Карта на процента еврейско население в Европа през 1881 г. на Ричард Андрее (Richard Andree). По-голямо изображение
Евреите ашкенази са сред последните европейци, които вземат фамилни имена. Някои немскоезични евреи са имали фамилни имена още през XVII век, но огромното мнозинство от евреите тогава са живели в Източна Европа. Ашкенази е името, което носят евреите, заселили Централна и Източна Европа, основно Германия, Полша, Франция, Украйна и Русия. Вероятно това са наследници на хазарите, но след X век и разпадането на Хазарския хаганат те се разселват в Източна Европа. Периодът около началото на X век е наричан заради тях „Ашкеназ“.
Те развиват собствени обичаи и закони, което ги разграничава в определени теми с другата част на еврейския народ – сефарадите.
Стигат дотам включително да създадат собствен език, идиш, възникнал като комбинация от немски диалекти в района със славянско и еврейско влияние. До началото на Холокоста, ашкеназите представляват над 90% от всички евреи в света, но в наши дни процентът е спаднал до около 80.
Евреите не са приемали фамилни имена, докато не били принудени да го направят от местните власти. Процесът започва в Австро-унгарската империя през 1787 г. и завършва в царска Русия през 1844 г.
В опита си да изградят съвременни национални държави, властите настояват и евреите да носят фамилии, за да могат да бъдат облагани с данъци, мобилизирани в новите наборни армии и образовани (в този ред на важност). В продължение на векове еврейските комунални лидери са отговаряли за събирането на данъци от еврейското население от името на правителството и в някои случаи са били отговорни за попълването на квотите за военната служба. Образованието традиционно е вътрешно еврейска дейност, като се е случвало в семейството, синагогата или при частни учители.
До този период еврейските фамилни имена обикновено са се променяли с всяко поколение. Например, ако Мойсей, син на Мендел (Мойше Бен Мендел) се омъжи за Сара, дъщеря на Ребека, и те имат момче и го кръстят Самуел (Шмуел), то детето ще се нарича Шмуел Бен Мойше. Ако имат момиче и я нарекат Фейгеле, то тя ще се нарича Фейгеле бас Сора.
Евреите не са повярвали на властите и са се противопоставяли на новото изискване.
Въпреки че са били принудени да си вземат фамилно име, отначало са били използвани само за официални цели при работа с държавни служители. Помежду си те са запазили традиционните си имена. С течение на времето евреите приемат новите фамилни имена, които са от съществено значение, тъй като евреите се стремят да се развиват в рамките на широкото общество и с трансформацията на щетълите (малки еврейски градове), в които навлизат други народности, или евреите напускат общностите си за големите градове.
Най-лесният начин евреите да приемат официално фамилно име е да адаптират името, което вече са имали, като го правят постоянно. Това обяснява широкото използване на патронимика и матронимика – приемане на бащино и майчино име за фамилно.
ПАТРОНИМИКА (син на …)
На идиш или немски „синът“ ще бъде означен като „son“ или „sohn“ или „er“. На повечето славянски езици, като полски или руски, това би било „wich“ или „witz“.
Например: Синът на Мендел вземе последното име Менделсон. Синът на Аврам става Абрамсон или Абрамович. Синът на Менасе става Манишевиц. Синът на Ицхак стана Ицковиц. Синът на Берл взема името Берлинер. Синът на Кесл приема името Кеслер и т.н.
МАТРОНИМИКА (дъщеря на …)
Отразявайки важността на еврейските жени в бизнеса, някои семейства създават фамилните си имена от първите имена на жените: Чайкен – синът на Чайке, Еделман – съпруг на Едел, Гителман – съпруг на Гитл; Глик или Глук – може да се извлече от името на Гликл, популярно женско име, като например известната Глюкл от Хамелн, чиито мемоари, написани около 1690 г., са ранен пример за немско-еврейска идиш литература.
Голд, Голдман, Гулден може да се получи от Голда, Малков от Малке, Пърлман – съпруг на Пърл, Ривкен – може да извлече от Ривке, Соронсон – син на Сара.
ТОПОНИМИКА (по имена на места)
Следващият най-разпространен източник на еврейски фамилни имена са местата. Евреите са използвали града или региона, в който са живели, или откъде са дошли техните семейства, като фамилно име. В резултат на това германският произход на повечето източноевропейски евреи се отразява широко в техните имена.
Например, Аш е акроним за градовете Айзенщад или Алтшул или Амстердам. Други еврейски имена от места включват: Ауербах или Орбах; Айзенберг; Бахарах; Бергер (генерично име за градоначалник); Берг(ман), означаващ човек от хълмисто място; Байер – от Бавария; Бамбергер; Берлинър, Берлински – от Берлин; Блох (чужденец); Брандис; Бреслау; Бродски; Броди; Вилнър – от Вилнюс, Литва; Валах – от Блох, извлечено от полската дума за чужденец; Варшауер, Варшавски – от Варшава; Виен – от Виена; Гинсбърг; Гордън – от Гродно, Литва или от руската дума городин – градоначалник; Грийнбърг; Данцигер – от Данциг, днес Гданск, Полша; Дойч, Дойчер – немски език; Дорф(ман) – селянин;
Епщайн; Холандър – не от Холандия, а от град в Литва, основан от холандците; Хоровиц, Хуруич, Гуревич – от Хоровице в Бохемия; Кьонигсберг – от немския град, днес Калининград, Русия; Кракауер – от Краков, Полша; Ландау; Липски – от Лайпциг, Германия; Литвак – от Литва; Мински – от Минск, Беларус; Минц – от Майнц, Германия; Опенхаймер; Острейхер – от Австрия; Пински – от Пинск, Беларус; Поснер – от Посен, Германия; Прагер – от Прага; Раппорт – от Порто, Италия; Ротенберг – от града на червената крепост в Германия; Унгер – от Унгария; Уайнбърг; Шапиро – от Спейер, Германия; Фрьорсхайм; Франкел – от региона на Франкония в Германия; Франкфуртер; Халперин – от Хелброн, Германия; Хамърщайн; Хелър – от Хале; Шлезингер – от Силезия, Германия; Щайнберг.
ПРОФЕСИОНАЛНИ ИМЕНА
Имена на занаятчии / работници
Акерман – орач; Бейкър, Бокер – пекар; Блехер – тенекеджия; Васерман – воден превозвач; Купърман – медникар; Друкер – работещ с принтираща машина; Айнщайн – зидар; Фарбър – художник, оцветител; Фейнщайн – бижутер; Фишър – рибар; Форман – шофьор, кочияш; Гарбър, Гербер – кожар; Глазър, Глас, Склар – стъклар; Голдщайн – златар; Грабер – гравьор; Кастнер – производител на бюра; Кунстер – художник; Крамер – съдържател на магазин; Милър – воденичар; Наглар – производител на пирони; Плотник – дърводелец; Сандлър, Шустер – обущар; Шмид, Ковалски – ковач; Шницер – резбар; Силвърщайн – бижутер; Шпилман – музикант; Щайн, Щайнер, Стоун – бижутер; Флейшер, Флейшман, Кацов, Метгер – месар.
Имена, свързани с търговия
Вашман – търговец на восък; Вешлер, Халпман – обменител на пари; Волман – търговец на вълна; Гарфинкел, Гарфънкъл – търговец на диаманти; Холцман, Холц, Уолдман – търговец на дървен материал; Кауфман – търговец; Рохеак – търговец на подправки; Залцман – търговец на сол; Зайд, Зайдман – търговец на коприна; Табачник – продавач на емфие; Тухман – търговец на платове; Зукер, Цукър, Зукерман – търговец на захар.
Имена, свързани с шиенето
Кравиц, Портной, Шнайдер, Снидер – шивач; Наделман, Нуделман – също шивач, но от „игла“; Шер, Шерман – също шивач, но от „ножици“ или „уред за стригане„; Пресер, Пресман – пресиращ дрехи; Футерман, Киршер, Кушнър, Пелц – шивач на кожи; Вебер – тъкач.
Имена, свързани с медицината
Аптекер – фармацевт; Фелдшер – хирург; Бадър, Тейлър – бръснар (пояснение – бръснарите тогава са се занимавали и с медицина, като например с източване на кръв и подобни „оперативни“ намеси).
Имена, свързани с търговията с алкохол
Бронфман, Бранд, Брандлър, Бренер – дестилатор на алкохол; Браверман, Мелцер – пивовар; Кабаков, Кригер, Вигода – механджия; Гефен, Вайн, Вайнглас – търговец на вино; Вайнер – винопроизводител.
Религиозни / обществени имена
Алтшул, Алтшулер – свързани със старата синагога в Прага, в която са се обучавали мнозина равини; Кантор, Казан, Сингър, Спивак – лидер на кантора или ръководител на песните в Шул (синагога); Федер, Федерман, Шрайбер – писар; Хавър – от хавър (служител в съда); Клауснер – равин на малки общности; Клопман – призоваващ хората за сутрешна молитва, като чука на щорите на вярващите; Лехрер, Маламуд, Малмуд – учител; Рабин – равин (Рабиновиц – син на равин); Лондон – учен, от иврит ламбен (lamben) (неразбран правилно и записан погрешно от имиграционните инспектори); Ресник – извършващ ритуалното клане на животно; Рихтер – съдия; Сандек – кръстник; Шехтер, Шахтер, Шухтер и т.н. – извършващ ритуалното заколване на животно, от иврит шошет (schochet); Шофер, Софер, Шафер – писар; Шулман, Сколник – клисар; Спектор – инспектор или ръководител на училищата.
ЛИЧНИ КАЧЕСТВА
Алтер, Алтерман – стар; Драйфус – трикрак, може би някой, който ходи с бастун; Ерлих – честен; Фрум – предан; Готлиб – обичащ Бог, може би някой много благочестив; Гелър, Гелбър – жълт, може би някой с руса коса; Грос, Гросман – голям; Грубер – груб или вулгарен; Файфър, Файфер – свирещ, подсвиркващ си; Фрийд, Фридман – щастлив; Хох, Хохман, Лангер, Лангерман – висок; Клайн, Клайнман – малък; Кьониг – цар, може би някой, избран за „Цар на Пурим„, а всъщност беден нещастник; Краус – къдрав; Курц, Курцман – нисък; Райх, Райхман – богат; Райсер – гигант; Рот, Ротман – червенокос; Рот, Ротбард – червена брада; Шийн, Шоен, Шоенман – хубав, красив; Шварц, Шварцман, Чарни – черна коса или тъмен тен; Шарф, Шарфман – остър, т.е. интелигентен; Старк – силен, от идиш shtark; Спрингър – оживен човек, от идиш springen – скачам.
ОБИДНИ ИМЕНА
Понякога те са били давани на евреите, които ги сменяли възможно най-скоро, но все пак някои от тях са се запазили през годините:
Билиг – евтин; Ганс – гъска; Индик – пуйка; Гроб – груб, суров; Калб – крава.
ИМЕНА НА ЖИВОТНИ
Често срещано е сред всички народи да вземат фамилните си имена от животинското царство.
Баер, Берман, Беерман, Берковиц, Беронсон – мечка; Адлер – орел (може да се приеме за референция към орела от Псалм 103:5); Айнхорн – еднорог; Фалк, Сокол, Соколовски – сокол; Финк – сипка; Фукс, Лис – лисица; Гелфанд, Хелфанд – камила (технически означава слон, но е използвано и за камила); Хехт – щука; Хиршхорн – еленови рога; Карп – шаран; Лоеб – лъв; Окс – вол; Щраус – щраус (или букет от цветя); Вахтел – пъдпъдък.
ИМЕНА ОТ ИВРИТ
Някои евреи държат или приемат традиционни еврейски имена от Библията и Талмуда. Големите две са Коен (Кохн, Кон, Каан, Кан, Каплан) и Леви (Леви, Левин, Левински, Левитан, Левенсън, Левит, Люински, Левинсън). Другите включват: от Аарон – Аронсън, Аронов; Ашер; Бенджамин; от Давид – Дейвис, Давис; от Ефраим – Фишъл; от Емануел – Мендел; от Исак – Исак, Исаксън, Айснер; от Якоб – Якобс, Якобсон, Якоби, Джейкъб; от Юда – Иделсън, Удел, Юделсън; Майер, Мейер; от Менахем – Ман, Мендел; от Рубен – Рубин; от Самуел – Самюелс, Зангвил; от Симон – Шимел; от Соломон – Залман.
АКРОНИМИ ОТ ИВРИТ
Имената, които се основават на еврейски акроними, включват: Барон – bar aron (син на Аарон); Бек – bene kedoshim (потомък на мъченици); Гец – gabbai tsedek (праведен служител на синагогата); Кац – kohen tsedek (праведен свещеник); Мец – moreh tsedek (учител на праведността); Сакс – zera kodesh shemo (името му идва от мъченици); Сегал – se gan levia (втори по ранг Левит).
ДРУГИ ИМЕНА, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ИВРИТ И ИДИШ
Либ означава „лъв“ на идиш. Това е коренът на много фамилни имена на ашкеназите, включително Либовиц, Лефковиц, Лебуш и Леон. Това е преводът на идиш на думата за лъв на иврит – aryeh. Лъвът е символът на племето на Юда.
Хирш означава „елен“ на идиш. Той е коренът на много последни имена на ашкеназите, включително Хиршфелд, Хиршбейн, Хершкувиц (син на Хирш), Херц, Херцл, Серф, Харт и Хартман. Това е преводът на идищ на думата на иврит за газела: tsvi. Газелата е символът на Нефталимовото племе.
Таук означава „гълъб“ на идиш. Това е коренът на ашкеназката фамилия Таубер. Символът на гълъба е свързан с пророка Йона.
Волф е коренът на фамилните имена на ашкеназите Волфсън, Уук и Волкович. Вълкът е символ на племето на Вениамин.
Екщайн – крайъгълен камък на идиш, извлечено от Псалм 118:22.
Гуд(ман) – превода на идиш на думата на иврит за „добро“: tuvia.
Марголин – иврит за „перла“.
Други имена, избрани или сменени в някакъв момент, са комбинации от тези корени: Блумен (цвете), Фейн/Файн (добре), Голд (злато), Грийн (зелен), Лоуен -(лъв), Розен (роза), Шон/Шайн (хубав, красив) – с тези наставки – берг (планина), тал (долина), блум (цвете), цвайг (венец), блат (лист), валд (гора), фелд (поле).
Разни други имена включват Даймънд; Глик, Глюк – късмет; Хофман – надежда; Фрид, Фридман – щастие; Либер, Либерман – любовник.
Еврейските фамилни имена от нееврейски езици включват: Сендър, Сандърс – от Александър; Каган – произхожда от хазарите, тюркскоговорящ народ от Централна Азия; Келман, Калман – от гръцкото име Калонимус, гръцкият превод на еврейското shem tov (добро име), популярно сред евреите в средновековна Франция и Италия; Марк, Маркс – от латински, отнасящи се до римския бог Марс.
