Частният палестински град Раваби – надежда за мир и просперитет

Един много чест аргумент, който можем да чуем срещу приватизацията на публичните площи от левите днес е, че „частни градове няма“, че те няма как да работят, че едва ли не те ще са ад за живеещите в тях. И поради тази причина натискът определени неща да останат под управление на държавите и общините остава много силен. Един друг пример обаче може да бъде видян, при това в крайно неочаквано място – доста лявата идеологически Палестинска автономия. Става дума за частният град Раваби.

Когато хората се сетят за Палестина, най-често няколко думи изскачат в главата им – окупация, Израел, ционизъм, екстремизъм, интифада, репресии, Фатах, Хамас… През последните 70 години животът на палестинските араби наистина не е лек – бедността, високата смъртност, лошото качество на живот са постоянен спътник на огромна част от народа им. По мое мнение те не обръщат достатъчно внимание на подобряването на качеството на живота си, хвърляйки огромни усилия в борбата си срещу евреите, вместо за своя собствен интерес.

Един човек обаче има визия за нещо друго. Палестинецът Башар ал-Масри, завършил и работил дълги години в САЩ смята, че може да намери друг начин за решаване на част от проблемите пред палестинците. И този начин е, като създаде модерен, удобен град за живеене, в който бизнесът да процъфтява и така да издигне сънародниците си от бедността и нищетата. Този град вече е факт от няколко години.

Раваби (на арабски означава „хълмовете“) е първият планиран град, построен за и от палестинци на Западния бряг, и е приветстван като „водещо палестинско начинание“ от мнозина коментатори на региона. Раваби се намира близо до Бирзейт и Рамала. Основният план предвижда високотехнологичен град с 6000 жилищни единици, в които да живеят между 25 000 и 40 000 души, разпределени в шест квартала.

Строителството започна през януари 2010 г., като до 2014 г. са завършени и продадени 650 семейни апартамента с приблизително 3000 души в тях. Пречки пред нанасянето на семействата в тях естествено има. Докато преговорите за снабдяването на града с така важната за Близкия изток вода не бъдат приключени, това ще бъде невъзможно.

Градът остава без достъп до вода, като закъснението се обяснява с неадекватни решения от страна на държавната бюрокрация в лицето на Израелско-Палестинската съвместна комисия по водите, като израеските чиновници обвиниха палестиските за закъснението, а от своя страна палестинците обвиниха израелците. На 1 март 2015 г. неговият разработчик Башар ал-Масри обяви, че в крайна сметка е постигнато споразумение и Израел ще свърже най-накрая града с контролираната от Израел водна мрежа, което и става.

Rawabi_City_0002.jpg
Мястото за забавления в Раваби – амфитеатър с 8000 места и градът за фон.

Проектът среща критика и от двете страни на границата. В Израел Раваби се нарича „Палестинският Модиин„, с което се опитват да омаловажат самия процес по създаване на нов град. Евреиски заселници изказват и опасения, че проектът е „нахлуване в Израел“ и може да послужи за терористична база.

Проектът получава сериозни критики в колаборация с „ционисткия враг“ и от радикалните палестински движения като Палестинския национален комитет BDS (Движението за бойкотиране на Израелски стоки). Причината е, че при строителството са ползвани израелски материали, което в очите на крайнолевите „нормализира окупацията„.

Въпреки цялата тази типична близкоизточна дандания и взаимни обвинения, бизнесът не спира и купувачите започннаха да се нанасятв апартаменти през август 2015 г. До май 2017 г., въпреки трудностите с израелските контролни пунктове, контролиращи пътя към града, 3000 палестинци са се установили там, и броят на желаещите да се заселят там расте непрекъснато.

Когато научих за този град от платена публикация във Фейсбук, в началото бях скептичен. Но после си казах – ами ако арабите се откажат от интифадата, приемат, че ще имат за съседи евреи, и започнат да търгуват помежду си, вместо да воюват? Нима това няма да доведе до ползи за всички, а този частен град може да е първата стъпка от истинския мирен процес на тази мини Студена (понякога и топла) война. Предстои да видим.

Вижте видео на този частен град и ми кажете честно – бихте ли живели там? Аз лично с голямо удоволствие.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.