Опит за социология на градския ландшафт

Време за четене: 4 минути

Англия е първата в света капиталистическа страна. Там избухва индустриалната революция, там се ражда модерността. Там за първи път се извършва прехода на много хора от село и аграрен труд към градовете и индустриалния труд. Не е чудно, че и раждането на комунизма като завършена идея се случва точно на мъгливия Албион.

За изследователят на обществото точно преходът на големи групи хора от селскостопански труд и малки населени места към градовете и фабриките е страшно интересен момент. Например във Великобритания напусналите работата на полето и уютните селски къщи са отишли да живеят в градовете, където предприемачи – landlord-ове са строели групи от къщи, по-късно прерастнали в квартали. Тези квартали се обособили по качеството на имотите, които ги съставляват.

А имотите в дадените квартали са били стереотипни повтарящи се къщички. Всички сте ги виждали поне на снимка – еднотипните английски къщички, строени в перфектна редица. Те са буквално еднакви, защото са строени ангро. Според всички правила на икономическата наука и според локацията им, в едни квартали се струпали по-качествени къщички с по-богати наематели, а в други – по-малки и схлупени и съответно с по-бедни наматели. Когато човек подобрявал икономическото си положение по една или друга причина – дали ще е дългочакано повишение или още по-дългочакано наследство, или пък ненадейна печалба от лотарията, то сменял и кварталът си. Да му отива на дохода и общественото положение един вид. Като страничен момент (но също толкова значим за самата обществена структура) идвало състоянието на семейството – един път оцеляването му било изправяно пред предизвикателство при прехода от село към град, втори път – при замогването на само единия от двамата партньори. Сред красивите британски къщи има много, които предлагат единични стаи. И така е от векове.

Начинът, по който се случва модерността във Великобритания е общо-взето уникален. Ако не за света, то поне за Европа при всяко положение. Няма европейска страна, която да провежда индустриализацията си по аналогичен на британците начин. Франция и Германия например изобретяват свой собствен, бихме го нарекли етатистки модел, който освен другото включва и чудото на инвестиционното банкиране с държавна опека.

Работнически жилища до фабриката за стомана Ebbw Vale в Уелс, XIX век., разрушени през 1950-те.
Работнически жилища до фабриката за стомана Ebbw Vale в Уелс, XIX век., разрушени през 1950-те.

Изучаването на историята по която са се случили тези или онези събития е много по-съществена от чистата абстрактна философска идеология, която стои зад тях. Историята превъзхожда философията, защото дава контекст на иначе празните мисли.

В България този преход „село – град“ се извършва по време на комунистическата власт. Нещо повече – той се извършва пряко от нея.

Индустриализацията на страната ни, извършена в онзи период е важна не толкова заради самите заводи и фабрики – обвързването на икономиката ни със Съветския съюз прави продукцията им, а и самото им съществуване въобще висящо на тънко въже през цялото време на съществуването им. В условия на свободен пазар повечето от тези прословути фабрики не е имало как да оцелеят, и приватизацията, извършена от правителството на Иван Костов е напълно закономерна и неизбежна, настрани от споровете и съмненията. Хронологически дори е леко закъсняла.

Тези прословути заводи вършат успешно една друга, различна задача. Успяват да произведат панелните гета. Онези панелни гета, с които днес сме така добре свикнали, че не си представяме градовете си без тях. В незасегнатите от комунистическо управление страни подобни панелни гета просто липсват, или са от скоро и твърде малобройни.

Да не бъда разбран погрешно, уточнявам – не обвинявам комунистите в нищо. Те може би действително са се водили от най-високи и хуманни подбуди. Онова, което коментирам са последиците от решенията, вземани често без мисъл за бъдещето и с безоговорна лекота.

Хората, населяващи тези квартали са съвсем обикновени хора. Възможно е и голяма част от четящите този текст са точно такива – жители на панелно гето. При всяко положение преходът „село – град“ е щял да се случи и в страната ни по един или друг начин. Той е напълно естествен за развитието на цивилизацията и съпътстващата я модерност.

Извършен по този начин, по който са го сторили комунистите, той обаче е създал не нормални, естествено възникнали квартали, а гета в истинския смисъл на тази дума. Гета, които влияят негативно на обитателите им. Затворени в кутия с тънки стени и чийто експлоатационен период изтича в обозримото, близкото бъдеще, обитателите им нямат предвидимост за живота си за най-елементарното: дали утре, след два дни, след пет, след година ще имат покрив над главите си.

Панелният блок не дава и лично пространство на обитателите си. Тази липса на граница между частен и обществен живот може би е била в тон с убежденията и идеологията на планировчиците, които са създали този тип жилища, но определено не предоставя необходимото спокойствие на индивидите, които обитават блоковете. И неизбежно дава своето отражение върху семейният живот на двойките там. Особено в ситуацията от времето на Народната власт, при която толкова много и обичайни житейски казуси – от вземането на отпуск до приемът в университет – са се случвали с участието на т.нар. Партиен секретар.

Панелните гета, с изключение на някои условности като гъстота на населението, дата и здравина на конструкцията и близост до спирки за градски транспорт, не предлагат истинска алтернатива на обитателите си. Това принуждава по-голямата част от населението – де факто средната класа на градовете – да живее в обсолютно идентични и неотличаващи се условия. На този фон се открояват единствено най-богатите, които имат възможността да се заселят в модерни квартали в покрайнините на града. Там, където днес живее средната класа в Западния свят.

Всички тези предпоставки и обективни условия създават тенденцията средната ни класа да се превърне в прекариат – класа на работещите, които страдат от прекаритет. В науката за обществото – социологията – прекаритет се нарича онова (може би изкуствено създадено) състояние, при което психологическото и материалното благосъстояние на съответната група хора е подвластно на непредвидимост и на липса на сигурност, които ако продължават дълго във времето на индивидуално ниво водят до щети върху личността. С човек се случва онова, което бихме определили като „оглупяване“. Човек, който е в подобно положение не е в състояние да изявява субективната си воля като политическо животно (по Аристотел). Например е затруднен да избере чистачка на блока или не се вълнува кой е точно домоуправител и какво върши.

Изходът от настоящата ситуация ще е бавен, като алтернативата за осъществяването му не е една. Часовникът, отмерващ края на експлоатационният срок на панелните блокове не спира да тиктака. Най-общо вариантите могат да бъдат сведени до такъв с участието на държавата – етатистки, и такъв без нейно участие – доброволен, волунтаристки. Наличието на втората опция е лукс, който предишното поколение не е имало. Предвид, че настоящата ситуация е предизвикана именно от държавата като ръководена от (тоталитарна) партия структура, алтернативата средната класа да започне още от днес да мисли за жилището си и да избира такова, което устройва индивидуалните вкусове, потребности и възможности на непосредствените обитатели е онова, което авторът на настоящият текст желае да препоръча.

Сподели
Тома Петров
Тома Петров

Тома Петров Ушев е публицист с интереси в областта на философията, икономиката и геополитическият анализ. Член на редакционната колегия на дясната платформа “Консерваторъ”. Магистър по икономика от УНСС.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *