Целите на комунистите според „Манифеста“

Време за четене: 2 минути

Създателят на идеологията комунизъм Карл Маркс. Снимка: Maximilian Scheffler, Unsplash


„Манифест на Комунистическата партия“ е публикуван за пръв път на 21 февруари 1848 г. Това произведение ще се превърне в едно от  най-значимите политически философски текстове на последните два века и може да се смята за отговорно за множество от най-големите злини на XX век. Идеологията, която създава, е отговорна за създаването на най-големите тоталитарни и авторитарни режими, както и за смъртта на десетки милиони хора по цялата планета.

Автори  на Манифеста са Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

В предговора към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс.  Вътре в това произведение се изказват целите и средствата, които международното комунистическо движение ще цели да постигне през следващите два века, както и някои от инструментите им.

По-късно тези цели и средства ще бъдат ревизирани и ще доведат до създаването на политическите движения  социализъм (целящо постигането на комунизъм чрез революция), социалдемокрация (целяща постигане на социализъм чрез избори, не революция) и културното течение културен марксизъм (целящо постигане на комунизъм чрез разбиване на обществото на опресирани и опресиращи).

Но аз няма да коментирам онези последващи движения и идеологии, а ще коментирам онази оригинална идеология, навършила 170 години. През това време тя е постигнала значителни „успехи“ и немалка част от нейните някога революционни цели днес се приемат от мнозина за правилни или дори за извечни ценности.

Комунизъм. Корицата на „Манифест на Комунистическата партия“. Издание 1848 година.
Корицата на „Манифест на Комунистическата партия“. Издание 1848 година.

И така, нека видим какво са искали да направят Маркс и Енгелс, за да се постигне тяхната комунистическа утопия:

1. Експроприация на поземлената собственост и използуване на поземлената рента за покриване на държавните разходи.

2. Висок прогресивен данък.

3. Премахване правото на наследство.

4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.

5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.

6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.

7. Увеличаване броя на държавните фабрики, средства за производство, пригодяване за обработване и подобрение на земите по общ план.

8. Еднаква задължителност на труда за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.

9. Съединение на земеделието с индустрията, въздействие за постепенно преодоляване на противоположността между града и селото.

10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд за децата в сегашната му форма. Съединяване на възпитанието с материалното производство и т.н., и т.н. [1]

Логично е, ако някой се има за десен политически или икономически, но подкрепя значителен брой от горните цели, да преосмисли своята позиция. Така би било честно и даже наложително, ако искаме да водим идеологически дебати с правилните термини.


Източници:

[1] Manifest der Kommunistischen Partei, 1848, Карл Маркс и Фридрих Енгелс, превод на български Иван Георгиев, 1974 г., II Пролетарии и комунисти, стр. 2

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

One comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *