Кратка история на зеленчуците

Историята на зеленчуците е историята на умните мързеливи хора. Нашите предци са били ловци, които в един момент са открили, че чрез разделение на труда и отглеждане на храната си, вместо нейното гонене, могат да удвоят шанса си да оцелеят. Така малките групички Хомо Сапиенс се превръщат в бързо увеличаващ се вид и увеличават своята популация неимоверно.

Започвайки с ядивни треви, те усилено подбират образците с най-много хранително вещество и в продължение на поколения селектират, творят, създават според своите нужди зеленчуци, с които да могат да се нахранят и да оцелеят. И идва момента, в който развитието на технологиите и жаждата за пътуване срещат хората от цял свят. С процесът на колонизация на европейците постиженията на една култура биват добавени към световното богатство и днес всички хора по целия свят имат достъп до хилядолетните постижения в земеделието на други култури.

Картофи

Първият път, в който европейците попадат на това растение, те виждат потенциала му – то може да доведе до революция в начина ни на хранене и в медицината. Има една стара шега – европейците са донесли изкуството да готвят с мазнина, индианците са дали картофите и така се раждат пържените картофи. А през последните няколко века това растение буквално е станало част от културата ни – ирландците са известни със своята огромна любов към него, а българите се хвалим със своите самоковски картофи. Повече за историята на картофите можете да прочетете тук.

Домати

Историята им се простира цели 2500 години назад, когато народите от територията на днешно Мексико откриват неговата стойност и го включват активно в своя начин на живот. Тези плодове (да, доматът е плод) са в основата на множество ястия, салати, сосове в почти всички култури. Интересен факт е, че буквално до преди 2-3 поколения в България червените домати масово са били смятани за отровни и хората са яли само незрелите зелени, а са изхвърляли червените.

Моркови

Историята на морковите се простира през последните 5000 години – от първоначалното им отглеждане в полетата на древен Иран и Афганистан, пренасянето им в Египет и Китай, популярността им в средновековна Европа, и в крайна сметка до създаването на известния днес оранжев морков в Нидерландия през 17 век.

carrots-1.jpg
Дъга от моркови с различни цветове.

Лук

Историята на лука започва от най-ранната епоха на съвременното човечество. Лукът е най-старият култивиран зеленчук и произлиза от централна Азия, откъдето достига целия свят. През последните 5500 години той ни е помогнал да оцелеем благодарение на голямата си хранителна стойност, леснота на отглеждане, способност да бъде съхраняван за гладни периоди, както и огромната му медицинска стойност. Близко растение до лука е дивият лук, от когото се прави и подправката самардала, известна още като див лук – една наистина божествена добавка за салата, месо или сирена.

Чесън

Чесънът е едно от най-старите растения, ползвани за овкусяване и подправяне и е част от кулинарните традиции на множество цивилизации по целия свят. Започва пътешествието си в централа Азия, където е доместициран по времето на неолита, разпространява се из Близкия Изток и северна Африка 3000 години преди новата ера, а оттам преминава в Европа. Древните индийци, които са започнали да го отглеждат, са вярвали в силите му на афродизиак. Древните египтяни са вярвали, че употребата му води до по-дълъг живот и са го използвали като антисептик срещу открити рани и срещу гангрена. Древните елини и римляни са използвали чесъна за да прогонват скорпиони, като лек срещу ухапвания от кучета, лек срещу астма, за защита от проказа.

Боб

Бобът има дълга и интересна история. Още от древни времена ние сме го яли дори и като диво растение. След хилади години усъвършенстване на растението, днес то има страшно висока хранителна стойност и е част от традиционните кухни на повечето народи. Но не всички винаги са обичали добрия стар боб. Според някои автори елинският философ Питагор е препоръчвал своята диета без месо, риба и боб. Някои версии за убийството на Питагор разказват, че когато къщата му е подпалена възрастният вече мъж избягва, но достига до бобено поле. Нежелаейки да влезе в него, преследвачите му го настигат и убиват. Вероятната причина за това нехаресване на едно растение може да е била религиозна – зърната приличат на човешки бъбреци и това е правело растението свещено за питагорейците, пише Диоген Лаерций.

Do_Not_Eat_Beans.jpg
Питагор и бобените растения, френска илюстрация 1512/1514 г.

Краставица

Известният с високото си съдържание на вода зеленчук – цели 99% – е с нас през последните 5000 години. Неговата родина са земите на днешна Индия, откъдето той достига целия свят и става четвъртия най-култивиран зеленчук в света. След култивацията си в Индия, чрез търговия с близкоизточни култури зеленчукът пътува на запад и на изток. Най-известното му споменаване е в легендите на древния град Ур и в епоса на Гилгамеш – най-старата записана литературна творба в света. В римската империя зеленчукът е бил страшно ценен, като леснотата на отглеждането му го прави храна за бедни и богати. Император Тиберий е бил толкова влюбен, че е настоявал всеки един ден от годината да има краставица. Заради неговото изискване през зимата неговите слуги са отглеждали краставиците на преносими рамки, които са били местени на слънце или са били огрявани с големи огледала.

Зеле

Историята на зелето е относително млада спрямо другите растения от списъка – започва едва около 1000 г. пр.н.е. на британските острови и континентална Европа. Първоначално то е диво растение, но бива култивирано, като Brassica oleracea е било толерантно към солта, но лесно е било измествано от други растения, поради което е растяло основно на скалисти места в близост до морето. Неговата хранителна стойност бива високо оценена и креативността на човешката мисъл създава от него цяла плеяда зеленчуци – зеле, къдраво и брюкселско зеле, карфиол.

cabbage.jpg
Всички наследници на дивото зеле.

Ряпа / репички

Първите репи  се появават в Далечния изток и от там се пръскат по света, имайки множество различни варианти. Репичките изглежда са едни от първите зеленчуци, които европейците успешно внасят в новия свят.

Спанак

Спанакът е високо ценено растение от най-ранните дни, когато е отглеждан и консумиран. Високото му съдържание на желязо е нещото, което го прави особено ценен за деца. Днес ние сме култивирали варианти на спанака, които имат по-големи листа, много по-сладки са и са прекрасен източник на витамини и минерали. Може би най-големият фен на спанака е анимационният герой Попай Моряка, който вече 70 години рекламира този зеленчук.

Цвекло

Цвеклото бива култивирано през средновековието и от тогава насам то е един от най-ценните зеленчуци за нашето здраве. Лекарите са го изписвали при болести свързани с кръвта, както за лекуване на „чесновия дъх“ от другите им лекарства. През 19 век цвеклото масово е ползвано за оцветяване на вината. Освен всичко останало, то намалява кръвното налягане, както и шанса от болести на сърцето, удар или периферно съдово заболяване.

Тиквичка

Тиквичката също е относително нов зеленчук за света, но това не намалява нейната популярност. Нейните диви предци са се появили преди хиляди години, но съвременната й форма е едва на около сто години.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.