Харитите (Χάριτες) – или още грациите – са дъщерите на главния бог в древната елинска митология Зевс. Те са богини на грацията и красотата, символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота. Според някои версии са дъщери на Зевс и на Хера, според други на Хелиос и една от хесперидите, според трети – на Зевс и Еванта, но може би според най-разпространената са дъщери на океанидата Евринома.
Имената, броят и произходът им в различните митове е представен различно. В по-късните митове те са ту 2, ту 3 – Аглая (сияйна), Ефросина (благоразумна) и Талия (цветуща).
Омир назовава и още няколко безименни харити, една от които е съпругата на Хефест, а друга е Паситея – обещана на бог Хипнос от Хера. Други известни харити са Клета (желаната), Фаена (сияеща) и Пейто – богинята на изкуството на убеждаването.
Някои смятат, че Софроник, зидар или скулптор, но преди всичко баща на великия философ Сократ, е изваял статуи на група от тях.
Както много други статуи от класическа и елинистическа Гърция, всъщност не друг, а римляните са ги увековечили и запазили за нас чрез множеството им репродукции. Оригиналите, освен че са често са били загубени или фрагментирани, днес могат да бъдат открити в турски, английски или немски дворци, в частни колекции и кой знае още къде.
Заедно с орите и музите, тези грации живеели на Олимп. Били в обкръжението на Зевс, Хера, Аполон, Афродита и Дионис, като главно прекрасните девойки утешавали боговете, но вземали участие и в някои типично женски занимания. Те изтъкали сватбената рокля на Хармония.
Реката Кефисос, в близост до Делфи, е била свещена за тях.