Чудакът – Бащата на „Златният Орфей“, който не бива да бъде забравен

Гост автор: Димитър Стоянович

Ще минат още само няколко години и Генко Генов – Чудакът, създателят на „Златният Орфей“ (но и много повече от това) ще бъде забравен от всички. Няма да ги има онези, които са го познавали лично и които могат да разкажат от първо лице за неговия авторитет, харизма, постижения, предшествали пълното му житейско унищожение. А защо е унищожен? Защото е талантлив. Бездарникът ненавижда, когато някой прави повече от него, при това с лекота. Независимо от епохата.

Сред познавалите Генко Генов и до днес има посредствени умове, които не могат да си отговорят на някои много прости въпроси, но за сметка на това не спират да ги задават със замаха на квартален милиционер. Между въпросите се отличават някои особено тревожещи горепосочените умове:

Ама той как успява да направи международен фестивал на такова ниво в онези години? Успява, защото е първият, който осъзнава, че има нужда от оригинална българска популярна песен и форум, на който да се сравни с чуждестранната популярна песен. И е един от малкото, които могат да го осъществят – на първо място заради личните си качества и контакти.

Защо постоянно пътува в чужбина, а ние не? Защото канят него, поименно, защото е свръхкомпетентен в работата си и знае езици. А вие не.

А той откъде знае езици? Учил ги е.

А как така успява да докара в социалистически Слънчев бряг най-големите световни звезди, на всичкото отгоре почти без пари? Защото има харизма и личен чар, които дори не можете да проумеете. Дори да имахте десеторно повече пари, нямаше да направите нищо.

За да направи всичко това, не може да не е бил ченге! Само защото вие сте били ченгета, не означава, че и той е бил. А и като бяхте ченгета, направихте ли нещо подобно?

А защо жените го харесват? Откъде пък е толкова компетентен в работата си? Откъде познава всички? Защо има самочувствие? Защо…

genov_orfei.jpg
Генко Генков – Чудакът. Снимка: архив на семейството му

Защо наистина се раждат братя близнаци – примерно – и единият от тях е идиот, а другият не е? Има въпроси, чиито отговори са само в Божията компетенция.

А през това време Генко Генов израства в Бургас, завършва Консерваторията със специалност пиано, работи за кратко в „Разпространение на филми“ и след като постъпва в „Балкантурист“, през 1965 г. създава фестивала „Песни за българското Черноморие“, известен от 1967 г. като „Златният Орфей“. Създава го буквално от нищото, практически без пари, с ловки преговори с властимащите, докато успее да ги убеди, че в идеята има чудесен национално-пропаганден потенциал.

До 1974 г. този фестивал се превръща в един от най-уважаваните европейски конкурси за популярна песен и трамплин за десетки музикални кариери. В този период Генко Генов е навсякъде. Разширява и модернизира сцената на вариетето в Слънчев бряг. Урежда възможно най-качествена озвучителна техника от „Филипс“. Провокира класически поети и композитори да създават популярни авторски песни специално за фестивала. Подкрепя безрезервно всеки млад български талант и урежда престижни международни участия на българските изпълнители.

А участието на световни звезди – не само певци, но и членове на оценяващите комисии – е впечатляващо. Жилбер Беко, Жозефин Бейкър, Даниел Дарийо, Удо Юргенс, Хулио Иглесиас, Джани Моранди, „Рики е повери“, „Темптейшънс“… Уредени, но впоследствие провалени от властите са участията на Франк Синатра, Том Джоунс и др. Всеизвестен е случаят с Бруно Кокатрикс, директор на легендарната зала „Олимпия“, който кани Богдана Карадочева в Париж, но Импресарска и Концертна дирекция буквално спират международната й кариера.

Генко Генов все повече концентрира интереса на специалните служби върху себе си. Станал е прекалено силен, прекалено влиятелен, издигнал се е до вицепрезидент на Световната федерация на фестивалите, глас с огромно влияние в MIDEM, и въобще се е превърнал във фигура, над която е все по-трудно да се упражнява контрол въпреки непрестанните опити в тази посока от страна на Шесто управление. Това няма да продължи дълго.

Genko-Genov-2.jpg
На сватбата на Генко и Дариана през 1973 г. кумува Йорданка Христова. Снимка: http://senzacia.net

На 11 ноември 1973 г. Генко Генов се жени за съпругата си Дариана. Осемдесет дни по-късно е отведен за рутинен разпит и изчезва.

Случва се класическият в подобни случаи сценарий на службите: обвинение в шпионаж. Не е достатъчно неудобният да бъде отстранен, той трябва да бъде унищожен. Съчинен е толкова впечатляващ обвинителен акт, че ако дори една стотна от него беше истина, то западното разузнаване би трябвало да издигне поне барелеф на своя славен агент Генко.

Идеологическа диверсия. Перманентно саботиране на действията на Държавна сигурност (т.е. отказ от доносничество). Организиране на „емигрантско сборище“ в Париж и „конспиративна квартира“ в Берлин. Действащ агент на ЦРУ и агент на радио „Свободна Европа“. Пране на пари. Подкупи и финансиране на чужди изпълнители с финанси на ЦРУ. Системна пропаганда на превъзходството на западната музика над социалистическата. Интимни отношения с певиците, в това число и с Жозефин Бейкър, по онова време на достолепните 64 години! И още, и още…

За свидетели по делото са извикани почти всички естрадни светила. Лили Иванова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Тончо Русев и други достойни личности от бранша категорично отказват да лъжесвидетелстват. За съжаление има достатъчно, които охотно се съгласяват да подкрепят тезата на обвинението. Дори добавят свои „авторски“ конспиративни теории. Разбира се, мотивите им са различни. Един го прави от лична неприязън към обвиняемия, друг се е поддал на натиска на следствието, трети се възползва от възможността да напредне в кариерата, четвърти си е просто страхливец. Въпросните хора, „артисти“, повечето от които живи и до днес и с учудващо добра обществена репутация, са точно онези, за които стана дума в началото. Онези, които, осъзнавайки подсъзнателно собствената си нищожност, ще развият до съвършенство единствения си истински талант: да унищожават.

Генко Генов е осъден на 20 години затвор. Цялото му имущество е конфискувано и бременната му съпруга е изхвърлена на улицата. Реабилитиран е едва през 1990 г.

В негово отсъствие фестивалът „Златният Орфей“ постепенно се превръща в казионно събитие от регионален характер.

Димитър Стоянович е настоящият главен редактор на сп. L’Europeo (от 2014 г.). Автор на повече от 50 документални, игрални филми и сериали. Главен сценарист на десетки популярни телевизионни предавания и кампании, автор на множество публицистични материали.

Статията първоначално е публикувана в съкратен вид в коледния брой № 41 на списание L’Europeo от декември 2014 г. и се публикува тук със съгласието на сина на Генко Генов – Райчин Генов, както и на Димитър Стоянович.

Препоръчана литература

„Златният Орфей – звезди и сенки“, Генко Генков, изд. Фондация Генко Генков, София, 2015 г.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.