Социалният мързел – ефектът „Рингелман“

Време за четене: 2 минути

Ефектът на Рингелман лесно се илюстрира с дърпането на въже от много хора. Снимка: Анна Самойлова, Unsplash

Ефектът на Рингелман е тенденцията отделните членове на групата да стават все по-малко продуктивни с увеличаването на размера на групата им. Този ефект е описан за пръв път от френския земеделски инженер Максимилиен Рингелман (1861-1931 г.) и илюстрира обратната връзка, която съществува между размера на групата и големината на индивидуалния принос на членовете й към изпълнението на дадена задача.

Докато проучва връзката между загубите при процеси и производителността на групата, през 1913 г. Рингелман установява, че членовете на групата, работейки заедно по дадена задача (например, при дърпане на въже), действително си дават значително по-малко усилие, отколкото когато отделните членове действат сами.

Освен това Рингелман установява, че колкото повече хора се прибавят към групата, групата често става все по-неефективна. Това в крайна сметка противоречи на масовата идея, че груповите усилия и участието в екипа водят до увеличаване на усилията от страна на членовете.

Получените резултати остават с името „Ефектът на Рингелман“ в психологията.

По време на експеримента най-обикновени хора са били карани да вдигат тежести. За всеки от тях бил фиксиран максимумът, който може да вдигне. След което хората са били обединявани в групи, първо по двойки, после в четворки и по осем души.

Очакванията са били, че ако един човек може да вдигне условно 100 кг., то двама би трябвало да вдигнат или 200 кг., или още повече. Вече е съществувал митът за груповата работа, състоящ се в това, че групата постига по-големи резултати от сумата на отделните резултати на нейните членове поотделно.

Но – уви! Двама човека вдигали само 93% от сумата на индивидуалните им показатели. А осем – вече само 49%.

Резултатите са били проверявани многократно след това и с други задачи.

Например при дърпането на въже от две групи хора. Но отново резултатите са били същите. С увеличаването на бройката хора в групата процентът неминуемо падал.

Един приятел наскоро спомена един доста добър исторически пример за този ефект. В заговора на римските сенатори за убийството на Гай Юлий Цезар са участвали 60 сенатори, но когато бива извършен самият акт, по тялото на Цезар има само 23 прободни рани. Типична работа в проект.

Причината за това поведение е ясна. Когато разчитам само на себе си, аз полагам максимум усилия, а в групата волно или неволно се крия. За добро или за зло, социалните технологии все още не са намерили начин как да противодействат на този ефект. И винаги ще е добре да го вземаме предвид, когато колективистите ни говорят за това колко добре е за обществото всичко да бъде уредено от групови, колективни усилия.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *