Червеният терор преди и сега – Антифа и нейните идеологически предци

Текстът е публикуван първоначално в Редута

„Страхът е част от нашата тактика. Искаме противниците ни да ги е страх да излязат и защитят убежденията си.“

С тези думи започва интервюто на маскиран и облечен в черно член на антифашистката организация Антифа и бойното й крило „Черен блок“. Интервюто е част от репортаж на популярната медия Vice, която надниква зад завесите на тази противоречива, съставена най-вече от младежи, политическа групировка. Още в първите кадри съзираме антифашистите в целия им блясък – всички в черно, развяващи съветски знамена и скандиращи гордо и уверено: „Смачкай расизма, смачкай фашизма, изяж богатите!“.

Дори по време на интервюто ни се разкрива как се смесват течностите за възпламеняващите коктейли молотов, с които отбелязват присъствието си на протести. Младият борец срещу фашизма обяснява: „Забелязваме от новините състоянието на света и то ни принуждава да излезем на улицата и да се борим“…

Всички си спомняме, обзети от ужас, за хладнокръвното клане на младежки лейбъристи в Норвегия, подето от Андерш Брeйвик в името на борба срещу исляма и противниците на норвежката раса. А когато чуем за крайно дясно или ултранационализъм, във всеки от нас почти машинално се включва аларма. В главите ни на момента се появяват безпощадните щурмоваци на Рьом по време на Кристалнахт, или пък злокобните окупации на Източна Европа от есесовските отряди на Калтенбрунер.

Защо обаче Антифа не ни плаши?

Защо, ако видим млади хора, облечени в тениски с облика на Йозеф Менгеле, ще бъдем потресени и възмутени, докато подминаваме почти незабелязано масово купувани от юноши дрехи и стоки, нашарени с физиономията на „касапина от Ла Кабана“ Ернесто Че Гевара? Пренебрегваме го и го отдаваме на младежка наивност. Но наистина ли е само наивност или в това наше неглижиране на все по-радикализиращите се леви младежи на Запад се крие сериозна опасност?

Тероризмът представлява обмислената незаконна употреба на насилствени действия и психологическо смущение, насочени към невинни хора, с цел да се предаде конкретно политическо послание. Самият термин не е нов, а е навлязъл в речниците още преди два века. Интересно е, че изданието на Уебстър от 1902 година изрично определя „терорист“ с препратка към партизаните на революционния трибунал в Робеспиерова Франция.

Колкото по-задълбочено се изследва историята на тероризма, толкова по-голяма е вероятността да се забележи, че тя е червена. Най-големият терористичен акт, извършен в Европа до 1980 година, е печално известното ни взривяване на църквата „Света Неделя“ в София от агенти на Българската комунистическа партия. Масово използваният от ислямисти „самоубийствен колан“ пък е открит от Тамилските тигри – индийска революционна групировка от миналия век. Допреди Ал-кайда и ИДИЛ индийските светски социалисти „се разписват“ с близо 2500 жертви в над 32 държави.

Днешните маскирани младежи като че ли са сравнително далече от тези престъпления в миналото. Но исторически паралел е възможен, ако вземем предвид, че близо три десетилетия през втората половина на XX век така наречените „войнстващи комунистически групи“ (fighting communist organizations) застрашават сигурността и политическата стабилност на Западна Европа. Техните кампании от насилие и терор довеждат до смъртта на изтъкнати бизнесмени, политици, съдии, полицейски служители и най-обикновени граждани. Развявайки гордо знамето на ленинизмa, те целенасочено търсят свалянето от власт на демократични правителства. Пикът на действията им са годините 1984-1985, когато има седем активни войнстващи комунистически групи в шест европейски държави – Германия, Италия, Франция, Испания, Белгия и Гърция.

RAF.jpg
Ранен от атентат на крайнолявата RAF (Rote Armee Fraktion) в Германия.

Левите терористични групировки се различават от ислямистите по огромния брой литературни материали, в които излагат детайлно и обстойно позициите си. Многобройни са и техните изявления относно събития в световната политическа обстановка, известни сред широката публика като communiques. Тези комюникета могат да се намерят в разностранната мрежа от пропагадни ъндърграунд журнали, които удостояват терористите с платформа за възгледите им. Те се продават свободно в редица левичарски книжарници в Барселона, Мадрид, Париж, Рим и др. Примери са Ligne Rouge в Белгия, Il Bolletino в Италия, L’Internationale в Франция, Radikal в Германия и много други. В един от тях белгийската организация „Комунистически бойни клетки“ твърди за себе си, че„това, на което е важно да се наблегне, е марксистко-ленинската политическа основа на нашата борба.“

Начинът, по който се финансират тези групировки, също е интересен. Те най-често прибягват до обири на банки или отвличания с цел откуп. Войнстващите комунисти не само поемат отговорността за тези грабежи, но и ги оправдават като „пролетарска експроприация“. Това си личи от следния откъс от интервю на член на френската бойна група „Action Directe” : “Банките крадат от хората чрез публичен дълг и хиляда други варианти на плячкосване, затова революционерите експроприират от банките и връщат конфискуваните пари на хората чрез борбата им за социализъм. Няма нищо по-достойно от това.“

Antifa-Conference-1932.png
Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Конференция на Antifaschistische Aktion, 1932 г.

Откъде идва тази увереност?

Наследявайки марксисткото разбиране за историята, комунистическите групи вярват в историческата неизбежност на своята победа, т.е. смятат, че човешките действия са подчинени на закони, гарантиращи рухването на капиталическия строй и идването на ново общество на бъдещето. По тази причина са така уверени в моралната защитимост на престъпните актове. Те обаче съзират, че идването на новото общество на бъдещето няма да се случи от само себе си, тъй като според тях годините в подчинение на Капитала са обезоръжили пролетарската класа и са я приспали във вечен сън, от който не може да се събуди.

И тук се появяват те. Поради липсата на революционно съзнание у работническата класа, изниква нуждата от авангардна партия, която да поведе интернираните в консуматорство пролетариати и да ги освободи от текущото им положение. Това си проличава от цитата на автора Шерников, който германските „Червеноармейски бригади“ предлагат в интервю за самотността и празнотата на милиони хора: „Не знам какво описва мизерията по-ясно от образа на мишка, която върти колело, докато носи дънки и слушалки.“

Най-същественото за тези терористични групи е общият им възглед за международната политика. Communique от 1985 година гласи: „Война срещу имперската война!“ Според тях всички новопоявяващи се международни политически, икономически и военни съюзи като НАТО, Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за развитие и възстановяване са всъщност хомогенизация на Западна Европа за целите на американската световна имперска война. Според „Червеноармейските бригади“ тя представлява „война на богатия, проспериращ и арогантен Запад срещу презряните народи от Третия свят, за да се поддържат неравенството, експлоатацията и грабежът.“

Именно срещу този „военизиран имперски блок“ са насочени атаките на комунистическите терористи. В Рим на 15 февруари 1984 година италианските „Червени Бригади“ убиват американския дипломат Лиймън Хънт, служещ като генерален директор на международна мироопазваща организация в Египет. От communique, оставено до трупа, се разбира, че „прасето си го е заслужавало, защото през цялата си кариера върши черната работа на американските империалисти“. Във Франкфурт на 30 ноември 1989 година командир от германските „Червеноармейски бригади“ убива Алфред Херхаусен, председател на Дойче Банк. Според communique, обясняващо терора: „Историята на тази банка носи със себе си кървавите следи на две световни войни и милиони случаи на експлоатация.“ В Сарагоса на 27 март 1990 година пък командир на испанските „Първооктомврийски групи за антифашистка съпротива“ застрелва доктор Хосе Рамон Муньоз Фернандез, отговорен за лечението на двама члена на GRAPO в гладна стачка. И така нататък, и така нататък.

В основата на дългата кървава хронология, както се вижда, стоят тъкмо въодушевени леви младежи, които са убедени, че се борят в името на „доброто“. Тоест в сърцевината на престъплението прозира пагубната сила на идеологиите и покоряващото им обаяние. Способността им да те накарат да забравиш, че си човек, нагърбен с цялата отговорност, придружаваща те от рождение; и вместо това да те измами и остави сляпо вярващ, че представляваш нищо повече от винтче във война за по-висша цел, в името на която всичко е позволено.

Затова и днешнитe младежи, изпадащи в религиозен екстаз поради предполагаемата им борба срещу злия фашизъм, болезнено напомнят пророческите думи, изречени от британския държавник Уинстън Чърчил: „Фашистите на бъдещето ще се наричат антифашисти.“

Facebook Comments

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.