Пацифизмът има нужда от либертарианско лидерство

Шанхай 1937 г. по време на японската окупация.

Екипът на Война и мир преведе този текст на Фондацията за икономическо образование (FEE), защото смятаме, че е добре във време, в което постоянно чуваме призиви за въоръжаване, данъкоплатецът да е наясно кому е нужна войната и кой се облагодетелства в такива моменти. Авторът повдига въпросите за правото на държавата да използва сила дори да е с цел „освобождаване“ на други народи, какъвто пример имаме със САЩ от последните две десетилетия. Приятно четене!

Антимилитаристичните движения отчаяно се нуждаят от либертарианското лидерство. Либертарианското движение от своя страна спешно трябва да заеме позиция срещу милитаризма. В това есе, ще изложа някои от водещите причини за всеки либертарианец да бъде срещу всякакви интервенции и военни намеси и да бъде ангажиран с каузата на мира.

Либертарианството се бори за правото на индивида да живее, за правото му на свобода и частна собственост. Значението на тези думи е многократно целенасочено изменяно от определени хора, но по същество означават следното: правото да не бъдеш убит (правото на живот), да не бъдеш поробен (правото на свобода) и това да не бъдеш ограбен (частната собственост). Изключителното при либертарианците е, че прилагаме тези принципи безкомпромисно, без да изключваме правителствата от дефиницията. Не е в реда на нещата правителството да краде и да нарича тази кражба данъци, да поробва гражданите си в името на правовата държава и да нарича това “лишаване от свобода”, да убива от името на гражданите си и да нарича масовите убийства “война”.

Шокиран американски войник. U.S. ARMY KOREA HISTORICAL IMAGE ARCHIVE/ FLICKR
1950 г., американски войници в Корея.

Щом убийството е по-тежко престъпление от отвличането и кражбата, същото трябва да важи и за войната (масово убийство, извършено от правителството). Това трябва да е най-голямата грижа на либертарианците, по-значителна дори от многото проблеми, свързани с полицейската държава и икономическото планиране.

Войната по природа е колективизъм.

Либертарианството защитава индивидуалното право на живот, свобода и частна собственост

“Войната е ключът към всички други престъпления на правителството”, смята икономистът Робърт Хигс. Ужасът, омразата и неизбежността, породени от войната подхранват конформизма и правят населението плахо като стадо. Управляващите знаят това много добре. Затова именно толкова често хвърлят народите си във войни.

1938 г., Чехословакия
1938 г., жена поздравява немските войски при влизането им в тогавашна Чехословакия. Снимката е наричана „сълзите на аншлуса“.

Полицейската държава и плановата икономика се раздуват скоростно по време както на така наречената Студена война, така и по време на пълномащабната такава. Войната заздравява държавата, пише Рандълф Боурн. Казвайки това, той има предвид, че милитаризмът извън границите подхранва тиранията вътре в самата държава. Погледнете например картелите в американската икономика, родени по време на световните войни, американският апарат за национална сигурност, развил се след Втората световна война и Студената война, или пък експанзията на полицейщината (масовото следене, милитаризацията на полицията и така нататък) по време на така наречената война срещу тероризма.

Войната се самозахранва и в никакъв случай не води до дългосрочен мир и сигурност, както някои от поддръжниците ѝ твърдят. Това е така, защото тя е по начало дело на колективистите, което е в пълно противоречие с либертарианското виждане за индивидуализма и справедливостта.

Войната не цели възвръщането на свободата на индивида, а чисто и просто унищожението на цели народи. Това бедствие съсипва животите и препитанието на безбройни подчиняващи се жертви, включително невинни деца, които биват зачерквани и оправдавани като “косвени жертви”. Тези жертви, независимо от културата им, са човешки същества, имащи своите надежди, страхове и душевен живот, същите като мен и теб, племенницата или който и да е от близките ни.

Когато те са нападнати, близките им или самите те естествено ще търсят отмъщение, също както ние бихме. А ако бъдат обзети от същите колективистични представи като нападателите си, те биха използвали същите средства за отмъщението срещу насилниците си, независимо дали става въпрос за тероризъм или конвенционална война. А това винаги води до цивилни жертви, които само хвърлят масло в огъня. По този начин войната се върти в един цикъл на несправедливо насилие. Всяко оправдание на “косвените жертви”, ако бъде универсално приложено, е етика на взаимното унищожение.

Връщането на справедливостта

Либертарианството от друга страна, възпрепятства превръщането на отмъщението в насилническа институция в лицето на индивидите. Това насилие е по същество сдържано, защото възпира ненужните разрушения. Либертарианският отговор на войната поради тази причина е стремеж към сигурност за всички, докато войната, напротив, води до точно обратното. Да вземем например терористичните актове на 11-ти септември, както Рон Пол подчертава, доведоха до десетилетия на американски интервенции в Близкия изток. Масовите убийства на цивилни там станаха причина за нови терористични атаки. Тероризмът пък все още е използван за оправдание на нови и нови войни.

Често целта на военната намеса е “освобождаването” на някоя страна от тирания. Воденето на война за свобода обаче е също толкова непродуктивно, колкото и правенето на същото с цел сигурност.

В последно време всичко започва със “студена война”, ограничаваща се до санкции или друг вид подривна дейност. Това се прави с намерението да се стимулира реформа във вражеската страна, за да се “накаже” режима там, да се стимулира революция, използвайки нещастието на хората. Това обикновено е нож с две остриета, понеже за тиранина е много удобно да има изкупителна жертва в лицето на един такъв “външен враг”. Това е перфектното опрвадание за злоупотребите на тираните и идеалното знаме, под което режимът да събере поддръжници на терора. Войната подсилва тираните във вътрешнополитически план и студените войни не са никакво изключение от това правило. По този начин всички студени войни, целящи да отслабят деспотични режими, само им дават нови сили.

Да вземем например 50-те години. Щатите никога не се отказват от позицията си срещу режимите в Куба и Северна Корея. Въпреки това, половин век по-късно, фамилиите на Кастро и Ким са по-силни отвсякога. Напълно обратното обаче се случва с комунистическите режими в Китай и Виетнам, с които американците водят политика на разведряване. От тогава до днес, тези страни претърпяват невиждана либерализация.

Друг вариант е избухването на гражданска война и разкъсването на държавата между няколко безкрайно воюващи фракции.

Обезобразено тяло на войник.
Обезобразено тяло на войник.

Разделението на цели нации

Когато враждебността ескалира до война, нещата стават още по-зле. Ако режимът оцелее след войната, той се вкопчва още по-здраво във властта. Дори свалянето му не е гаранция за “свободата”. Завоевателят би сложил стабилен марионетен режим на власт. А марионетните правителства са дори по-репресивни и от най-догматичните диктатори, защото разчитат на чужда подкрепа, а не на тази на гражданите си и заради това нищо не спира бруталната им разправа със собственото им население. Либертарианците, които с право гледат скептично на способността на правителствата да регулират собствената си икономика, трябва да са два пъти по-скептично настроени, когато същото правителство се разпорежда с чужди институции. Да вземем за пример намесите довели до смяната на режими след 11 септември в Близкия изток: те създадоха шест съсипани от граждански войни държави, намиращи се под перманентна терористична заплаха – Афганистан, Ирак, Либия, Йемен и Сомалия.

Страница от Washington Post, 12 април 2007 г.
Washington Post, 12 април 2007 г.

Някои либертарианци приемат, че във всеки конфликт между свободна и по-малко свободна страна, по-свободната е “в правото си”. Те също така смятат, че най-лошият тиранин е и най-лошият външен агресор. Въпреки това, изглежда точно обратното е вярно. Тиранията ражда бедност, а бедното население не е добър данъкоплатец. Поради тази причина, тираничните режими обикновено са твърде бедни, за да имат успешна завоевателна външна политика.

Американската външна политика

Свободата създава богатство. Богатият данъкоплатец може да си позволи да задели значителни суми за военния бюджет. Затова именно правителствата, които не са толкова тиранични у дома, обикновено са успешни империалисти.

Американски войник в Ирак, 2006 г.
Американски войник в Ирак, 2006 г. Табелите гласят „Снимането е забранено!“.

Вземете за пример Великобритания – империята, над която Слънцето никога не залязва, Съединените американски щати, т. нар. някога “Земя на свободните”, глобален хегемон, наследник на Британската империя.

Вероятно това, което възпира либертарианците да заемат абсолютно антивоенна позиция е фактът, че за целта е нужно да се примирят с военната история на Щатите и да видят истинската същност на правителството ни в съвсем нова светлина. Трудно е дори за либертарианците да приемат, че правителството, което са познавали досега не е добронамерената институция, за която сме го смятали, а всъщност един от най-големите масови убийци и източници на разрушение и страдание, съществували някога.

Но нека не забравяме, че същата тази институция, която обявява войните, отговаря за образованието ни от най-ранна детска възраст и през по-голямата част от останалия ни съзнателен живот. По този начин правителството моделира представата за действията, които извършва и ролята, която заема в света. Най-естественото нещо е изразеното тук послание да е в пълно противоречие с целия ти жизнен опит до момента. Но това, че просто е трудно да приемем нещо не означава, че не е истина.

Така че, не извръщайте очи и не мълчете в лицето на Злото. Научете истината за империята и нейните изстъпления и преди всичко, започнете да говорите открито срещу милитаризма.

Текстът е публикуван за първи път на страницата на Фондацията за икономическо образование (FEE) на 27 декември 2017 г. 

Автор: Дан Санчез
Превод: Светлин Иванов

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *