Най-важният икономически фактор – хората

Докато всеки за себе си намира отговор относно смисъла на своето съществуване, бил той някоя кауза, религия, семейство или постигане на успехи в онова, в което е най-добър, то заниманията с икономика са полезни, защото ни дават отговор на един чисто практичен въпрос: как може да се създаде и управлява ефективно богатство предвид оскъдността на ресурсите?

И докато оскъдността на материалните и природни ресурси около нас е очевидна, то ние често забравяме нещо друго, далеч по-съществено.

Най-оскъдният ресурс сме хората.

Живеем във време, в което западните медии (и без съмнение под влияние на естаблишмънта) пропагандират всячески, че това да имаш деца е едва ли не лошо и ретроградно, как семейството в традиционния му вид е отживелица и как единственото и лесно решение на проблемите с оскъдността на човешкия ресурс се решават от само себе си просто чрез внос на други хора.

Без да се спирам на рисковете, съпътстващи всяка демографска подмяна при „вноса на хора„, то искам да обърна внимание на нещо друго – бедността е преодолима.

Имаш ли хората, които да се трудят и същевременно да бъдат пазар на произведеното, то дори в рамките на едно поколение едно общество може да излезе от калта на бедността и да започне да живее в много по-добри материални условия.

Един от най–важните уроци в човешката история, който дължим на епохата на индустриалната революция е този, че в крайна сметка ресурс се оказва онова, което сме успели да превърнем сами в такъв. Кой би предположил само преди по-малко от две столетия, когато англичанинът Джордж Кайли прави първият успешен полет с планер, че ще е нормална част от ежедневието на хората да пътуват със самолети и да достигат буквално за часове дестинации, за които в миналото са били необходими седмици и дори месеци? Опознавайки природата и нейните закони, ние твърде лесно можем да я употребяваме за наше удобство и да правим живота си – нашия собствен и онзи на другите хора – далеч по-добър.

Ами парите? Често забравяме една – подчертавам – икономическа истина за парите: че те са просто обещание. Банкнотата, кюлчето злато, диамантът – това са просто разменни средства. Разменни, но за какво? Ние даваме обещанието си на другите хора, че ако ни дадат нещо, произведено от труда им, то и ние ще направим това за тях самите. Парите са просто средството, един вид „колективен договор„, чрез който обществото се съгласява да играе по правилата на тази игра. Игра, при която вместо налагане на волята на един човек върху другия посредством сила и дори оръжие, то те се съгласяват доброволно да си сътрудничат в името на общото благо.

И отново, каква е връзката с хората ще кажете? Ами връзката е съвсем проста – колкото повече хора има в едно общество, толкова повече тези хора ще се трудят, ще откриват нови неща, ще си „обещават“ услуги посредством валутата и ще се измъкват заедно от общата бедност. При това съвсем не така алтруистично както звучи на пръв поглед – всичко това е естествен процес, комбиниращ личния интерес на всеки от участниците.

Докато в обратния сценарий – ако количеството хора в едно общество, в един политически обединен отрязък земя намалява, то горните неща ще бъдат все по-трудни и по-трудни, докато обществото не се разпадне и не бъде погълнато от някое съседно, по-могъщо.

Как обаче ще набавим тези хора в нашето общество остава отворен въпрос – чрез „внос“ на такива, които с цялата си равностойност на човешки същества все пак са от чужда култура с всички съпътстващи културната конвергенция рискове, или чрез връщане към семейството като ценност.

За да отговорим на този въпрос като общество, то първо трябва всеки да отговори на него самостоятелно, като личност. И ако отговорите си съвпадат, то може и да имаме шанс да поемем по пътят на благоденствието.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.