Демократичният избор на Еленските чорбаджии

Време за четене: 2 минути

Българите са имали историческото нещастие да попаднат под чужда, друговерска власт в продължение на векове. Османската империя е с култура, чужда на Европа и чужда на българските културни и политически традиции.

За близо петстотинте години на османска имперска власт нашият народ преживява сериозни проблеми – интелигенцията е унищожена, писмената култура на българите също е почти изкоренена, и народът ни се завръща на цивилизационно ниво към епохата на предписменността – завръщат се приказките, митовете, легендите като начин за запазване на родовата памет, вместо писмената история.

Освен държавническия гнет на голямата империя, има и културен такъв от страна на гръцките фанариотски свещеници, целящи да претопят културно българския народ по линията на православното християнство. Този културен опит за подмяна на идентичността ни е много по-опасен, но за щастие е париран навреме.

Българите се оказваме доста костелив орех и за едните, и за другите.

Благодарение на титани като православния монах Паисий Хилендарски, католическия свещеник Петър Богдан и техните истории, българският народ започва активно да работи за своето подобряване.

Демографията е била на наша страна, и нашите предци започват да се интересуват силно от идеите за държавотворчество, започвайки от образованието и от съвременните за тогавашния свят идеологии на национализъм и либерализъм като по-добри от властващия в изостаналата Османска империя средновековен феодализъм. Българите гледат към бъдещето и най-дейните от тях успяват да постигнат целите си още под чуждо владичество.

Град Елена е едно такова място, център на културата и българския дух. И българите там успяват да създадат своя организация, почиваща на европейските принципи на избор на първенци още по времето на чуждата власт.

Реформаторът Митхад паша след анкетата в Търново, известен за зулуми и на чорбаджии издава “Закон за чорбаджилъка в Търновския санджак от 1857 година”, съставен от 10 члена, най-важните от които са:

1. Чорбаджиите да са избират от народа;

2. Когото по-много хора щат той да стане чорбаджия;

3. Никой чорбаджия да няма позволение и права по-много от една година да управлява;

4. Никакви ангарии не се допускат

Покрай тези основни членове за сметките си чорбаджията трябва да даде двама поръчители и писмена гаранция.

Против нарушенията на чорбаджиите са правени два бунта – т. нар. “селски джумхури”. Избирани са колибари-чорбаджии – Гено от Папратлива и Кою Пуката от Марян.

Чорбаджии били хора повече или по-малко състоятелни, благодарение на извънредно голямата пестеливост, граничеща в някои случаи до лишения от най-необходимото. Чорбаджийската челяд била от 5, 10 и повече деца. Пестели за да могат да отидат на Божи гроб и другите свети места. На набожния чорбаджия било приятно да го нарекат хаджия и поклонник.

Най-язвителна била критиката срещу лихварския грабеж на чорбаджиите-изедници.

Те давали заеми на сиромасите колибари с 40-50 и повече процента лихва. Професор Бобчев твърди, че в Елена не се е вземала лихва по-голяма от 12%, в изключителни случаи, уголемена за кратко време на 15% от Гергьовден до Димитровден.

Имало е и известно основание обвинението в туркофилство. В проповедта за турско-български дуализъм се е смятало, че едно наше умно разбиране с турците ще ни запази целия български народ, цяла България в нейните етнически граници. Никола Михайловски е критикуван за тази си позиция от Христо Ботев и Любен Каравелов.

Чорбаджийството се развива в степен на обществена или общинска служба. Избраните чорбаджии-кметове са посредници (представители) на османската власт. Избирани за кметове са бащите на Иларион Макариополски, на Иван Момчилов, на хаджи Иван Кисьов.