НЛО в иконографията: Високи Дечани

Съществуват множество средновековни изображения, включително и в иконографията, на които с очите си всеки човек от XXI ясно вижда не друго, а космически кораби. Неиндефицираните летящи обекти са изобразени пилотирани от човешки или поне човекоподбни същества и в знаменитата иконография, намираща се в средновековния манастир Високи Дечани, Косово и част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Дечанският манастир е известен за християнският свят с това, че там са мощите на крал Стефан Урош III Дечански и по този начин манастирът се е превърнал в място за поклонение. Тук са и тленните останки на благородници и владетели от сръбската династия на Неманичите. Манастирът, построен от францисканският монах Фра Вито от Котор представлява петкорабна базилика с осезаемо готическо влияние. Стенописите, изографисани във вътрешността са ярък пример за т.нар. „палеологов ренесанс“ – период от византийското изкуство, носещ името си от последната византийска династия и който, според редица изследователи и историци на изкуството може да стои в основата на същинския Ренесанс.

ob_4a40d0_image.jpg
Стенописи във Високи Дечани.

Дали монасите са контактували с или поне били свидетели на странна извънземна технология? Дали чрез изображенията, нарисувани от ръцете на изкусни зографи авторите им не са се опитали да оставят предупреждение или поне спомен за необиковено събитие?

Отговорът се крие в символизма на византийското изкуство.

64224.jpg
Дечанския манастир.

Иконите, които виждаме там са изобразени между XIV и XVI век. Не можем да очакваме те да отговарят на нашите съвременнни представи за света и вселената. Мирогледът – както и всичко останало в живота – на средновековния човек е фокусирано върху неговата вяра. За да разберем какво всъщност представляват онова, което считаме за космически кораби и дали наистина са апарати или нещо друго трябва да се опитаме да погледнем през очите на тогавашния човек – и да разберем неговата вяра. Ако се вгледате в изображението от фиг 1. виждате християнският символ за звезда – същия, с който се изобразява например витлеемската звезда – изобразен върху „НЛО-то“, пилотирано от човечето. Това е така, защото изобразеното не е никакво НЛО, а звезда – нашата звезда: Слънцето.

Cruci_book_r.jpg
Изображение на Исус Христос от Дечанския манастир.

Изобразяването на Слънцето и Луната с човешки черти е традиционно за античното римско езическо изкуство, а по-късно и за християнското изкуство, от което е част и византийската традиция. Ако разгледаме други примери от епохата (например фиг. 4 и 5) можем ясно да видим лицата, изобразени върху небесните обекти. Понякога са изобразени като лица, а друг път имат напълно човешки тела. Това е изключително характерен мотив и се среща на множество икони – както на средновековни, така и на съвременни православни изображения във византийски стил. И все пак: защо са изобразени слънце и луна от двете страни на Исус Христос?

79c6e884866396105817d5cc1def8d9d.jpg

Църковното предание, намиращо своето основание на страниците на Евангелието от Матей ни разказва следното: “45. А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час“ (Мат 27:45) Същото библейско събитие е описано и от останалите евангелисти. Но какво се е случило през този шести час? В Евангелието от Йоан четем:

„Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!

Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.“

(Йоан 19:14–15)

Шестия час в древната иудейска традиция отговаря на нашия дванайсети час – обяд. Според църковната традиция от шестия до деветия час – тоест от обяд до 3 часа след обяд, по времето когато Христос е разпнат има слънчево затъмнение. Земята е покрита с мрак, а на небето се виждат както слънчевия, така и лунния диск. Това е което е изобразено в известния стенопис в косовския манастир Високи Дечани и което често можем да видим в православната иконопис.

Разбира се, съществуват още редица изображения, в които съвременният човек би могъл да види потвърждение за една или друга теория, в която му се ще да вярва. За да я потвърди или отхвърли обаче е необходимо преди всичко честно и безпристрастно научно изследване, в което значима по тежест дума имат не на последно място и археолозите, богословите и историците на изкуството.

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.