Животът в големия и малкия град

Време за четене: 3 минути

Снимка: Iwona Castiello d’Antonio, Unsplash

Както може би някои от вас – поне приятелите ми – знаят, след малко повече от 8 години живот в столицата, преди около 10 месеца реших да се върна в родния си град Пещера. Малко градче, води се с население около 20 000 души, но реално е доста по-малко, тъй като много голяма част от хората, особено младите, живеят някъде другаде: чужбина или някой близък голям град. Напоследък разсъждавах над последиците от това решение за моя живот и поуките, които мога да изведа от него като обективни и що-годе общовалидни плюсове и минуси.

Позитивите са ясни – животът е относително спокоен (от пълна скука до чиста лудост), разстоянията са малки, човек има повече време, което може да оползотвори в учене, в хоби (например аз се опитвам да пиша разни работи) или просто да релаксира. Цените на стоките са една идея по-ниски от тези в столицата, а заплатите понякога могат да бъдат без шега конкурентни на тези в големия град. Дори да нямате собствено жилище, наемите са изключително ниски – стига да успеете да си намерите кой да ви отдаде жилище под наем, разбира се. Забавления не липсват – гората е изключително достъпна, и предлага множество стандартни и импровизирани маршрути, също Пловдив (а и София) е достатъчно наблизо, че човек да посети кино или да напазарува книги или техника, ако реши, или пък да отиде на барче или нощен клуб.

С времето обаче като че ли да натежават повече негативите: Липсата на хора, особено на млади хора е осезаема. Онази активна част от населението, която е на възраст между 20 и 40 години практически не съществува в малкия град. Разбира се, липсата не е тотална, има (буквално) няколко човека, отговарящи на описанието. Но те са попили ритъма на живот на мястото и за човек, идващ от голям град темите на разговори, предпочитаните забавления, а и самите междуличностни отношения могат да му се сторят без преувеличение леко странни. В тази връзка, ако имате по-нестандартно хоби – да речем играете настолни игри, най-вероятно ще трябва да се задоволите с практикуването му пред компютър.

Кариерното развитие е също нещо, до което бихте имали достъп преди всичко в големия град. Няма какво да се лъжем – средата е изключително важна и ако всички покрай вас в понеделник сутринта имат желание просто да добутат до петък следобед, то шансът да станете незаменим професионалист пропорционално намалява.

Мотивацията и умствената настройка на хората, които живеят в малкия град е много по-различна от тези на хората, които живеят в голям град. Но не ме разбирайте погрешно, няма „по-добра“ и „по-лоша“ опция. Това са алтернативи, които не си противоречат, а отговарят на различни потребности у всички нас. Ако например имате нужда от по-спокоен живот, или пък сте млада двойка, може би очакваща дете и имате възможност да работите дистанционно, то животът в малкия град би бил рай за вас – ще имате всичко, от което се нуждаете и в допълнение онова така търсено спокойствие и лично пространство, което да ви позволи да изградите своя уникален ритъм. Ако сте – подобно на мен – общителен и любопитен човек, винаги търсещ изненадите, контактите и емоциите в големия град, то от един момент нататък (доста кратък момент) ще се наситите на „почивката“ и ще започнете да усещате липсата на определени необходимости.

Градската култура, градският начин на живот, са в основата на онова, което наричаме „либерално“ – в най-добрия възможен смисъл на тази дума. Което ще рече, че простотията в малкия град е различна (не по-добра или по-лоша, просто различна) от простотията в големия град. Индивидуализмът е възможен преди всичко в големия град. Съсловното и класово разделение – също. Градът има своите „горещи точки“ – характерни локации, които оформят характера му и му придават облик. Това са например места като „Славейков“, Халите, Борисовата градина и прочее – там, където си уговаряте срещи с приятели, разхождате се сами или отивате да се забавлявате. В столицата е далеч по-вероятно да срещнеш някой, с който имате близки интереси или можете да проведете интересен разговор. Еврейските сандвичи на Сердика или „Хляб и мръвка“ в Студентски град са все неща, които няма да намерите в малкото градче. И най-вече: в големия град има събитийност, времето тече.

Сподели
Тома Петров
Тома Петров

Тома Петров Ушев е публицист с интереси в областта на философията, икономиката и геополитическият анализ. Член на редакционната колегия на дясната платформа “Консерваторъ”. Магистър по икономика от УНСС.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *