„Конспирацията“ на евреите и етатизма

Време за четене: 2 минути

Снимка: Blake Campbell, Unsplash

Знаете ли, от много време си го мисля. Мине се не мине време и някой приятел или познат ми изпрати клип, статия или дори книга, в която се описва сериозен политически, икономически или културен проблем от съвремието (последните 200 години). Слушам, гледам или чета и се възхищавам на добрата аргументация, на подбора на думи, на стила. И в един момент се стига до едно доста поизтъркано клише.

Да, май се сещате за какво става дума. Любимата конспирация на редица расови теоретици, социални инженери и/или любители на силните алкохолни напитки. Говоря именно за евреите. На тях им се приписват почти свръхчовешки способности да контролират какви ли не обществени процеси.

Евреите са безспорно умен народ. Самият начин на възпитание на еврейските деца, силният им индивидуализъм и едновременно с това високо ниво на социално взаимодействие, както и поколенията на подбор на съпруг/съпруга основно по акъл е помогнал те да бъдат статистически някои от най-умните хора. Не е случайно, че именно представители на този народ имат голям брой научни открития, както и участват активно в културния и политически живот.

И, за съжаление, една немалка част от тях, осъзнавайки, че са по-умни от масата хора, искат да променят начина на живот на човечеството. И се включват в редиците на мнозината добронамерени и умни хора от всякакви народности, които искрено вярват, че могат да управляват живота ни по-добре от нас самите. Тази древна идея се е превъплътила днес в редица политически идеи, които условно можем да наречем етатистки, и които целят да управляват икономиката и живота на големите маси от безпросветни хора, които са толкова глупави, че има нужда някой да мисли вместо тях.

Истината е, че дори да сложим начело на обществото най-добронамерените, богати, здрави, умни хора, и да им дадем най-добрите изчислителни машини, те пак няма да могат да калкулират адекватно цената на нещо елементарно, като сиренето. Защото, в една свободна икономика, има стотици или дори хиляди видове сирене. Но същото сирене струва 5 лв. килограма при производителя, 10 лева в кварталния магазин, 8 лева в хипермаркета, 14 лева в денонощния магазин, 20 лева в магазин на морето или в курорта, а за умиращия от глад то е безценно. А говорим само за едно-единствено сирене, без да коментираме хилядите му разновидности, достъпни ни днес. Как биха могли някога чиновниците да изчислят „справедливата“ му цена тук и сега, а не след 6 месеца?

Затова, обръщам се към умните хора – прочетете за описания от икономиста Лудвиг фон Мизес проблем на калкулацията или защо централното планиране просто няма как да проработи.

За не толкова умните – спрете да обвинявате хората на база на раса, пол, етнос и други такива характеристики и търсете конкретните виновници за дадена злина. По-честно е, по-справедливо е и работи.