Безформеното изкуство

Известният британски журналист и YouTube коментатор Пол Джоузеф Уотсън публикува в последните часове на 30 юли 2017 г. статус във фейсбук профила си, в който критикува художествената стойност на плаващата във водите на езерото Сърпънтайн в лондонския Хайд парк от около месец екстравагантна арт инсталация, носеща мистичното име „Мастаба”.[1]

Автор на инсталацията е световноизвестния и екстравагентен художник от български произход Христо Явашев – Кристо, като въпреки дългата си кариера това е негов дебют на британска територия.

Delighted to see that some fucking gimp has ruined Hyde Park by dumping this monstrosity in the middle of it and calling it art.

STOP.

Уотсън определя инсталацията като „чудовищна” и „съсипваща Хайд парк”, а в коментара си използва още и думата „шибан”. Мнозина от посетилите страницата му се съгласяват и дори допълват с примери от техните родни места.

Така например читателка от Чикаго показва монтирано там гигантско огледално бобено зърно.

 

art_2.JPG
„В Чикаго имаме това голямо бобче. Може да изглежда безполезно, но ако се вгледате внимателно, може и да видите отражението на убиеца навреме, за да се скриете. Това все пак е нещо.“

Друга дама – този път от Калгари, показва снимка на гигантски син кръг украсяващ намиращия се в канадската провинция Албърта град.

art_3.JPG
„Не е толкова зле, колкото нашия голям син кръг в Калгари, Алберта.“

Трета читателка от канадския град също носещ името Лондон показва монтирана там арт инсталация от метални дървета, която отново предизвиква усмивки у читателите.

art_4.JPG
„Лондон, Онтарио има метални дървета. И го наричат „Горския град“. Не може да си измислиш такъв абсурд“.

А друг потребител обобщава: „В днешно време всеки може да се изходи и да нарече екскрементите си изкуство!”

art_5.JPG
„В днешно време всеки може да се изходи и да нарече екскрементите си изкуство!”

Дължат ли се тези усмивки и негативни оценки на обикновена необразованост у масата интернет потребители? Може би проблемът е в липсата на развит естетически вкус у тези хора? Или пък работата е другаде и царят наистина е гол, но единствено единици в медиите (като въпросният Пол Джоузеф Уотсън) се осмеляват да произнесат гласно очевидното?

Сравнявайки днешното изкуство с онова от предишни епохи няма как да не забележим фрапантни разлики.

На първо място днешното изкуство е тотално дехуманизирано и деперсонализирано. Ако погледнем, да речем, към Викторианската епоха, често виждаме изкуство, изобразяващо хора, личности. Пример за това е колоната, посветена на адмирал Нелсън.

Nelson.jpg
Статуята на адмирал Нелсън, Лондон. Снимка: Elliot Brown

Това изкуство носи в себе си симетрия – правилни и красиви форми, съразмерност, присъствие на личност и не на последно място – идея.

В контраст на това съвременното изкуство ни предлага единствено идея, сведена до абстракция. Но такава абстракция, каквато реципиента сам си избере.

На пръв поглед звучи добре – има универсалност. Всеки би могъл да види каквото си пожелае в бял лист, в син кръг или в произволна фрактална геометрична форма, при това без опасността да се подразни, например, от историческото минало на някоя европейска цивилизована държава гледайки към нейн славен герой, писател, поет, откривател или предприемач. Или атеистичните му чувства да бъдат накърнени, какъвто риск съществува при съзерцаването на творби с християнски сюжети като онези на Джото, на Микеланджело, Леонардо или Рафаело Санцио.

Но точно тук е уловката – изкуството, представлява информация и като всяка останала информация, за да предаде послание или идея се нуждае от конкретна форма. А колкото по-висши са тези послания или идеи, толкова по-сложна форма е необходима. Толкова по-конкретна форма.

Така разбирането се превръща в сложен мисловен процес, характерен за единственото познато ни разумно същество – човека. И дори и да съществува риска да има несъгласни с изразеното, то тези несъгласни са поставени в ситуация, при която без съмнение ако бъдат честни, биха признали определени достойнства на творбата.

Вглеждайки се например в „Атинската школа” на Рафаел или в триптиха „Градината на земните удоволствия” на Йеронимус Бош виждаме сложност, сюжет и емоции. В музеите и изложбени зали за съвременно изкуство посетителите често се колебаят кое точно би трябвало да е обекта, който авторът е искал да представи на вниманието им и не рядко погрешно възприемат за изкуство случайно оставена някъде шапка, изпаднал бял лист или текущ ремонт.

Епохите преди нашата често свързваме с лоши хигиенни условия, с недоразвита технология, безправие и с още много неща, които с право не ни се нравят. Но погледнем ли към културното наследство, което ни е оставено от живеещите в онези времена, ние виждаме стремежът на човека към красивото, към изящното, към вечността. Нещо, което е оставено за поколенията, за хората от бъдещите дни и все още предизвиква добри емоции у наблюдателя. Дали съвременното изкуство би оставило подобен отпечатък е въпрос, чиито отговор е ясен на всички и, за съжаление, е далеч от утвърдителен.

Бележки

[1] Мастаба е вид древноегипетска гробница, която представлява скосена пирамида. Творбата имитира тази форма.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.