Великият плет на Индия от 1700 км – изграден заради данъци

Време за четене: 4 минути

Стените винаги са били предлагани от политиците като начин за справяне с различни проблеми. И ако най-известният пример за голяма и дълга стена е от Китай, то и другият азиатски колос също е имал подобно съоръжение, макар и за кратко. Става дума за най-дългия жив плет в човешката история, построен като средство за повишаване на събираните данъци от тогава страшно скъпата подправка сол в Индия по времето на управлението на страната от Лондон.

През 1878 г., У.С. Халси, британският комисар на вътрешните митници съобщава в доклад какво е състоянието на огромния жив плет в британската колония Индия. Плетът е достигнал дължина от 1700 километра, пише той, или достатъчно дълъг, за да се простре от Берлин до Москва. Повече от половината от бариерата, съобщава Халси, е съставена от „перфектен и добър зелен плет“ или „комбиниран зелен и сух плет„. Някои нейни части достигали височина от над 3,5 метра и ширина от над 4 метра.

По това време Британската империя работила върху този гигантски плет от най-малкото 30 години. Най-сетне бил постигнал „най-голямата си дължина и завършеност„, пише Рой Моксъм в книгата си „Великия плет на Индия„. Това бил впечатляващ паметник на британската власт и непоколебимост. Един британски правителствен служител твърдял, че той „не може да се сравни с нищо друго освен с Великата китайска стена„.

Карта на Британска Индия, XIX век. Натиснете за пълен размер. Източник: Уикипедия
Карта на Британска Индия, XIX век. Натиснете за пълен размер. Източник: Уикипедия

 Докато съобщавал за състоянието на плета, Халси знаел, че времето му свършва. През същата година империята сприра цялото финансиране за налудничавия проект и не след дълго плетът изчезва. Когато английският писател Моксъм търси следи от него през 1996 г., не е успял да намери нищо.

Никой не знае откъде идва идеята да се изгради огромен плет през сърцето на Индия. И ако британците са известни с любовта си към тази градинарска форма, чието притежание в нечия добре поддържана градина е проява на изискан вкус, то този жив плет изобщо не бил декоративен. Не е бил предназначен да защитава нищо друго освен имперски приходи. Плетът е посаден върху вътрешната митническа линия – бюрократична преграда, която британците създават, за да наложат висок данък върху солта на хората, живеещи от едната страна на линията – тази, която има относително малко сол. Ако това ви се струва странно, имайте предвид, че грам сол тогава е струвал приблизително колкото грам злато и производството и продажбата на солта е била силно регулирана от правителствата заради голямата печалба.

Митническата линия е била по-дълга отколкото плета в който и да бил момент – 4000 километра от Панджаб на северозапад, слизайки до Мадхя Прадеш, южно от град Бурханпур на река Тапти. През 40-е години на XIX век британските офицери започват да укрепват тази административна линия с трънлив материал, за да блокират опитите на контрабандистите на сол и други стоки от пресичане на линията и избягване на митническите патрули.

 

Агра, Индия, около 1835 г. Източник: British Library
Агра, Индия, около 1835 г. Източник: British Library

Първоначално оградата била направена предимно от сухи клони, натрупани във високи купчини. Но това се оказало безплодна задача, тъй като година след година трябвало да бъта подновявани и поправяни. Линията била разделена на патрулирани участъци и на някои места патрулите започнали да засаждат и култивират жив плет с идеята да се създаде нещо постоянно и по-лесно за поддръжка.

Отглеждането на жив плет обаче не било лесно. Британците се опитали да използват индийски сливови дървета-джуджета, нилска акация, бодлива круша, бамбук и много други местни растения. На някои сухи места дърветата просто изсъхвали и умирали. На други места разсадите били унищожавани при наводнения и преливания на реки. На други места пък почвата просто не била достатъчно богата, за да подпомогне растежа на нищо, което да не е плевел.

Британската упоритост надделява над природата. Били изкопани канавки и в тях била донесена по-добра почва. Построили насипи, за да се противопоставят на наводненията и да отклоняват течението на водите при силните дъждове. Експериментирали, докато не намерили най-добрите дървета и храсти за всеки от многото климати, през които преминавал живият плет. В крайна сметка той израстнал дълъг, висок и широк.

christopher-brown-541827-unsplash.jpg
Снимка: Christopher Brown, Unsplash

По думите на сър Джон Страши, държавен служител в британска Индия, цитиран в книгата на Мокхам, това било „чудовищна система“, която имала съвсем малко паралели „във всяка толерантна цивилизована страна.“ Всяка миля от стената изисквала 250 тона трънлива плетка и други органични материли за своето създаване, а в рамките на една година патрулите по протежението на стената пренасяли около 100 000 тона растителни материали, за да се поправят дупки в сухия плет. На повечето места бариерата е била поне 3 метра височина и дебелина 1,80 метра, но в някои райони тя била по-голяма. Тя се превърнала в „постоянен паметник на трудолюбието на нашите офицери и мъже и непроницаема бариера пред контрабандистите“, пише друг комисар.

Но имало проблеми, тъй като природата е още по-упорита от хората. Бели мравки се заселвали в живия плет и това водело до разпада на цели секции от стената. Пожари изгаряли десетки километри от нея наведнъж. Бури и вихрушки можеха разхвърляли части от нея. Рояци скакалци нахлували и изяждали всичко зелено. Паразитни лозя плъзвали по живия плет, дърветата умирали от естествени причини. В един раздел се заселил голям брой плъхове, затова местният митнически патрул довел диви котки, за да се бори с гадинките.

Поради всичко това, както и поради социални и политически фактори големият жив плет както и повечето укрепени граници, било само частично успешно начинение при спирането на контрабандистите. Имало места, където нищо не можело да расте в продължение на десетки километри, независимо от усилията на властите. Контрабандистите използвали самите дървета като стълби, по които да се изкачат. Понякога пък просто хвърляли торбите със сол над стената към свои сътрудници от другата страна. Поддръжката на плета и налагането на данъчната линия били постоянна борба на котка и мишка. Когато оградата в крайна сметка била изоставена през 1879 г., никой в Индия не я оплаквал.

Самият плет може и да е умрял, но пътят, който прокарал през страната, е останал. По-късно в историята на Индия архитектите на нови пътища разглеждат дългите плоски насипи, които пресичат страната като инфраструктурен актив. Пътят на плета в определени райони се превърнал в поредица от пътища и ж.п. линии.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *