Правото на самозащита в България е крайно недостатъчно и всички страдаме

Време за четене: 3 минути

Събота, 3 март 2018 г., национален празник. Припомняме си един емблематичен случай от тогава, който шокира България и повдигна сериозно въпроса за ефективността на нашите закони, които не дават достатъчно възможност на гражданите да пазят своя живот и имущество.

Става дума за опита за кражба с взлом, завършил с един убит в Пловдив. Мъж, свикнал да изкарват хляба си с най-нечестната професия на света, иска да обере дома на лекар, съпруг и баща на две деца. И по време на обира цялото семейство е вътре в дома. Крадецът ранява с нож д-р Иван Димитров, който е принуден да защитава от злодеите своя живот и собственост.

И след като му се е наложило да изтърпи целия ужас на тази ситуация, на лекаря от историята му се налага да бъде арестуван и съден за убийство. Подобно отношение на държавата и обществото е крайно несправедливо. Ние, мъжете, по природа сме пазителите на семейството си от подобни опасности. Ние носим отговорност за здравето на нашите близки в застрашаващи живота ситуации, а настоящият вид на Наказателния кодекс на Република България не осигурява нужната правна рамка, която да ни защитава в такива ситуации:

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 28/82 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Законовата рамка, както и съдебната практика обаче водят до огромна несправедливост и се стига до ситуацията в момента, при която защитилият своя живот, семейство и дом човек бива съден и има реална възможност да влезе в затвора. Законодателят умишлено е направил този текст неясен. „Съответства на заплахата“ ще рече да не убиваш някого, който е дошъл с идеята, да речем, да ти отреже крака.

Неизбежната отбрана днес се определя от съвременната наказателно-правна теория като „оправдателна“ защита. Нейният принцип е, че е оправдано да се отблъсне непосредствено противоправно нападение спрямо себе си или спрямо другиго (остатък от комунистическата правна доктрина са вметките за държавния или обществен интерес) чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. За разлика от „извинителната“ защита, каквато е, например, невменяемостта, когато деянието, причинило вреда, е укоримо, но ние като общество го „извиняваме“, защото деецът е действал без да съзнава какво прави поради психично разстройство.

Исторически, неизбежната отбрана черпи основание от няколко морални принципа:

  • естествената предразположеност на човека да причини вместо да претърпи вреда, когато е нападнат;
  • предпочитанието към по-малката от двете злини в хода на нападението;
  • необходимостта от утвърждаване във всеки момент на обществения ред като безусловно благо;
  • необходимостта от безусловно отстояване на собствената автономия.

Последният принцип е най-стар и най-ерозирал в нашето общество, заради годините марксистко философско влияние върху правоприемането и правоприлагането в България. Принципът бива формулиран от английския философ Джон Лок с неговата теория за агресора като създаващ ситуация на война, състояние, при което той сам се поставя извън закона и, следователно, може напълно легитимно да му бъде причинена всякаква вреда, включително да бъде убит, при което няма никаква необходимост от преценка на съразмерността на употребената за това сила и причинените чрез нея вреди.

Този принцип заляга в правната система на страни като Великобритания и САЩ и спомага за създаването на проспериращи и справедливи общества, в които човек може да разчита едновременно на държавата и на себе си, за да защити своя живот, живота на близките си и своята частна собственост. В България днес тази обществена нагласа сякаш също е масова и съвпада с мисленето на мнозинството от българите, които искат, но не могат адекватно да защитават себе си, без после да бъдат съдени и дамгосани като престъпници.

Ако искаме да имаме справедливо общество, ние трябва да поискаме и да извоюваме няколко неща – разширяване на института за неизбежна самоотбрана до нивото му в САЩ с т.нар. stand your ground – възможността да се защитиш с всички средства при опасност за живота или имуществото си, както и пълноценна и адекватна реформа в МВР, която да доведе до намаляване на огромната битова престъпност в страната.

А в този конкретен случай, моето мнение е, че обществото трябва твърдо да застане зад д-р Иван Димитров от Пловдив и да дадем цялата материална и морална подкрепа, от която той и семейството му имат нужда в този тежък за тях момент.

Защото и на теб може да се случи.

Защото всички имаме дълг към хората, които обичаме и трябва да имаме възможността да ги защитим от злодеятели.

Като за начало, пред съда в Пловдив ще е добре да има хора при всяко гледане на делото му, а междувременно се организира събиране на пари за неговата правна защита. Защото днес той страда от лошия закон, но утре това може да е някой от нас, защитил своята съпруга, майка, дъщеря или приятелка.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

7 Comments

  1. Пълни Адмирации за авторът на статията и осъзнаването,че колко по жестоки са законите към престъпният контингент,толко повече са сигурностите на съзнателните и почтени граждани и мирни хора!!! Трябва да се наложат железни драконовски мерки върху несъвършените български сегашни закони,да не кажа и Крумови,тогава ще можем да живеем сигурни и свободни!!!

  2. Ако аз имах пистолет и някой ме нападнеше, щях да постъпя като доктора. Той е невинен! Как да реагира, когато посред нощ влизат престъпници в дома му? Естествено, че е действал в момент на уплаха – за живота на съпругата си и на децата си, а и за неговия собствен живот, разбира се. Питам обаче всички, които получават заплати, за да се грижат за спазването на законите в България: Защо криминалнопроявен, с няколко присъди, е на свобода? Колко още такива като него са на свобода и продължават безнаказано да извършват престъпления?

  3. Няма какво да се изяснява. Щом някой е влязъл насилно в друг имот (т.е без да е доброволно поканен от собственика) – е нарушител/престъпник. А за да влезе насила, значи има лоши намерения и нарушава режима на свободния достъп до имота. Значи собственикът на имота трябва да има пълното право да използва всякакви начини за да защити себе си и живущите с него (жена/деца/роднини/гости…)

  4. Не съм чул, и
    видял доктора да е осъден, както се твърди в статията. Естествено,че е задържан в предвидения от закона срок, тъй като има труп, дори и формална да е тази процедура, това е нормално. Много хора реагират емоционално ей така, заради купона, и нямат представа от правните процедури по принцип- с две думи, прости са . Вече друг е въпроса, кой ще възседне простите .

    • Здравейте, г-н Недков,

      Никъде в статията не пише, че д-р Димитров е осъден. Към този момент той е в следствието, със заповед за задържане за 72 часа. Намирам тази мярка за излишна и ненужна именно поради описаното в статията.

      Човек има правото да защити своя дом и семейство по всякакъв начин, а не само по допускания от настоящия ни Наказателен кодекс. Това твърдя тук.

      Поздрави!

  5. 1. Не съм сигурен че цялото семейство си е било в къщи.
    2. Струва ми се че обирът не е в дома, а в гараж който се намира в двора.
    3. Крадецът е наблюдаван през прозореца дълго време. Само едно обаждане 112 или даже вик през прозореца е можело да подплаши крадеца.
    4. Оръжието е абсолютно незаконно!

    От всякъде доктора е виновен и то в предумишлено убийство.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *