Демократичният избор на Еленските чорбаджии

Българите са имали историческото нещастие да попаднат под чужда, друговерска власт в продължение на векове. Османската империя е с култура, чужда на Европа и чужда на българските културни и политически традиции. За близо петстотинте години на османска имперска власт нашият народ преживява сериозни проблеми – интелигенцията е унищожена, писмената култура на българите също е почти изкоренена, и народът ни се завръща на цивилизационно ниво към епохата на предписменността – завръщат се приказките, митовете, легендите като начин за запазване на родовата памет, вместо писмената история.

Освен държавническия гнет на голямата империя, има и културен такъв от страна на гръцките фанариотски свещеници, целящи да претопят културно българския народ по линията на православното християнство. Българите, обаче, се оказваме доста костелив орех и за едните, и за другите. Благодарение на титани като православния монах Паисий Хилендарски, католическия свещеник Петър Богдан и техните истории, българският народ започва активно да работи за своето подобряване. Демографията е била на наша страна, и нашите предци започват да се интересуват силно от идеите за държавотворчество, започвайки от образованието и от съвременните за тогавашния свят идеологии на национализъм и либерализъм като по-добри от властващия в изостаналата Османска империя средновековен феодализъм. Българите гледат към бъдещето и най-дейните от тях успяват да постигнат целите си още под чуждо владичество.

Град Елена е едно такова място, център на културата и българския дух. И българите там успяват да създадат своя организация, почиващи на европейските принципи на избор на първенци още по времето на чуждата власт.

Реформаторът Митхад паша след анкетата в Търново, известен за зулуми и на чорбаджии издава “Закон за чорбаджилъка в Търновския санджак от 1857 година”, съставен от 10 члена, най-важните от които са:

1. Чорбаджиите да са избират от народа;

2. Когото по-много хора щат той да стане чорбаджия;

3. Никой чорбаджия да няма позволение и права по-много от една година да управлява;

4. Никакви ангарии не се допускат

Покрай тези основни членове за сметките си чорбаджията трябва да даде двама поръчители и писмена гаранция.

Против нарушенията на чорбаджиите са правени два бунта – т. на река “селски джумхури”. Избирани са колибари-чорбаджии – Гено от Папратлива и Кою Пуката от Марян.

Чорбаджии били хора повече или по-малко състоятелни, благодарение на извънредно голямата пестеливост, граничеща в някои случаи до лишения от най-необходимото. Чорбаджийската челяд била от 5, 10 и повече деца. Пестели за да могат да отидат на Божи гроб и другите свети места. На набожния чорбаджия било приятно да го нарекат хаджия и поклонник.

Най-язвителна била критиката срещу лихварския грабеж на чорбаджиите-изедници. Те давали заеми на сиромасите колибари с 40-50 и повече процента лихва. Професор Бобчев твърди, че в Елена не се е вземала лихва по-голяма от 12%, в изключителни случаи, уголемена за кратко време на 15% от Гергьовден до Димитровден.

Имало е и известно основание обвинението в туркофилство. В проповедта за турско-български дуализъм се е смятало, че едно наше умно разбиране с турците ще ни запази целия български народ, цяла България в нейните етнически граници. Никола Михайловски е критикуван за тази си позиция от Христо Ботев и Любен Каравелов.

Чорбаджийството се развива в степен на обществена или общинска служба. Избраните чорбаджии-кметове са посредници (представители) на османската власт. Избирани за кметове са бащите на Иларион Макариополски, на Иван Момчилов, на хаджи Иван Кисьов.

Литература

История на еленските чорбаджии от сайта на град Елена, последно достъпно на 25 февруари 2018 г.

Пътепис за Елена с много снимки

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.