Изкуственият интелект на Фейсбук – с много трески за дялане

Какво общо има пост за мъже и апартаменти, публикуван в женско списание с мултикултурализма? И защо Фейсбук отказва да пусне реклама за него? Тази куроизна история може и да ви разсмее, но може и да ви накара да се замислите.

Битката при Никопол от 1396 г.

Чета за битката при Никопол, един от последните и най-мащабен от кръстоносните походи срещу турските нашественици, а за фон слушам невероятния саундтрак на Властелинът на пръстените и ще споделя с вас.

Левият рупор А-спекто фалира. Е и?

Гледам, че се леят крокодилски сълзи за А-спекто, та да ви кажа и аз две думи – не се връзвайте на тоя цирк. Действително А-спекто беше най-смисленото ляво списание към момента и имаше съвсем нелоши анализи и материали. Работата обаче е другаде. Когато списанието ти струва 10 лв съвсем не можеш да очакваш, че ще имаш някакви достатъчни приходи, че да го издържаш. Никаква цензура няма тук.

Колониализма и постоянното мрънкане срещу него

Като казах „посетител“, нека ви представя един. Името му е Кахинди Андрюс, по занятие е професор по социология на черните изследвания. Първият от вида си. Овладян и интелигентен преподавател в университета в Бирмингам от афро-карибски произход, Кахинди има проблем с практически всичко, което може да бъде прието за самобитна и дефинитивна част от Британската култура – като започнем от английското знаме и стигнем до следобедния чай.

The Economist, 1985 г.: Те все още са си Балканите

Винаги е било интересно да се четат стари политически анализи, които познават за тенденцията на дадено политическо събитие. Относителното спокойствие, което бе обхванало Балканите и Европа след Втората световна война – спокойствие без открита война – за мнозина изглеждаше, сякаш ще продължи вечно. Затова и този анализ на ситуацията в региона от водещата тема на списание The Economist от 20 април 1985 г. е крайно интересен. Хубаво е да се чете с едно наум, тъй като нашата страна все пак е „вражеска“ за авторите му.

Правописната реформа от 1899 г.

Книжовният живот на българите през Възраждането е свързан с появяването и разпространението на книги, списания и вестници. Всяка книга, всяко списание, всеки вестник, издавани на български език, има свой правопис и своя граматика.

Целите на комунистите според „Манифеста“

„Манифест на Комунистическата партия“ е публикуван път преди 170 години, на 21 февруари 1848 г. Това произведение е едно от  най-значимите политически философски произведения на последните два века и може да се смята за отговорно за множество от най-големите злини на 20 век. Идеологията, която създава, е отговорна за създаването на най-големите тоталитарни и авторитарни режими, както и за смъртта на десетки милиони хора по цялата планета.

Защо българите крият за кого гласуват?

зкарването на пълен мандат за едно правителство е нещо, което се оказва относително рядко в свободната история на нашето отечество. За периода между 1878 и окупацията от 9 септември 1944 г., както и от 10 ноември 1989 г. до днес, България има цифром и словом 7 правителства, които са изкарали по 4 години на власт.

Тиквешкото въстание – бунт на българите срещу сръбските окупатори

Когато средностатистическият българин чуе Тиквеш, вероятно се сеща за прочутата им и наистина качествена тиквешка ракия и вино. Малцина обаче знаят, че този български град е бил един от първите, котио се вдигат срещу чужда окупация от страна на сърбите. Става дума за едно почти забравено събитие от нашата история, което ще припомним днес.

Старият правопис и ползите от него днес

Правописът, използван в България до 1944 г, е бил етимологичен в по-висока степен от днешния и се е наричал Иванчевски. В сравнение с настоящия, Иванчевският правопис се отличава с използването на „ѣ“ и „ѫ“ на етимологичните им места и поставянето на краесловни ерове („ъ“ и „ь“ накрай словата, завършващи на съгласна).

Горица и Нова Горица: поредният разделен от Желязната завеса град

Всички сме чували за Берлинската стена, станала символ на деспотизма отвъд Желязната завеса. За нещастие на човечеството, тя обаче не е нито най-дълго просъществувалата стена, разделила семейства от един и същи град, нито последната, която е разрушена.

Рецензия на Джордж Оруел на „Моята борба“ от Адолф Хитлер

Рецензията е публикувана първоначално в „Ню инглиш уийкли“ (New English Weekly) на 21 март 1940 г. Интересното е, че една година преди национал-социалистическа Германия да развали съюза си със СССР, английският писател Джордж Оруел правилно предсказва войната между двата социалистически колоса.

Телеграфът в Османската империя

Oт средата на XIX век нататък Западна Еврoпа запoчва да оказва все пo-гoлям натиск върхy мyдната и изoстанала тyрска империя да прокара телеграфни линии през своите територии. Tyрците oбаче със страх пoдхoждали към нoвoтo техническо средствo и с yдoвoлствие предoставяли на чyжденци кактo пoстрoяванетo и oбзавежданетo, така и oбслyжванетo на телеграфните станции!