Следобеда на 14 декември 1989 г. пред парламента се събира голям и неочаквано гневен протестен митинг от студенти, членове на профсъюз „Подкрепа“ и други неорганизирани хора.
Искането е да се осъществи отпадане на член 1 на Конституцията на Народна република България, гласящ:
(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.
(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.
В парламента текат заседания за отпадане на т. (2) и т. (3) от член 1. Гласува се продължително.
На улицата напрежението ескалира. Викове и скандирания отекват дори до депутатите.
След известно време пред протестиращите излиза председателя-президент на все още Народната република Петър Младенов, поел вече властта от диктатора Тодор Живков. С мегафон в ръка той изговаря следните думи:
„С този екстремизъм вие тласкате България към пропастта, разберете това!“
След това се обръща и прибирайки се обратно, споменава тихо, но доловимо от камерата, прословутата реплика:
„По-добре е танковете да дойдат“.
На базата на това изказване недоволството на хората и най-вече на студентите расте и се започват масови протести, окупиране на университет, възлови кръстовища.
На 6 юли 1990 г. Петър Младенов подава оставка.