Време за четене: 4 минути

Често при честитки за рожден ден, имен ден или някакъв друг повод след пожеланията за здраве и щастие, добавяме и това за късмет. В зависимост от разбиранията на автора (дали е религиозен или не) пожеланието може да има различни варианти. Но е факт, че си го пожелаваме.

В днешно време се разпространява познатата максима: „Аз не вярвам в късмета. Аз си кова късмета сам“. Смело изказване, но е приложимо само в определени случаи. Да – ако става дума за работа или учене, до голяма степен късметът е продукт на твоят труд. Но, въпреки тогава и въпреки положените усилия има едни 15% (може повече или по-малко), които не зависят от теб. Зависят от Късмета (тук отново съществуват различни варианти: едни ще кажат, че – от Господ; други пък – от стечението на обстоятелствата).

Сега, реално, разчитаме изключително много на Късмета. Защото вече колкото и да се пазиш, просто той ти е необходим да оцелееш в някои ситуации. Може да внимаваш прекалено много и пак да ти падне клон или тухла на главата, така че… късмет. Това, разбира се, не ни освобождава от отговорността за нас самите и за околните.

С политиката, която Европа прокара последните години, желанието и молитвите да имаш късмет се увеличиха двойно повече. Естествено, няма да намерите статистическо проучване колко слова до Съдбата/Бог са били изречени с една и единствена цел: нашите близки и ние да имаме късмет. Но се доказва с всеки терористичен акт, че сме безсилни и единственото, на което разчитаме е късмета. Късметът да не попаднем в магазина, в заведението, в дадено кино или пък просто да не сме на грешното място в грешния момент.

На 25 март 2018 г. (неделя) се случи трагедията в град Кемерово, Русия. В мол бяха убити 64 души в резултат на пожар и… човешко безхаберие.  За съжаление има хора, които са получили големи рани и възможността броят на жертвите да нарасне не се изключва. Болката от нелепият инцидент, довел до такова голямо число починали, се усилва и когато се разбере, че сред тях има много деца. Деца, отишли просто да гледат филм.

Нормален неделен ден. Провежда се обикновена филмова продукция. Пожарът избухва. Аварийните изходи са заключени. Едни деца крещят в паника, други търсят начини да се спасят, а трети просто се обаждат и говорят с родителите и близките си за последен момент преди огънят да ги обхване в своята жестока прегръдка. И всичко спира.

Спасените са малко. Болката е голяма. Трагедията – огромна.

Масово, вчера (27 март 2018 г. – вторник), руснаци от Кемерово излязоха на митинг с искания за прозрачно разследване, скандирайки „Оставка“ към представителите на местната власт и дори на преизбрания президент за четвърти път преди няколко дни – Владимир Путин.

kemerovo_miting.jpg

Снимка от митинга в Кемерово

Навсякъде по света стават нелепи инциденти – факт. Навсякъде хора си отиват от безхаберието на други хора, които надъхани да си направят проектите бутат под маса и над маса пари, а други им ги взимат, приемайки че една противопожарна инсталация струва четирицифрена сума и забравяйки, че в определен момент тя може да бъда безценна. В моментите като този в неделя.

Други пък приемат, че няма смисъл да се отключват аварийните ходове поради ред причини: „пак трябва се мият коридорите„, „децата ще вземат да влязат и да включат алармите„, „тъкмо сложихме вазите отпред пред самите врати и после наново да ги местим… остай тая ра’ота“ и т.н.

Така неусетно стигаме до проблема. А той е, че все повече и повече оставяме ролята на Късмета да е решаваща. Тези 15%, които споменах по-горе растат и растат, и придобиват стойности, които не са приемливи. Защото е ясно, че човек не може да контролира всичко, но това, което от него зависи – е редно да го направи по най-добрият начин, на който е способен. Иначе става претупване.

Когато нечий невинен живот, било то детски или не, си отиде, и хиляди съдебни дела и присъди да се издадат – те просто не струват нищо пред трагедията. Справедливост не се постига, защото в сърцето и душата на близките това понятие е изгубило своя смисъл. То се пречупва през различни призми на гняв и тъга, често докарващи до лудост от неспиращата мъка и от факта, че въпреки всичко трябва да продължиш.

Поглеждайки към дадена трагедия се чудиш как да помогнеш. С какво да допринесеш мъката да бъде по-малка и да предпазиш себе си и близките ти от подобно нещастие. Качваш снимки, пишеш статуси, даваш “Like” и се надяваш по някакъв начин да помогнеш, но не го правиш. Цари безпомощността. Чувстваш я тиха и студена до теб, около теб, в теб. И единственото, което можеш да направиш е да си съпричастен. Да споделиш скръбта с този, който не вижда светлината. Крещи без думи. Крещи с надежда. Изкрещи силно, за да приветстваш Надеждата на утрешния ден. Съпричастността е безмълвна.

Ако животът е сцена, а ние сме актьорите, то режисьорът е Късметът. Колкото и да се стараем неговата дума е последна и е изключително капризен. Ако не си вземем поука от неговите леки намеквания и неглижираме своята роля, то в един момент Късметът пуска нашата ръка, обръща се срещу нас и просто свършва нашето време или на тези около нас. Така че… не го подценявайте. Не подценявайте и своята роля.

„Дъждът ще продължи да вали,
като сълзи от звезда,
като сълзи от звезда.
Дъждът ще продължи да обяснява
колко крехки сме,
колко крехки сме.“ **


* Fortuna – късмет, съдба (превод от латински)
** Текст от песента на британския певец Стинг – Fragile

Сподели
Даниел Георгиев
Даниел Георгиев

Даниел Георгиев e завършил ЕГ „Иван Вазов“, гр. Пловдив с испански и руски език. В момента е студент по дентална медицина. Обича да пише за политика и за личната ни отговорност като граждани на този свят. Учи и работи за свободата и помага на хората да се усмихват по-често.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *