Кол центровете в България – начинът да има средна класа?

Този текст първоначално бе публикуван в блога Piece of Denise под заглавие „The lack of free speech in Bulgaria meets the call center

Спомням си се много ясно преди 2 години. Бях репортер, работещ за 600 лв, и бях изключително неудовлетворена от медийната ситуация в България. Не искам да се впускам в дълбоки обяснения по темата, просто ще кажа, че моята държава е на 109-то място по свобода на словото от 180 държави.

Положението тогава беше доста полюсно – бях супер щастлива, че имам шанс да трупам опит в една от медийните институции тук, но от друга страна – по дяволите, беше точно обратното на това, което си представях.

Нека да превъртим лентата малко назад

Причината, поради която избрах да уча във Факултета по журналистика и масова комуникация, беше, че исках да бъда креативна и да променям света (да, от тези хора съм). Не исках да бъда репортер или PR професионалист, просто защото това би стояло добре в CV-то или на визитката ми. За мен беше важно резултатът от моята работа да бъде смислен и удовлетворяващ, а събитията, контактите и интересният лайфстайл бяха на второ място. Исках много повече и мислех, че това е начинът. И кой знае, може би е така. Но не и за мен.

Бях напълно убедена, че трябва да намеря най-доброто място за мен. Но скоро разбрах, че не можеш да намериш точното място, когато си в грешната сфера.

Така че бях пред дилема – да продължа с тази изтощителна борба или да започна да мисля рационално и да намеря нещо ново. Първата стъпка беше да кандидатствам за магистърска програма по финанси. Чудех каква да е втората и точно в този момент открих, че една от аутсорсинг компаниите в България предлага курс по немски за хора, които познават добре езика, но не са имали възможността да го практикуват. След успешното завършване на този 4-седмичен курс, фирмата предлага позиция на телеагент, обслужващ клиенти на немски.

Тъй като се справях добре с това, получих офертата си на третата седмица от курса и съответно я приех. Мога убедено да кажа, че това е най-добрите решения, които съм вземала и сега ще споделя защо мисля така. Пък и малко ми писна от стигмата върху кол центровете.

Странно е, че пиша това в момент, в който съм в предизвестие, защото точно сега съм на път към нова позиция, свързана със света на бизнес анализа. Но никога не бих имал шанса да постигна това без времето си като агент.

Нека да изясня нещо – това не е работата на мечтите ви. Но както съм споменавала преди – суровите уроци са пътят към ценните моменти.

А ето я и моята колцентърска история.

Ще излезете рязко от зоната си на комфорт

Е, не съм сигурна, че това е най-добрият начин да ви убедя в това, което искам, но е вярно и го намирам за положително. Представете си следното – вие започвате да правите нещо, което никога преди не сте правили и никога не сте учили. Чувствате се абсолютно неуверени в езиковите си умения, защото вашите колеги току-що са пристигнали от Германия, където са живели, имат диплома по немска филология и т.н. И най-важното – трябва да разрешавате технически проблеми и да ги разбирате. Съжалявам, хора, това не е само вдигане на телефона и прости разговори.

Сега си представете първия месец, пълен с паника. Понякога се будех в средата на нощта с мисълта, че трябва да мина линия (????) Знам, звучи страшно.

И най-накрая си представете, че след като сте минали през всичко това, в един момент просто започвате да разбирате малко по малко материята не можете да повярвате в цялата драма, която сте чувствали в началото.

Супер е.

Имате възможността да опознаете по-добре някоя чужда култура

Това не важи само за подобряване на езиковите умения. Без значение колко книги сте изчели за някоя страна, никога не я познавате достатъчно, докато не започнете да общувате с хората. Не сравнявам това с живота в чужда държава, знам, че е съвсем различно. Но когато говориш с толкова много хора дневно, твоят мироглед се отваря и започваш да приемаш нещата по друг начин – започваш да разбираш по-добре различните гледни точки.

Уменията за общуване, разбиране и емпатия

Социална интелигентност, емоционална интелигентност – кол центърът е мястото това да се учи и практикува .

Фундаменталните умения не са непременно трудни за придобиване. Те могат лесно да бъдат преподадени, научени и усъвършенствани с течение на времето. Меките умения са по-трудни за развитие, тъй като те нямат нищо общо с познанията или опита, но са тясно свързани с характера на човека. Необходими са съзнателни усилия, постоянна практика и ангажимент за самоусъвършенстване, за да ги подобрим. Фундаменталните умения може да изглеждат впечатляващo в CV-то, но меките умения са това, което ще ви отличи от тълпата.

Печелите наистина добри пари по честен начин

Не на последно място – можете да си позволите по-добър живот и лесно да обясните причината зад това. И тя е проста – заработили сте си ги с усилен труд.

Facebook Comments

1 Comment

  1. И АЗ БЯХ ЧАСТ ОТ СРЕДНАТА КЛАСА!

    Работех в кол център на BT (бритиш телеком). Приличаше на строго охраняван затвор в който абсолютно всички врати са с чип карти, дори тоалетните. Всеки според поста си можеше да отваря само определени килиики от пчелната пита.

    Преди да ни наемат на работа, подписвахме една папка с гриф „СТРОГО СЕКРЕТНО“ и от този момент нямахме право да изнасяме каквато и да е вътрешна информация посмъртно.

    Работихме с банкови данни и цялата сграда беше телефон фрии зоун. Пипнат ли те с мобилка – гориш.
    Това е един от онези големи кошери с хиляди човека, всеки седнал пред компютъра и вързан към матрицата с хедсет.

    В пиковете часове на деня трудно си чувах мислите и усещах как всички наоколо бавно полудяват след 6 часа нонстоп плещене.

    Седяхме в 100 доларовите си костюми, с лъснати до блясък чепици, пред екрани претъпкани с 1000 лъскави съвета и помагала – как да продадеш фризер на ескимос. Системата автоматично набираше номер след номер и нямахме време даже да кихнем. Всеки разговор се записваше, супервайзърите го прослушваха и периодично привикваха някой да му набият каската.

    Когато не набиваха нечия каска, обикаляха наоколо и крещяха с цяло гърло като побеснели и неспирно лаещи кучета:

    „Айиии НИИИИД АНАДЪЪЪЪР СЕИИИИИЛ ! Гииив миии АНАДЪЪЪЪР СЕИИИИИЛ !
    Юууууу – навежда се и крещи право в ухото ми добре облеченият питбул – Хау мени сейлс ю гоин ту гив мииии тъдеееей?“

    Като откачаха съвсем, тиим лидерите сравнаваха кой тиим има най-малко продажби и караха хората да стоят наказани прави, докато всеки от този тим не продаде поне по един договор. Наричаха го тиим билдинг игра и твърдяха, че уж не била задължителна.

    Един ден реших да пробвам.
    „Пич – викам му и аз в отговор – я моля те, намали децибелите и освен това наказателното стърчене не ми действа добре на храносмилането.“

    Оня се опули невярващо и видимо започна да трепери като заврял до червено чайник.

    Седнах си показно и първия клиент на линията ме посрещна с: „Как така ми се обаждате? От къде имате моя номер? Никой няма моя номер?“
    Казах му, че съм от сикрит сървис и ние знаем всичко за него.“

    Ескортираха ме с двама човека охрана до изхода.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.