Изображения на пророка Мохамед през Средновековието

Време за четене: 8 минути

Видението на пророк Исая – Исус язди магаре и Мохамед язди камила, ал Бируни, ал Атар ал Бакия ан ал Курун ал Халия (Хронология на древните народи), Табриз, Иран, 1307-8. Библиотека на университета в Единбург, EDINBURGH UNIVERSITY LIBRARY

За мнозинството от мюсюлманите днес всяко изображение на пророка Мохамед е светотатство. Тази забрана за изобразяване не винаги е била абсолютна и до нас са достигнали образци на малка, но богата традиция на ислямско изкуство, изобразяващо най-важния човек, основоположник на исляма. В тази статия ще можете да видите някои наистина интересни изображения, показващи как се е променило възприятието за нещо толкова важно. А щом веднъж вече е имало еволюция на правилата, значи би могло отново да видим развитие към повече свобода на словото, нали?

Charlie_Hebdo_Mohamad.jpg
„Шарли ебдо“ е преименувано на „Шариат ебдо“ и показва Мохамед на корицата си, 3 ноември 2011 г. Пророкът казва „100 камшика, ако не умрете от смях!“

Заради нарушаването на забраната за изобразяване на пророка Мохамед редица мюсюлмани решават да отмъстят с насилие, което доведе до редица атаки през последните години – срещу френското списание Шарли Ебдо на 7 януари 2015 г., при което 12 журналисти бяха убити, заплахите срещу създателите на South Park през 2010 г., заплахите и масовите протести срещу датския вестник Jyllands-Posten, който пусна редица карикатури на пророка Мохамед през 2005 г., което доведе до масови протести из целия мюсюлмански свят, придружени с насилие, или пък реакцията срещу книгата „Сатанински строфи“ на Салман Рушди от 1988 г.. И това са само няколко примера от последните години за подобна реакция срещу условно казано Запада, в който свободата на словото включва и възможността да се богохулства, да се правят безвкусни карикатури и шеги. Условно казано определени кръгове в ислямския Изток пък поставят религията над свободата на словото, като поставят своята интерпретация на Корана над други традиции в същия този ислям.

Устните и писмените описания на пророка Мохамед се приемат от всички течения на исляма, но има противоречия относно неговото изобразяване. Свещената книга за всички мюсюлмани Коранът никъде не забранява изрично създаването на негови изображения, но има няколко хадита [1] (устно предание за пророка, важно за определянето на Суната, или ислямският начин на живот), които изрично постановяват забрана на мюсюлманите за създаване на визуални изображение или фигури. Тези устни предания обаче не винаги са били приемани от мнозинството мюсюлмани и е имало период между средновековието до 20 век, в който пророкът Мохамед е бил свободно изобразяван и даже това е било част от пропагандата за разпространение и налагане на религията.

South_Park_Muhammad.jpg
Екипът на популяпната анимация South Park също е получавал отправени заплахи заради образа на Мохамед в епизоди от 2001, 2006 и 2010 г.

Всичко започва с великолепни миниатюри от 13 век (може би повлияни от християнските икони, които са били познати като изображения на мюсюлманите, завладели големи територии с компактно християнско население). Тези изображения са били поръчвани на мюсюлмански художници от богати и влиятелни хора от онова време и са показвали почти всеки известен от Корана и други текстове момент от живота на Мохамед – от раждане до смъртта и до възнесението му в небето.

Създадени като помощни средства за молитва за частни лица, тези детаилни сцени са създавани както за сунити, така и за шиити, и оцелелите до ден-днешен артефакти могат да бъдат видени в редица големи музеи и библиотеки.

Те също така са поставили основите на популярна, ако и малцинствена, традиция на набожни и вдъхновяващи картини, които съществуват и днес – от икони, пазени в домове до пететажни, поръчани от правителството изображение в сърцето на Техеран и дори до революционни графити по улиците на Кайро след свалянето на правителството на Мюсюлманските братя – въпреки че при тези публични изображения лицето на пророка винаги е скрито.

01_Iran_prophet.jpg
Рисунка от ирански ръкопис от XIV век, показваща възнесението на пророка Мохамед в рая.

03_mohamed.jpg
Мохамед решава диспута около вдигането на черния камък на мястото на Кааба. Легендата разказва, че докато Мохамед още бил млад мъж храмът Кааба бил строен наново и имало спор между различните кланове в Мека кой има правото да преосвети черния камък (храмът Кааба по оново време все още е бил политеистичен, тъй като това се случва много години преди създаването на исляма). Мохамед разрешил спора като поставил камъка върху парче плат и накарал членовете на всеки един клан да вдигнат плата заедно и така да издигнат черния камък в съдружие. Миниатюрната илюстрация върху паус е от книгата Джамиал Таварик (буквално „Сборник на хрониките“, но често наричана Универсалната история на света) от Рашил ал Дин, публикувана в Табриз, Персия, 1307 г. Днес част от колекцията на библиотеката на университета в Единбург, Шотландия.
04_mohamed.jpg
Миражът (също наричан „Нощната езда“) на Мохамед върху Бурак. Картината е от книгата на Джамиал Таварик, датирана от 1314-15 г.

06_mohamed.jpg
Мохамед прелита над Мека с коня си Бурак. Вероятен автор е Абд ал-Разак, по черно-бялата скица на Бизхад, 1494/95 г. Картината дне се част от колекцията на Британския музей.

10_mohamed.jpg
Мохамед (с размазано лице) при камъка Кааба в Мека. Османска картина, 1595 г., съхранена в музея Топкапъ, Истанбул. 
11_mohamed.jpg
Пророкът Мохамед получава откровение на връх Хира над Мека, ал Дарир, Сийнет и Неби (Биографията на пророка), Истанбул, 1595-96 г. Библиотека на двореца Топкапъ.
12_mohamed.jpg
Пророкът Мохамед седи с пророци на Авраамическите религии в Ерусалим, анонимен автор, Ми’райнама (Книга за Възнесението), Табриз, около 1317-1330 г., Библиотека на двореца Топкапъ.
13_mohamed.jpg
Илюстрация, показваща Мохамед (отдясно), изнасящ последната си проповед на първите приели новата му вяра на планината Арарат до Мека. Илюстрацията е взета от средновековния ръкопис на астрономични трактат „Оставащите знаци от миналите столетия“ на персийския учен ал Бируни. В момента ръкописът се съхранява в Националната библиотека в Париж (Manuscrits Arabe 1489 fol. 5v). Тази сцена и няколко почти идентични версии на тази рисунка са правени през средните векове.
14_mohamed.jpg
Мохамед (отдясно, на коня си Бурак) и среща пророците Ишмаил, Ишак и Лот в Рая. Персийска, 15 век.
15_mohamed.jpg
Мохамед пристига на брега на Бяло море. Също от Апокалипсиса на Мохамед, написана през 1436 г. в Херат, Афганистан. Днес се съхранява в Националната библиотека в Париж.
28_mohamed
Детайл на Мохамед върху коня си отново от Апокалипсиса на Мохамед, написана през 1436 г. в Херат, Афганистан. Днес се съхранява в Националната библиотека в Париж.
16_mohamed.jpg
Мохамед е носен от ангел Габриел до портите на Рая, пазени от ангела Ридван, 1360-70 г., Мираж-наме, Табриз, около 1360-70 г.  Библиотека на двореца Топкапъ, Истанбул.
17_mohammed.png
Подмладеният Мохамед влиза в рая, където е посрещнат от Гурия (персийски ръкопис, XV век)
18_mohamed.jpg
Пророкът Мохамед прелита над хури, събиращи цветя в Рая, персийска илюстрация от 15 век.
17_mohamed.jpg
Детайл, показващ пророка Мохамед в Рая заедно с хури, османска илюстрация от 18 век. Съхранява се в Музея на двореца Топкапъ.
27_mohamed.jpg
Ангел дава на Мохамед (горе вляво) и на неговите следовници миниатюрен град. Библиотека на двореца Топкапъ, Истанбул.
26_mohamed.jpg
Мохамед увещава семейството си преди битката при Бадр. Не става ясно веднага коя фигура тук е Мохамед. От Джамиал Таварик, датиран 1314-15 г. Част от Nour Foundation’s Nasser D. Khalili Collection of Islamic Art, Лондон.
25_mohamed.jpg
Мохамед (отляво) предвожда Хамза и мюсюлманите срещу  еврейското племе Бану Кайнука. От Джамиал Таварик, датиран 1314-15 г. Част от Nour Foundation’s Nasser D. Khalili Collection of Islamic Art, Лондон.
09_mohamed.jpg
Мохамед получава първото си откровение от ангела Габриел. Миниатюрната илюстрация върху паус е от книгата Джамиал Таварик (буквално „Сборник на хрониките“, но често наричана Универсалната история на света) от Рашил ал Дин, публикувана в Табриз, Персия, 1307 г. Днес част от колекцията на библиотеката на университета в Единбург, Шотландия.

20_mohamed.jpg
Мохамед, заедно с коня си Бурак и ангела Габриел посещава Ада и вижда как черен демон наказва „безсрамни жени“, които са показали своята коса на непознати. За това престъпление, предизвикващо похот в мъжете, жените са овесени от косите си и биват горени за цяла вечност. Персийска илюстрация, 15 век.
19_mohamed.jpg
След това Мохамед вижда жени, овесени на куки, забити в езиците им от зелен демон. Престъплението им е било „подигравка“ със съпрузите им и напускане на домовете им без разрешение. Персийска илюстрация, 15 век.
21_mohamed.jpg
Още по-навътре в Ада, Мохамед вижда червен демон, който е увесил жени, забивайки куки в гърдите им, докато те са погълнати от пламъци. Жените са наказани за това, че са родили нелегитимни деца, които те лъжливо са обявили за законни наследници на съпрузите си. Персийска илюстрация, 15 век.
Algerian_postcard.jpg
Бягството на Мохамед от Мека през 622 г. Алжирска цветна пощенска картичка от 20-те или 30-те години на 20 век. Мохамед е фигурата, която влиза в пещерата. Оригиналната картичка е в частна колекция днес.

23_mohamed.jpg
Германска реклама от 1928 г. за екстракт от месо, изобразяваща ангела Габриел, показващ пътя на пророка Мохамед на летящия му кон към Аллах.

Последните две изображения ясно показват, че дори преди по-малко от 100 години е било възможно да се видят подобни изображения, без това да предизвика силни чувства у вярващите.

Библиография

[1] What Everyone Needs to Know about IslamJohn L. Esposito – 2011 г., стр. 14; за хадита вижте Sahih al-Bukhari, Hadith: 7.834, 7.838, 7.840, 7.844, 7.846

[2] Джамиал Таварик (Арабски: جامع التواريخ ‎‎ Сборник на хрониките, Монголски: Судрын чуулган‎‎) е литературна и историческа творба, създадена в монголския илханат в Персия. Написана от Рашид ал Дин Хамадани (1247–1318 г.) в началото на 14 век. Заради обхвата на тази творба, тя е наричана от някои „първата световна история“. Текст на английски.

[3] Моймал ал Таварик уа ал Касас от Фасихуддин Ахмад (مُجمل التواریخ و القصص „Колекция на истории и разкази“), 1441 г.

Facebook Comments

2 Comments

  1. Изображенията на живи същества е строго забранено в Исляма. Това е един от най-тежките грехове, който правоверният може да извърши.
    Проркът Мохамед лично е изпитвал крайна омраза към езичеството и неговите проявления, засвидетелствано в Корана.
    Затова правоверните са смятали за благочестиво задължение да унищожават изображенията на живи същества и най-вече хора. Мюсюлманите са рушители и унищожители на изображения и скулптори (скулптурата е най-тежкото посегателство срещу Бог, защото представлява чистия израз на езичеството).
    Навсякъде по огромната територия на Халифата са унищожавани изображенията на хора и животни. Това особено добре личи в Египег. Следите от нези посегателства и до днес се виждат навсякъде, където стига погледа.
    Най-пресният съвременен пример е унищоженито на гигантските статуи на Буда и на артефакти от месопотамската култура от новоизпечения Халифат (ИДИЛ)…
    Що се отнася до описаните изображения, те са едно изключение, един вид куриоз и имат апокрифен характер. Не бива да се забравя, че почти всички такива изображетия произлизат от Персия (Иран).
    А Персия е един особен случай.
    Страната, крайно отслабена от 20-годишната война с Римската империя (Източната римска империя), е първото завоевание на Исляма.
    Страната е завладяна военно само за 10 години, но борбата за налагане на Исляма продължава 300 години*. . Изпълнена е с кървави въстания и борби, но накрая Ислямът побеждава – древната зороастрийска религия на иранците е сломена и напълно маргинализирана (понастоящем са оцелели няколко десетки хиляди вярващи, изтикани в една северна полупустинна област).
    Въпреки това обаче, персийският ислям носи отпечатъкът на една различност и антитеза. Не случайно на персийска почва възниква шиизмът, като контратеза на арабските завоеватели – сунити**.
    Смята се, че някои подобни „нечестиви“ изображения са дело на автори новоприети в исляма (зороастрийци и християни), за които културната традиция на изобразителното изкуство не е забравена…
    А изобщо изображенията на живи сащества в Ислямското изкуство е един рядък и куриозен факт, изключение…
    Интересен е проблемът с киното в Исляма, той е сроден с проблема за алкохолните дестилати. И едните и другите не са съществували по времето на Пророка и затова не са отбелязани от него.*** Ислямското право по аналогия забранява и двете, въпреки, че напоследък се заговори за официална отмяна на забраната за киното (и всички сродни) поне от страна на една от школите. Теоретична основа за това има, въз основа на Корана и хадисите…

    _______________________________
    * Ислямът смята зороастрийците за езичници (подобна е политиката и в Индия) и за тях изборът е: приемане на Исляма или съпротива до смърт
    ** Персия се управлява от арабите повече от 3 века, докато са заменени от персийски династии, които в някои отношения се опитват да възстановят чуството за национална малоценност у персийците – възраждат се спомените за миналото на великата персийска държава, появяван се художествети и исторически произведения, посветени на езическия период. По това време се появяват и единични случаи отн изображенията, предмет на тази статия …
    ***Подобно е положението и с науката. Мохамед не е познавал този клон от знанието (смята се, че е бил неграмотен), не го е отбелязал в проповедите си и този проблем не съществува за ислямското право. Ислямът по начало е индиферентен към науката (стига да не противоречи на Корана)

Вашият отговор на Александър Тацов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.