Историческият флорентински футбол

Calcio Storico Fiorentino – „Историческият флорентински футбол“ е традиционен за италианския град Флоренция спорт с над 5 века история. В него са примесени елементи на съвременния футбол и на свободния бой, напомнящ за днешните MMA битки. На терена се срещат два отбора, които трябва да вкарат с топка повече голове в противниковата врата за ограничено време, като ръкопашните схватки са легитимна част от играта.

Спортът намира своите корени в древногръцки (Sferomachia) и римски (Harpastum) спортове. Версията, която се играе до днес, е оформена през Ренесанса. Срещат се два отбора от по 27 човека, чиято единствена цел е да вкарат топката във вратата на съперника. Полето е правоъгълно, а вратите заемат цялото пространство на двете крайни стени. Почти всичко е позволено, като акцентът пада върху ръкопашни схватки. Правилата са малко. Играе се по 50 минути. Забранени са само някои непристойни удари (напр. в гръб), удар с крак в лицето или няколко човека да се сбият с един – позволени са само сблъсъците 1 срещу 1. Група съдии следят за правилата, като при нарушение, играч директно може да бъде отстранен, а отборът няма право на смяна.

Флорентинския футбол е особено популярен чак до 17 век. Най-известната „футболна“ среща се състои през 1530 година, когато Флоренция е под обсада от императора на Свещената римска империя Карл V. Демонстрирайки неуважението и надмощието над съперника си, флорентинци изиграват известен такъв мач, докато градът е обсаден. Друг известен исторически момент е десетилетия по-късно, когато двубой по флорентински футбол се играе пред френския крал Анри III, който го определя, като „с твърде малко участници, за да бъде истинска война, но твърде грубо, за да бъде просто игра“. По думите на един от треньорите, „всеки знае, че от 27-те играчи, поне 10-15 ще бъдат контузени – знаеш, че ще бъдеш контузен, но все пак участваш“.

След залеза на играта през 18 век, тя отново започва да се играе в началото на 20-и век и официално се възобновява през 1930 година. Днес ежегодно се организират по три мача – два полуфинала и един финал между 4 флорентински отбора. Всеки от тях има цвят и църква-покровител (т.е. квартал) – „Сините“ на Светия Кръст (Santa Croce), „Червените“ на Santa Maria Novella, „Белите“ на Светия Дух (Santo Spirito) и „Зелените“ на Йоан Кръстител/Сан Джовани (известният Баптистерий). Често състезателите в тези отбори се избират сред наследниците на големите флорентински фамилии. Те се обличат в традиционни Ренесансови костюми по време на шествията. Любопитен случай е забраната от флорентинските власти на играта за 1 година през 2007 г. Тогава се стига до голям бой извън самата игра, като 50 души са пратени в ареста.

Двубоите се организират на площада „Санта Кроче“, а финалът е на деня на покровителя на Флоренция – Йоан Кръстител (24 юни). Двубоите продължават да се приемат сериозно от местните и играещите, но в същото време са и интересна туристическа атракция. Редовно двубоите се предават директно по телевизията, излъчват се телевизионни репортажи, правят се интервюта, кратки филми и др. медийни изяви.

calciostorico-940x628.jpg

Отборът победител традиционно печели за награда крава от специалната порода кианина. В по-модерни времена за него просто се организира специална вечеря. Никой от спортистите не получава пари за участието си, всички играят доброволно. Освен специалната вечеря, единствените други награди са изцяло морални – знамето на победителите се издига пред замъка на гвелфите през цялата година. След победа състезателите преминават шествие пред публиката и са аплодирани за своето мъжество и физическо надмощие, подобно на древните гладиатори.

Флорентинските футболни срещи имат подчертано празничен характер. Спортистите са съпровождани от музиканти с ударни и други инструменти, с които тяхното представяне прилича на военен марш, но, разбира се, само като имитация. Всички участници – и спортистите, и съпроводът, са облечени в специални костюми, създадени специално за събитието. Привържениците на отборите по трибуните пък напомнят за феновете на модерния футбол – те подкрепят с песни, аплаузи и с различни видове „хореография“ – факли, димки, знамена и пр.

Въпреки привидно фестивалния вид, двубоите са изпъстрени с истинско насилие и грубости. „Футболистите“ са с подчертано мускулести тела, тренират и се подготвят във фитнес зали, със специална физическа и боева подготовка, често са с различни татуировки, свързани с почит към физическата сила и приличат почти на гангстери, престъпници. Издържливостта се цени високо, като се случва футболисти да крият своите контузии, да завършват мачове със счупени крайници, например.

Въпреки че се посещава от много туристи, за самите флорентинци футболните срещи имат истински сериозен характер. „Изключителна чест е, когато влезеш на стадиона и 7000 флорентинци те гледат, чувстваш се като гладиатор, излизащ на арената“, казва един от участниците. Все пак, през годините играта се е отдалечила от гладиаторските игри, или подобната Древноримска игра с топка. Дори днешният вариант се различава от средновековния – „В флорентинския футбол са участвали дори римокатолически папи, които са се биели с мечове. Днес, за съжаление, трябва да се съобразяваме със спортсменски правила“, казва друг футболист от един от отборите.

Всички участници винаги изтъкват и още по-древната връзка с подобния Древноримски спорт Harpatsum, който е служил за трениране и поддръжане на физическата подготовка на римските легионери преди 2000 години. Историческа връзка, която се вижда в цялата церемониалност – знамената, конниците с доспехи, всички съпътстващи ритуали и др. За много от тях това изглежда е характерен за града символ, помагащ за тяхното самоопределяне, за връзката им с Флоренция и историята на града.

Освен връзката с Флоренция, спортистите изтъкват и чувството за приятелство и сплотеност вътре самия отбор, понякога включващ братя или други роднини. Някои състезатели обаче посочват и обратната страна – как те не искат родителите или съпругите им да гледат, от притеснение за контузии. „След двубой първото, което правя, е да се обадя на майка ми, да ѝ кажа, че съм здрав“, споделя един от възрастните играчи. Въпреки бруталността на спорта и усещането за другия отбор, като за враг, футболистите изтъкват, че всичко това е „само в трите дни и на терена“, а през останалото време противници и съотборници, те всички са флорентинци. Тази дълготрайна традиция спомага за това самоопределяне и чувство за гордост от това, че си част от нея и част от Флоренция.

Източници:

Официален сайт на Calcio Istorico Fiorentino

Статия на вестник Guardian – The Calcio Storico, the most brutal sport on earth – in pictures


Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *