден сигнал, то достигна за по-малко от две седмици и до най-затънтените селища в пределите на обединеното ни Царство.

Използувайки още веднъж случая да защитя нашата чест, заявявам:

„Никой никога, нито аз, нито кой да е легионер не е преговарял, с когото и да било и не е правил никакви обещания. За Българските национални легиони само отговорното българско правителство може да води преговори с чужбина и с нашите съюзници и само то може да поема ангажименти и да прави обещания. Този, който зад гърба на българското правителство води преговори с чужденци или прави обещания, той е за Българските национални легиони най-долен предател. Българската войска ще бъде употребена тогава, когато българското правителство реши и там, гдето българското командване определи.“

2. Ровейки се в разни архиви и документи аз открих още едно БЕЗСПОРНО доказателство, че ген. Луков е бил категорично ПРОТИВ каквото и да било участие на България във войната на страната на Германия ( и изобщо, на която и да било страна освен, разбира се, отбранителна в случай, че България е нападната) .

През 1943 г. е арестуван, разследван и разпитван от следствието и съда Коста Списаревски, чичо на Димитър Списаревски.

Коста Списаревски е изправен пред съда за това, че е издавал нелегален пропаганден антигермански Политически бюлетин (издал е общо 10 броя за периода 1942-1943 г.).

В своя нелегален Политически бюлетин Коста Списаревски критикува остро Богдан Филов и българското правителство за прогерманската му политика и особено остро Германия и самия Хитлер.

В показанията, които Списаревски дава пред следствието и съда има важна информация за ген. Луков. Питат го защо твърди в своя Политически бюлетин, че България не е готова за война. Ето какво казва Коста Списаревски:

24176833_10155369481261429_4486314413175034406_n24296524_10155369481046429_6972730816857239093_n

„В брой 5 се говори, че България не е готова за война… Пет-шест месеца преди убийството на ген. Луков, той в кантората на фабриканта Русчев и др. каза, че : „Най-напред ние не разполагаме с храни, липсват ни и пари, ако започнем войната нужни са ни 40 000 000 лева дневно…“

„В друг брой писах, че аз вярвам в здравия разум на Н.В. Царя, че той няма да вкара България във война. Да поддържам тази мисъл съм имал за кредо думите казани пред мен от моя роднина , покойния ген. Христо Луков…“.

Facebook Comments

2 Comments

  1. Глупостите на една невежа. Депортациите заедно с преговорите по транспорта и цените са решени с преписка между Филов и Рибентроп през септември 1942 като е определена за началото на март 1943. Британското правителство предприема стъпки чрез швейцарския дипломат Шарл Редар още през ноември – декември 1942 ( искането за спасяване на 4500 деца в Палестина, отхвърлено), фон Данекен идва в България е края на януари 1943, за да наблюдава депортацията). Всички правителствени кръгове са известени какво предстои. Виж ФиловДневник, февруари 1943 г. Самият Луков е пенсиониран след като става ясно, че преговаря лично с германците за махане на Филов и съставяне на още по- радикален кабинет . Тая жена за толкоз години дращене нищо не научи по темата .

    1. Ха-ха… То се вижда кой е невежа. „Преписка между Филов и Рибентроп“ имало било по повод депортацията на евреите. Съчинения на кантар. Нагли, комунистически. Щом има такава „преписка“ между Филов и Рибентроп, дайте да я да видим. 🙂
      Да не говорим, че какви срещи е имал Филов с Редар няма изобщо, ама изобщо никаква връзка с ген. Луков, който си подава оставката през януари 1938 и до края на живота си е в немилост, при това силно недолюбван от Филов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *