Крим не е Косово

Гост автор: Мартин Табаков

Крим не е Косово, защото:

1) Косово става независима държава, а Крим влиза в състава на друга такава – Руската Федерация.

2) През 90-те години Югославия систематично ограничава и „мачка” автономията на Косово, докато не я отменя окончателно. В рамките на Република Украйна, автономията на Крим не е била компрометирана от страна на украинското правителство.

3) Периодът 1998-1999 г. е пикът на реакционната политика на Милошевич спрямо албанското население в Косово – извършени са репресии и етническо прочистване, което прераства в хуманитарна криза. Липсват данни за каквито и да е посегателства на украинското правителство спрямо правата или живота на руското население в Крим.

4) Кризата в Косово е менажирана от международната общност – ООН и НАТО, чиито държави-членки стъпват на споделени базови ценности, а тази в Автономна република Крим – еднозначно от Руската Федерация.

5) Отделянето на Косово в самостоятелна държава е предхождано от дълга хронология на международна активност и рецепция – резолюции на ООН, преговори за намиране на решение („Рамбуйе”), военните действия (НАТО, 1999), установяване на мироопазващи сили (КФОР), планиране на нова държавност (Планът „Ахтисаари”, 2007-ма г.). В казуса „Крим” няма и следа от подобно мултилатерално ангажиране от страна на Русия. Решението за анексията на автономната област не е предшествано от никакви дипломатически усилия от страна на руската федерация.

6) Провеждането на референдума в Крим е след практическото завладяване на полуострова от Русия. При допитването на територията на Косово са разположени международни умиротворителни сили – KFOR, изпратени там с ясен мандат в рамките на Резолюция 1244 на ООН.

7) Отделянето на Косово се случва според Плана „Ахтисаари”. Т.е този акт стъпва на ясна документална база. На този фон, анексията на Крим изглежда като еднозначно действие от утилитарно естество на трети субект.

8) Военните действия на НАТО срещу Милошевич са в защита на базови общочовешки ценности на местното население на територията на Косово. Руската намеса в Крим има ясно разпознаваема геополитическа мотивация и изразява политическа субективност.

9) Военната намеса на НАТО срещу Югославия се реализира след неуспех на политически преговори. Т.е военните действия идват едва след като дипломацията е изчерпана. В случая с Крим е обратното – първо имаме военна намеса, а след това – (евентуална) дипломация.

10) Албания – като етнически свързана с Косово, не навлиза с военна сила в областта, за разлика от руските военни сили в Крим.

11) Независимостта на Косово може да се смята като част от процеса на разпадане на Югославия – последната териториална единица (макар и без държавнообразуващия статус на република), отделила се от Сърбия. Тъкмо напротив, Крим е „подарен” на Украйна през 1954 г. по инициатива на съветския ръководител Никита Хрушчов, в името на „дружбата между народите“ на СССР.

12) Когато НАТО се намесва през 1999г., Алиансът третира радикализма на Армията за освобождение на Косово еднакво с радикализма на Милошевич. За разлика от Русия, която толерира (спомага логистично, финансово и ресурсно) проруските организации от военен тип в Крим и Източна Украйна.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.