Най-странната руска военноморска експедиция

Гост автор: Галин Панчев

Искам да ви разкажа за най-епичното морско пътешествие в човешката история, чийто апогей е на днешната дата, през 1905 г. Става дума за преплаването на 33 000 км за 7 месеца от руската Втора тихоокеанска ескадра. Поводът за този епос е обявяването на руско-японската война и японската блокада на Порт Артур. Именно в подкрепа на обсадения Далекоизточен флот започва приключението, за което ще ви разкажа.

Нека започнем с това, да погледнете къде на картата се намира Кронщад. Чакам. Та оттам до Япония се струва добра идея на цар Николай II, който събира 12 броненосеца, 8 крайцера и 9 миноносеца със спомагателни кораби, за да ги прати на майната им.

russian_expedition_1.jpg
Пътешествието на руския флот до другия край на света.

Началото не е твърде гладко, защото събраните набързо моряци не са особено ентусиазирани и се опитват да повредят двигателите на крайцера „Олег”, а три от броненосците не успяват да излязат от пристанището с цялата ескадра, защото никой не е сметнал колко газят натоварени. В крайна сметка на 20 август 1904 г по-голямата част от флота вече е напуснала Кронщад, за да тръгне към Владивосток. Вижте го и него на картата. Доста бързо става ясно, че основната сила на екипажа е в чистене на палубата, а на офицерите – в преследване на политическа литература. Артилерийската подготовка е на ниво, че мерачите не си познават прицелите, а много от моряците не са си завършили обучението, или са подготвени на други оръжейни системи. Всичките тези хора пътуват в атмосфера на параноя, подклаждана от разузнаването, според което в района има японски миноносци и атака може да се очаква още на излизане от Дания (на около 30 000 км от Япония). Всъщност руската агентура се опитва да оправдае едни 500 000 рубли и поддържа бойния дух със слухове.

Бойното кръщение започва на 22 октомври сутринта, когато работилницата „Камчатка” докладва за атака от японски миноносци „от всички страни”. Ескадрата минава в бойна готовност и когато в полунощ „Суворов” забелязва няколко риболовни кораба, включва бойно осветление и открива огън с цялата палуба. Последва го и останалата ескадра, без никой да целеуказва. За продължилата 12 минути канонада „Орел” успява да изстреля над 500 снаряда, пет от които попадат в подводния борд и комините на „Аврора” (да, същата „Аврора”). Загива корабният свещеник – не е знаел къде се качва. Споменатата „Камчатка” изстрелва всичките си 300 снаряда по несъществуващите японски миносци, положението е подобно и на другите бойни кораби. В резултат три руски кораба са пробити, без да са потопени, и цели две риболовни корабчета са запалени. Втори тихоокеански флот не успява да се потопи сам, но си представете колко стреснати са били клетите рибари. Стрелбата остава в историята като „Инцидентът в Догер-Банк” и има тежки финансови и политически последици – рибарските кораби се оказват английски, както и голяма част от пристанищата, които ескадрата е имала намерение да ползва по пътя.

russian_expedition_2.jpg
Руският флот при Порт Артур.

В Танжер ескадрата се разделя на три части, които трябва да се срещнат в Индийския океан. След инцидента в Догер-Банк руснаците са принудени да зареждат въглища на вода, защото голяма част от пристанищата отказват да приемат корабите им, а бойният дух на екипажа се държи около нулата след безрезултатни стрелби, несполучливи маневри и политически игри.

През нощта на 26 май Втора тихоокеанска ескадра навлиза в Цушимския пролив, без на екипажите да е напълно ясно дали адмирал Рожественски търси решително срежение, или целта е да се стигне Владивосток. На мачтите се вдига андреевски флаг по случай коронясването на царя и царицата, докато на японските разузнавачи, наблюдаващи от пределна дистанция, никой не обръща внимание. Спомагателният крайцер „Урал” иска разрешение да заглуши японската комуникация с безжичния си телеграф, но такова му е отказано. Вместо това се организира молебен. Първи огън откриват от „Орел”, разбира се – безрезултатно, но японските крайцери все пак се оттеглят. Матросите сядат за по чашка ром. По обяд ескадрата минава в две колони по неяно какви съображения. Главните сили на японците се появяват точно за да прекъснат следобедния чай на руските екипажи.

tsushima.jpg

Маневрите преди началото на боя откриват, че руснаците са по-бавни, отчасти и заради работилниците и транспортните кораби, които са оставили в строя. Флагманският „Суворов” прави остър завой, за да излезе на удобна за стрелба позиция, което почти сблъсква следващите го „Бородино” и „Орел” и цялата формация намалява драстично скоростта си. Докато японците откриват стрелба само от флагманския си кораб, за да преценят разстоянието, руската ескадра стреля от всички кораби едновременно, което прави невъзможно коригирането на прицелите от и без това неопитните артилеристи. Японците стрелят с фугасни снаряди, които при контакт унищожават надстройките, чупят уредите, подпалват пожари и мадят от строя оръдията и личния състав. Руските снаряди са бронебойни, което ги прави използваеми на по-близка дистанция, като често дори не се пръскат при контакт. Причината е в гениалното чиновническо хрумване преди похода влажността на барута да бъде увеличена по съображения, че плаването в тропиците ще го изсуши. Никак не помага и че част от руските крайцери стрелят с димен барут, като след всеки изтрел трябва да се чака, за да се разсее димният облак.

Адмирал Рожественски събира целия офицерски състав на „Суворов” в бойната кабина. В комбинация с фугасните снаряди на японците, това води до пълна невъзможност да се наблюдава боят и да се дават адекватни команди – всички са залегнали и се крият от осколки. Никой не излиза на палубата, за да вдига сигнални флагчета. Екипажът е оставен на себе си. Агонията е прекъсната от един японски снаряд, който попада в кабината, избива част от офицерите, ранява тежко адмирала, и изкарва „Суворов” от битката.

russian_expedition_3
Японска картичка, издадена по повод победата при Порт Артур.

Ескадреният броненосец „Ослябя” става първият потопен в сражението кораб. Там така и не успяват да отговорят на японската стрелба. Последният удар нанася един 300-килограмов снаряд, който пробива корпуса. За да запазят машинното отделение от снаряди, всичките му изходи са покрити с броневи плочи, които се отварят само отгоре. В суматохата на потъващия кораб никой не се занимава с тях и всичките над 200 машинисти заминават за дъното.

Последователно пламват още три броненосеца. На „Орел” преди началото на боя в оръдейните кули са изкарани готови снаряди, за да бъдат бързо ползвани в началото на сражението. Поради липсата на тренировки обаче никой не се сеща за тях, а всеки противников изстрел в кулите ликвидира артилеристите и изкарва оръдията от строя. Оставените на борда лодки и парни катери дават храна на огъня, от който екипажът няма къде да избяга.

По време на пътешествието до Цушима, на крайцера „Владимир Мономах” изкупуват кокошки на всяко попътно пристанище. Към 27 май клетките висят над палубите и бродовете, стоят по ъглите в помещенията. При откриването на стрелбата целият курник изпада в истерия, за да направи атмосферата неповторима. Три японски миноносеца се заемат с преследването му, като един от тях успява да се приближи достатъчно близко – кафезите в задната част на палубата го правят невидим за офицерския състав. „Владимир Мономах” поема към дъното с викове „Банзай” и кукуригане. Хората успяват да се евакуират, но нито едно пернато не оцелява.

Ескадреният броненосец „Наварин” не успява да се измъкне от преследващите го миноносци и получава пробойна. Екипажът е достатъчно дисциплиниран, за да пусне двата спасителни катера на вода, но недостатъчно трениран, и ги потапя. Много от моряците успяват да се спасят във водата, но отново поради липса на подготовка затягат много ниско дюшеците си, което ги обръща надолу с главата. Японските миноносци си заминават, без да спасяват никакви удавници.

„Аврора” получава няколко пробойни, но бързо се ориентира в обстановката и поема към Филипините, за да получи приятелски ескорт от американска ескадра.

Общо 21 кораба биват потопени, над 5000 руснаци изгубват живота си, а други 6000 минават в японски плен.

Източници

Алексей Силыч Новиков-Прибой, Цусима

Почему русский флот проиграл при Цусиме?

Еще раз о Цусиме

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.