Какво значат имената на африканските държави?

Африка е един наистина огромен континент, много по-голям, отколкото обикновено си представяме – вторият по големина след Азия. Той е и континентът с най-многото държави, били те признати или непризнати от международната общност. Населението е над 1,2 млрд. души и непрекъснато и експанзивно увеличаващо се, разпределено в 61 държави и територии.

Нека видим какъв е произходът на имената на държавите. Ще видим, че имената разказват много за историята на съответната земя – от древността, през колониализма и до създаването на съвременните граници през 50-60-те години на 20 век, до най-новите държави в света.

joao-silas-72562-unsplash.jpg
Снимка: João Silas, Unsplash

Алжир (Народна Демократична Република Алжир) – името на страната означава „острови“ и идва от града Алжир. Самото име на града произлиза от арабското ал-джазаир (الجزائر, „Островите„), съкратено от по-старото название Джазаир Бани Мажгхана (جزائر بني مزغنة, „Островите на племето Мажгхана„).

Ангола (Република Ангола) – Името Ангола идва от португалското колониално име Reino de Angola (Кралство Ангола), което се появява от 1571 г. при управлението на първия колонизатор и капитан-губернатор на страната Диас де Наваис над страната. Топонимът е създаден от португалците от титлата нгола, носена от кралете на Ндонго. Ндонго е било земя, разположена между реките Куанза и Лукала и е било номинално част от кралство Конго, но е имала движение за независимост.

Бенин (Република Бенин) – Името на страната вероятно означава „раздразнение, досада“ на езика йоруба или „синове“ от арабското бани. По време на колониалния период и при получаването на нейната независимост, страната носи името Дахомей. На 30 ноември 1975 г. е преименувана на Бенин, кръстена на залива Бенин. Заливът носи това име, дадено му от европейците от империята Бенин, намирала се в днешна Нигерия. Държавата Бенин няма никаква връзка с градът Бенин в днешна Нигерия, нито с бронзовата култура Бенин. Конкретната форма „Бенин“ е резултатът от португалското произношение на Убину (днес Бенин Сити).

Ботсвана (Република Ботсвана) – името на страната означава „страна на тсвана„, отнасящо се до най-голямата етническа група в нея. Етимологията на тсвана е неясна, но вероятно означава „свободни хора“ според Дейвид Ливингстън, който я извежда от понятието сетсуана ствана – „равен, сходен„.

Буркина Фасо (Република Буркина Фасо) – преди известна под името Република Горна Волта, страната е преименувана Буркина Фасо на 4 август 1984 г. от тогавашния президен Томас Санкара. Думите „Буркина“ и „Фасо“ произлизат от различните езици, които се говорят в страната. „Буркина“ идва от езика моси и означава „изправен, прав„, с което местните показват, че се гордеят със своето положение. „Фасо“ идва от езика дюла и означава „отечество“ (буквално бащина къща).

Френската колония Горна Волта е кръстена на местоположението си в горното течение на река Волта.

Бурунди (Република Бурунди) – германската и по-късно белгийска колония Бурунди е кръстена на Кралство Бурунди. „Бу“ или „бо“ означава „земя“ на езика банту, а рунди е с неизвестен произход и значение.

Габон – името на страната идва от португалската дума gabão, или наметало. Изборът на това име е заради сходността на формата на широкото устие на река Комо до град Либревил. Самата дума на португалски габао произлиза от арабската  qabā’ (قباء‎).

Гамбия (Република Гамбия) – името „Гамбия“ произхожда от термина на езика мандинка Камбра/Камбаа и означава реката Гамбия, за пръв път описани през 1455 г. от Алвис Кадамостро. Друга народна етимология на името е от португалската дума câmbio („търговия„, „обменно бюро“), заради голямото значение на региона при търговията с роби.

Гана (Република Гана) – етимологията на думата „Гана“ е „цар-войн„. Това е била титлата на местните владетели в средновековната империя Гана в западна Африка, която обаче е била по на север от съвременната страна Гаха, в региона на Гвинея.

Гвинея (Република Гвинея) – от берберските понятия гуинавен, агинау или агуинау („изгорял„, т.е. „черен„) или промяна на името на град Джене. „Бисау“ може да е алтернативно име за етническата група папел, но точното значение не е ясно.

Гвинея-Бисау (Република Гвинея-Бисау) –  от берберските понятия гуинавен, агинау или агуинау („изгорял„, т.е. „черен„) или промяна на името на град Джене.

trevor-cole-385236-unsplash.jpg
Конгоански жени, снимка: Trevor Cole, Unsplash

Демократична република Конго – държавата е кръстена на река Конго, която преминава през цялата страна. Река Конго е най-дълбоката река в света и втората по обем на течението. Самата река е кръстена така от първите европейски моряци на Кралство Конго и неговите обитатели от племената банту, племето конго, които те срещнали през 16-и век. Думата „конго“ идва от езика конго (или още киконго). Според американския писател Самюъл Хенри Нелсън „вероятно самата дума „Конго“ намеква за публично събиране и се базира на корена конга, „да събера“ (транзитивно).“

Демократична република Конго в миналото е носила имената, в хронологичен ред, Свободна Страна Конго, Белгийско Конго, Република Конго-Леополдвил, Демократична Република Конго и Заир и Заир преди да приеме настоящето си име.

Джибути (Република Джибути) – означава „изтривалка“ и е страна, кръстена на едноименната си столица. Името на града може да бъде проследено до квартала му Габут и думата на езика афар габути (вид изтривалка, направена от палмови влакна).

Египет (Арабска република Египет) – името Египет произлиза от старогръцкото Айгюптос/Египтос (Αἴγυπτος) и латинското Aegyptus. Описано е в ранния гръцки линеар Б като a-ku-pi-ti-yo. Прилагателното айгюпти-, айгюптиос (aigýpti-, aigýptios) е взаимствано в коптския език като гиптиос (gyptios) (впрочем от тук тръгва и старото название на циганите по българските земи като гюпти, гюпци). От там понятието минава в арабския език като кубти qubṭī, (قبط – qubṭ), откъдето и произлиза името на християнската общност копти.

Първоначалното гръцко име е взаимствано от късно египетското (от периода Амарна) понятие Хикуптах „Мемфис“, самото то версия на египетското ха-ка-птах (ḥwt-kȝ-ptḥ), означаващо „домът на ка (душата) на Пта“ – името на храма на бога Пта в град Мемфис. Историкът Страбон пък описва народната етимология, според която Айгиптос (Αἴγυπτος) еволюира от гръцкото Айгайоу иптиос/Егейу хюптиос  (Aἰγαίου ὑπτίως), означаващо „под Егейско (море)„.

Екваториална Гвинея (Република Екваториална Гвинея) –  от берберските понятия гуинавен, агинау или агуинау („изгорял„, т.е. „черен„) или промяна на името на град Джене.

Еритрея (Държава Еритрея) –  през Средновековието регионът на Еритрея е познат под името Медри Бахри („морска земя„). Името Еритрея произлиза от древногръцкото име за Червено море (ἐρυθρὰ Θάλασσα, еритра таласса). За пръв път името е формално възприето през 1890 г. при създаването на италианската колония Италианска Еритрея. Територията става Еритрейска губерния като част от Италианска Източна Африка през 1936 г. След като британските войски разгромяват италианците през 1942 г., Еритрея попада под британско колониално управление до 1952 г., когато страната става федерална част от Етиопия. След продължила 30 година борба страната става независима през 1991 г. и приема името Държава Еритрея с новата си конституция от 1997 г.

Етиопия (Федерална Демократична Република Етиопия) – древногръцкото име Айтиопия/Етиопия Αἰθιοπία (от Αἰθίοψ, Айтиопс/Етиопс, ‘етиопец‘) е съставено от две древногръцки думи – αἴθω + ὤψ (айто „горя“ + ops „лице„). Според  Perseus Digital Library, името на страната се превежда най-подходящо като „страната на изгорените лица“ като съществително и „червено-кафявата страна“ като прилагателно. Историкът Херодот използва това название, за да опише цялата част от Африка под пустинята Сахара, които са част от познатия свят (ойкумене). Гръцкото име има и народна етимология като транслитерация на древноегипетското понятие атхиу-абу, означавощо „крадци на сърца„.

В гръко-римските извори Етиопия е специфичния топоним за древна Нубия. Поне от 850 г. сл.н.е. името Етиопия се появява и в множество преводи на Стария Завет като алюзия към Нубия. Древните текстове на евреите идентифицират Нубия вместо Куш. В Новия завет пък вече се среща самото име Етиопия, отнасяйки се към слугата на царица Кандакия, вероятно жител на град Мерое в Нубия.

Като цяло страната исторически е била позната под името Абисиния. този топоним произлиза от латинизирана версия на древното понятие Хабаш.

benny-jackson-222664-unsplash.jpg
Жители на село в Замбия, снимка: Benny Jackson, Unsplash

Замбия (Република Замбия) – територията на днешна Замбия е позната под името Северна Родезия от 1911 г. Преименувана е на Замбия при получаването на своята независимост през 1964 г. Новото име на страната идва от река Замбези, което може да означава Голямата река.

Зимбабве (Република Зимбабве) – името Зимбабве произлиза от термина на езика шона за Велико Зимбабве – древен град в югоизточната част на страната, който днес е част от световното културно наследство. Множество източници твърдят, че Зимбабве идва от дзимба-два-мабве, преведено от диалекта каранга на езика шона като „големи къщи от камък“ (дзимба = мн.ч. на имба – къща; мабве = мн.ч. на бве – камък). Говорещите диалекта каранга от племето шона живеят около Велико Зимбабве в днешната провинция Масвинго. Археологът Питър Гарлак твърди, че „Зимбабве“ представлява контрахирана форма на дзимба-хве, което означава „почитани къщи“ на диалекта зезуру на шона и обикновено се ползва за обозначаване на къщите или гробовете на вождовете.

Държавата Зимбабве носеше името Южна Родезия от 1898 г., Родезия от 1965 г. и Зимбабве Родезия от 1979 г. Топонимът Родезия произлиза от името на Сесил Роудс, основна личност в британския колониализъм на територията през 19 век. Името му идва от гръцкия остров Родос. Със засилването на комунистическото и националистическо движение в страната през 60-те години името постепенно бива отхвърлено от новите управляващи.

Кабо Верде (Република Кабо Верде) – името на страната означава „зелен нос“ и произхожда от близкия нос Кап-Верт на сенегалския бряг. През 1444 г. португалските изследователи споменават тази забележителност като Кабо Верде няколко години преди да открият островите (Verde е португалски за „зелен„).

На 24 октомври 2013 г. делегацията на страната обяви в ООН, че официалното име вече не трябва да се превежда на други езици. Вместо „Кабо Верде“ трябва да се използва наименованието „Република Кабо Верде“.

Камерун (Република Камерун) – името на страната означава „скарида„. Португалските изследователи достигат до нейните бреове през 15-и век и кръщават региона Рио дос Камароес (Rio dos Camarões – реката на скаридите). През 1884 г. страната става германска колония. След Първата световна война страната е разделена между Франция и Великобритания като мандати под егидата на Обществото на народите. След гражданска война френската колония добива независимост под името Република камерун през 1960 г., а през 1961 г. британската колония се присъединява и двете създават Федерална Република Камерун. Федерацията е изоставена през 1972 г. и страната става Обединена Република Камерун, а от 1984 г. носи името си Република Камерун.

Канарски острови – името на канарските острови най-вероятно произлиза от латинското име Canariae Insulae, което означава „острови на кучетата„. Името се е отнасяло само за Гран Канария. Според историка Плиний Стари, моретанският крал Джуба II е нарекъл остров Канария, защото на него имало „огромни количества кучета с много голям размер„.

Като алтернатива се казва, че оригиналните обитатели на острова, гуанчите, почитали кучета, мумифицирали и третирали кучета като свещени животни.  Древните гърци също говорят за народ, който живее далеч на запад, които са „кучеглавците„, които се кланят на кучета на остров. Някои смятат, че кучешкия култ на Канарските острови и древния египетски култ към бог Анубис са тясно свързани, но няма обяснение кой е възникнал първи. Сигурно е, че името на островите не произхожда от птицата канарче, а по-скоро птиците са кръстени на островите.

Кения (Република Кения) – думата Кения произхожда от имената на племената Кикуйу, Ембу и Камба за връх Кения – „Кириага„, „Киринияа“ и „Кийнияа„. Петната на черна скала и бял сняг може да са произхода на думите Кири-ниага („Kĩrĩ-nyaga“ – петнист).

Коморски острови (Коморски съюз) – името им се превежда като „Лунните острови“. Името „Комори“ произлиза от арабаската дума камар (قمر  – луна).

Кот д’Ивоар (Република Кот д’Ивоар) – името означава „Бряг на слоновата кост“ на френски, като името е заради масовото търговия със слонова кост именно там. Първите европейци, които се появяват по крайбрежието на страната, са португалските търговци. Те обаче са изтласкани от французите, които построяват през 1843 г. военноморското укрепление „Гранд Басам“ и през 1893 г. страната е обявена официално за френска колония под името Кот д’Ивоар. През 1895 г. Кот д’Ивоар става част от Френска Западна Африка. На 7 август 1960 г. страната получава пълната си независимост. През 1986 г. парламентът приема решение, с което се забранява името на страната да се превежда на чужди езици. Въпреки това много държави продължават да ползват собствената традиционно установила се форма на името на африканската република.

Лесото (Кралство Лесото) – името на страната груба се превежда като „страната на хората, които говорят Сесото / Басото„. Думата басото е формирана от наставката за мн.ч. бa- и Сото, с неясна етимология, но най-вероятно свързано с думата motho (човешко същество).

Либерия (Република Либерия) – името идва от латинската дума за свобода libertas, през английското liberty и означава „Свободната страна„. Между 1461 г. и края на 17-ти век португалските, холандските и британските търговци имали контакти и търговски пунктове в региона. Португалците наричат района Costa da Pimenta („Бряг на пипера„) поради наличието на изобилие от зърна на пипера мелегуета, но по-късно става известен като Брега на зърното.

В Съединените щати има движение за преселване на свободно родени чернокожи и освободени роби, които се сблъсват с расова дискриминация под формата на политическо отнемане на права и отричане на граждански, религиозни и социални привилегии в Съединените щати. Американското колонизационно дружество е основано през 1816 г. във Вашингтон за тази цел от група видни политици и бивши роби, но эчленството му включва най-вече хора, които подкрепят премахването на робството. Робовладелците искат да се освободят от негрите от Юга, където се смята, че те ще застрашат стабилността на местните общества. Някои аболиционисти сътрудничат за преместването на свободните негри, тъй като са обезкуражени от расовата дискриминация срещу тях на север и вярват, че те никога няма да бъдат истински приети в обществото и затова и започва по-масово движение през Атлантика към новостроящите се градове на черните колонисти.

На 26 юли 1847 г. заселниците прокламират своя Декларация за независимост и обнародват конституция на новата държава на свободните негри – Либерия. Въз основа на политическите принципи, записани в Конституцията на Съединените щати, те създават независимата република Либерия. Великобритания става първата държава, която признава независимостта на Либерия.

ben-ostrower-564572-unsplash.jpg
Бербер в пустинята Сахара, снимка: Ben Ostrower, Unsplash

Либия (Либийска държава) – латинското име Либия, от старогръцкото Λιβύη (Либие) се отнася до региона на запад от делтата на река Нил и генерално кореспондира с центъра на северна Африка. Името Либия е въведено през 1934 г. за италианска Либия, възраждайки древното название след векове ползване на османския термин Триполитания (произхождащ от старогръцки и значещ „район на три полиса„). Бреговият регион на днешна Либия се управлява от Османската империя между 1551 и 1911 г. под името Еялет Триполитания.

Либия получава независимост през 1951 г. под името Обединени Либийско Кралство, а през 1963 г. го сменя на Кралство Либия. След преврата на полковник Муамар Кадафи през 1969 г., страната сменя името си на Либийска Арабска Република, през 1977 до 1986 г. е под името Народна Социалистическа Либийска Арабска Джамахирия, а от 1986 г. е Велика Народна Социалистическа Либийска Арабска Джамахирия. Междувременно страната участва в два от опитите за обединение на арабските страни – Федерация на арабските републики и Арабска ислямска република. След свалянето на Кадафи през 2011 г. страната е в гражданска война, като няколко фракции си оспорват правото да бъдат легитимно правителство, сред тях и клетката на Ислямска държава в региона. От 2011 г. насам страната официално се нарича Либия в международните документи.

Мадагаскар (Република Мадагаскар) – На мадагаскарски език остров Мадагаскар се нарича Madagasikara и неговите хора се наричат малагаси. Означението на острова „Мадагаскар“ не е от местен произход, а е популяризирано в края на Средновековието от европейците. Името Мадагейскар е записано за първи път в мемоарите на венецианския изследовател Марко Поло от 13-ти век като повредена транслитерация на името Могадишу, сомалийското пристанище, с което Поло е объркал острова.

На деня на Свети Лорънс през 1500 г. португалският изследовател Диого Диас спира на острова и го нарича Сао Луренцо. Даденото от Поло име обаче е предпочитано и популяризирано в повечето карти от Ренесанса. Нито едно от местните имена, предхождащи Мадагаскар, изглежда не е било използвано от местното население, за да се назове целия остров, а само техния регион.

Мавритания (Ислямска Република Мавритания) – страната е кръстена на древното берберско кралство Мавритания. Името произхожда от латински и означава „страна на маврите„.

Мавриций (Република Мавриций) – Първите исторически доказателства за съществуването на остров, известен като Мавриций, са на карта, произведена от италианския картограф Алберто Кантино през 1502 г. От това изглежда, че Мавриций за пръв път е наречен Дина Ароби около 975 г. от арабските моряци, първите хора, които посещават острова.

През 1507 г. португалски моряци посещават необитаемия остров. Островът се появява под португалското име Cirne на ранни португалски карти, вероятно от името на кораб в експедицията от 1507 г. Друг португалски моряк, Дом Педро Маскареахас дава името Маскаренес на архипелага. През 1598 г. холандски ескадрон под командването на адмирал Уибранд ван Варуик пристига в Гранд Порт и нарича острова Мавриций, в чест на княз Морис ван Насау, щатхолдер на Холандската република. По-късно островът става френска колония и е преименуван на остров Франция (Isle de France). На 3 декември 1810 г. французите предават острова на Великобритания по време на Наполеоновите войни. Под британското правило името на острова се връща за последен път на Мавриций. От 1962 г. страната получава независимост от Великобритания. Интересно е да се спомене, че това е единствената страна в Африка, в която най-голям процент от населението са индуисти.

jamie-mink-507545-unsplash.jpg
Деца в Малави. Снимка: Jamie Mink, Unsplash

Малави (Република Малави) – името на страната вероятно се базира на местна дума, която означава „пламтяща вода“ или „огнени езици„, за които се смята, че идват заради отражението на слънцето върху езеро Малави.

Мали (Република Мали) – името Мали е взето от името на империята Мали. Името първоначално произлиза от думата от езика мандинка или бамбара mali, която означава „хипопотам„, но в крайна сметка започва да означава „мястото, където живее кралят„. Думата носи конотацията на силата и мощ.

Гвинейският писател Джибрил Ниан предполага в „Съндиата: Епос за Старото Мали“ (1965 г.), че не е невъзможно Мали да е името, дадено на една от столиците на императорите. Мароканският пътешественик от 14-ти век Ибн Батута съобщава, че столицата на империята на Мали е наречена Мали. Една от легендите на манджинка разказва, че легендарният първи император Сундита Киита се е превърнал в хипопотам при смъртта си в река Санкарани и че е възможно да се намерят села в района на тази река, наречен „старо Мали“, които носят името Мали. Друга теория предполага, че Мали е произношението на езика фулани на името на племената манде.

Мароко (Кралство Мароко) – пълното арабско име на страната е ал Мамлака ал-Магрибиййа (المملكة المغربية) и се превежда „Кралство на Запада„; макар че запад на арабски е ал-гарб (الغرب). При исторически референции средновековните арабски историци и географи понякога споменават Мароко като Ал Магреб ал-Акса (المغرب الأقصى), което означава „Най-отдалечения запад„, за да го различават от съседните исторически райони, наречени Ал-Магреб ал-Авсат (المغرب الأوسط) – средният запад и ал-Магреб ал-Адна (المغرب الأدنى) – най-близкият запад.

Основата на името Мароко е Маракеш, столицата му при династията Алморавиди и Алмохадския Халифат. Произходът на името Маракеш е спорен, но най-вероятно е от берберските думи амур (н) акуш или „Земя на Бог„. Модерното берберско име за Маракеш е Mṛṛakc (написано на берберски с латинска азбука). На турски език, Мароко е известен като Фас, име, произхождащо от древната столица Фес. Това обаче не е така в други части на ислямския свят: до средата на 20-и век общото име на Мароко в египетската и близкоизточната арабска литература е Маракеш (مراكش). Това име все още се използва на някои езици като персийски, урду и панджаби.

Мозамбик (Република Мозамбик) – страната е кръстена Moçambique от португалците на остров Мозамбик, чието име идва от Муса Бин Бик или Муса Ал Биг или Моса Ал Бик или Муса Бен Микики или Муса Ибн Малик, арабски търговец, който пръв посетил острова и по-късно заживял там. Градът на острова е бил столица на португалската колония до 1898 г., когато е преместен на юг към Луренцо Марке (сега Мапуто).

Намибия (Република Намибия) – името на страната произлиза от пустинята Намиб, считана за най-старата пустиня в света. Самото име Нами е по произход от езика нама и означава „огромно място„. Преди получаването на нейната независимост през 1990 г. страната е известна най-напред като Германска Югозападна Африка (Deutsch-Südwestafrika), а след това като Югозападна Африка (South-West Africa). Името отразява колониалната власт на германците и южноафриканците (технически от името на британската корона, отразяващо статута на доминион на Южна Африка в рамките на Британската империя).

Нигер (Република Нигер) – страната Нигер е кръстена на река Нигер. Нигер има различни имена на различните езици на региона: на мандинг – Джелиба или Джолиба, означаващо „велика река„. На игбо – Оримири или Оримили, значещо „велика вода„. На туарег: Егери н-лгереуен или „река от реки„. На зарма – Иса Бери  или „голяма река„. На йоруба – Оя. Най-ранното използване на името „Нигер“ за реката е от Лео Африканс в неговата книга Della descrittione dell’Africa et delle cose notabili che iui sono, публикувано на италиански език през 1550 г. Името може да идва от берберската фраза ger-n-ger, значещо „река от реки„. Тъй като Тимбукту е южният край на основния трансахарски търговски път към западното Средиземноморие, той е източникът на повечето европейски познания за региона.

Нигерия (Федерална Република Нигерия) – страната Нигерия също е кръстена на реката Нигер (вж. Нигер). Името Нигерия е измислено в края на 19 век от британския журналист Флора Шоу, която по-късно се жени за лорд Лугард.

Република Конго (Република Конго) – също е кръстена на река Конго (вж. Демократична република Конго). Република Конго, или още Конго (Бразавил), е  позната също от колониалния ѝ период като Френско Конго. Не трябва да се бърка със съседната държава Демократична република Конго (бивш Заир), наричана също Конго (Киншаса), както и по-рано Белгийско Конго.

Руанда (Република Руанда) – името означава „земя“ или „земя на рунди„.  За разлика от повечето си съседи, руандийците са от само една културна и лингвистична група – баниаруанда. Вътре в тази група има обаче три подгрупи – хуту, тутси и тва, между които има известни търкания.

Сао Томе и Принсипи (Демократична Република Сао Томе и Принсипи) – островите Сао Томе и Принсипи са били необитаеми, когато португалците пристигнаха някъде около 1470 г. Островите са открити от Джоао де Сантарем и Пер Ескобар. Португалските навигатори проучват островите и решават, че те ще бъдат добри места за бази за търговия с континента. Датите на откриване понякога се дават като 21 декември (Ден на Св. Тома) 1471, за о-в Сао Томе; и 17 януари (деня на Св. Антоний) от 1472 г. за о-в Принсипи, въпреки че други източници цитират различни години около това време. Принсипе първоначално е наречен Санто Антао (Св. Антоний), променяйки името си през 1502 г. на Илха да Принсипе (Островът на принца), позовавайки се на принца на Португалия, на когото се изплащат печалбите от захарната култура на острова.

През 1975 г. страната извоюва своята независимост от Португалия и става една от първите демократични страни на континента.

Свазиленд (Кралство Есватини) – страната и нейния народ са кръстени на Мсвати ll – монархът от 19-и век, който обединява земите на Свазиленд и ги разширява.

Сейшели (Република Сейшели) – австронезийските мореплаватели и арабските търговци вероятно са били първите посетители на островите. Първите, които официално ги документират, са португалците през 1502 г. начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови, и ги кръщава на себе си (острови на Адмирала). Първото документирано слизане на суша на тях, и първите писмени свидетелства са направени от екипажа на английския кораб „Асенсион“ през 1609 г. През следващите век и половина островите остават незаселени. През 1742 г. французите ги изследват и са използвани са за транзитна точка на търговията между Азия и Африка, понякога дори и от пирати, до поемането на островите от Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе. Островите получават съвременното си име, като са кръстени на името на Жан Моро дьо Сешел, финансов министър при управлението на Луи XV.

Сенегал (Република Сенегал) – Сенегал е кръстен на река Сенегал, чиято етимология е оспорена. Една популярна теория (предложена от Дейвид Бойлат през 1853 г.) е, че тя произлиза от фразата уолоф суна гаал, което означава „нашето кану“ (или пирога), в резултат на погрешна комуникация между португалските моряци от 15-ти век и рибарите уолоф. Теорията за „нашето кану“ е популярно възприета в съвременния Сенегал заради нейния чар. Редовно се използва в призивите за национална солидарност (например „всички сме в едно и също кану„), често може да се чуе в медиите.

Съвременните историци смятат, че името вероятно се отнася до племето санхаджа – бербери, които живеят в северната част на реката. Конкурентна теория е, че тя произлиза от средновековния град Сангана (изписван също като Исенган, Асенган, Сингахан), описан от арабския географ ал-Бакри през 1068 г., който се намира край устието на реката. Някои от племето серер от юга смятат, че името на реката произлиза от съединението на термина на езика серер сене (от Роге Сене, Върховното божество в религията на серер) и О Гал, което означава „тяло на водата„.

Сиера Леоне (Република Сиера Леоне) – името на страната Сиера Леоне (Serra-Leão) идва от времето на португалските колонизатори и означава Лъвската планина. Контактите на европейски изследователи със Сиера Леоне са сред първите в Западна Африка. Страната е открита и картографирана през 1462 година от Педро да Синтра, които дава наименованието ѝ, впоследствие предавано през италиански като Сиера Леоне. През 1495 португалците изграждат форт в района на днешен Фрийтаун, и скоро към тях се присъединяват холандски и френски колонизатори. Англичаните се включват в търговията с роби през 1596, когато първата пратка от 300 роби към новосъздадените колонии в Америка бива изпратена.

Сомалия (Сомалийска Република) – името най-вероятно произлиза от патриарха Самале, най-старият общ прародител на няколко сомалийски клана. Името „Сомалия„, от своя страна, се счита за извлечено от думите соо и маал, които заедно означават „отиди“ и „мляко“ – позоваване на повсеместното животновъдство на сомалийския народ. Друга правдоподобна етимология предлага терминът „сомалий“ да бъде извлечен от арабската дума за „богат“ (дхавамаал), която отново се отнася към сомалийското богатство в добитъка.

Судан (Република Судан) – името означава Земята на Черните, от арабското Билад ас-Судан (البلاد السودان), което първоначално се е отнасяло към по-голямата част от региона Сахел.

Танзания (Обединена Република Танзания) – името на държавата е образувано от първите срички от названията на съставилите я бивши държави Танганайка (с едноименното езеро на територията ѝ) и Занзибар (близоразположен архипелаг в Индийския океан). Двете са британски колонии до 1964 г., когато се обединяват под името Обединена република Танганайка и Занзибар. По-късно през същата година името е променено на Обединена република Танзания.

През 1996 г. държавната администрация се премества от Дар ес Салаам в Додома, която съответно става столица. Въпреки това Дар ес Салаам продължава да бъде градът с най-голямо търговско значение.

Того (Тогоанска Република) – името идва от град Того, днешния Тоговил. Името на града идва от еве то (вода) и го (бряг). През периода 11 – 16 век различни племена нахлуват в региона от няколко посоки. Повечето се установяват по бреговата линия. В средата на 15в. по крайбрежието проникват португалци, които извозват роби към Америка. Когато търговията с роби се разширила през 16 век, племената Мина имали най-голяма полза. През следващите двеста години региона бил един от основните източници на роби за Европа. Того и заобикалящите го региони получили името „Робския бряг“.

Тунис (Тунизийска Република) – Името означама Земята на Тунис – нейната столица. Името на Тунис вероятно произхожда от берберската дума енс, която означава „да лежиш“ или „да си почиваш„. Съществуват и някои споменавания в древни римски източници на такива имена на близките градове като Туниза (понастоящем Ел Кала), Тунусуда (понастоящем Сиди Мескине), Тхинисут (понастоящем Бурегба Бир) и Туниса (понастоящем Рас Джебел). Тъй като всички тези берберски селища се намират на римски пътища, те несъмнено са служели за като лагери, станции за почивка или спирки. Името Тунис може да произхожда и от финикийската богиня Танит.

Уганда (Република Уганда) – името на страната е Буганда на езика суахили, и е възприето от британците като име за тяхната колония през 1894 г. Буганда е била царството на 52 клана на племето баганда. Баганда („братя и сестри“ или „група хора„) е съкращение на Баганда Ба Катонда („братя и сестри на Бога„), позовавайки се на местния мит за сътворението на човека.

Централноафриканска република – за съжаление, това име е доста модерно и себеописателно и няма нужда от допълнителни бележки. Смята се, че територията на днешна ЦАР е била заселена още 1 000 г. пр.н.е. Към 7 век след новата ера тези земи попадат под влиянието на Канемската империя, царствата Уадаи и Багирми. За разлика от останалите части от Африка, ислямът тук се е разпространил значително по-късно, а влиянието му далеч не е било толкова голямо както в по-северните територии. Французите окупират днешна ЦАР заедно с Борнуанското царство и Република Конго, и го включват във Френска екваториална Африка под името Убанги-Шари. През август 1940 много жители на колонията изявяват желание да се сражават за свободна Франция срещу частите на Оста. През 1958 територията получава полуавтономен статут, а през 1960 – независимост.

Чад (Република Чад) – заради голямата отдалеченост от каквито и да било големи водни басейни Чад често е наричана „мъртвото сърце на Африка“. Страната е наречена на езерото Чад, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник на населението.

Южна Африка (Република Южна Африка) – друго име, което е обяснение само на себе си. Древните римляни използват името Африка тера – „земя на Афри“ – за северната част на континента, която съответства на днешен Тунис. Произходът на Афер може да бъде финикийската дума афарпрах; племето афри, което живее в Северна Африка около района на Картаген; старогръцкото африки (αφρίκη), без студ или латинсконо aprica – слънчево. Така Южна Африка може да означава Южна Слънчева Земя.

Южен Судан (Република Южен Судан) – вж. Судан

Вижте още интересни карти тук.

Facebook Comments

1 Comment

  1. DДо сега съм се радвал на всички постове на автора и сайта,но днес,НЕ!!!!!!! Това е 3 ти свят,който няма нищо общо с цивилизацията,както и цивилизована древна ,мъдра единствена Европа,от когато започнаха навалиците и пъплящите ИНСЕКТИ-чернокожи изроди,които по един или друг начин влизат в святите земи на цивилизацията на древна Европа,тя стана уязвима,от една старана на недалновидни политици,от друга на човекоподобни инсекти от този, недоразвит, черен, континент,както и от някойх подобни близкоАзиатски страни!!!!!!
    Господ да ни е на помощ,думата Расист в хаоса на 21век,вече е свещенна-запомнете го многоооо добре,защото,един ден ,ще осъмнем в реалност,апокалиптична,която дават по филмите,а те не се правят случайно!!! блг.за удоволствието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.