Пиночет и преврата от 11 септември в Чили

На 11 септември 1973 г. е извършен военен преврат в Чили, който сваля социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, довело страната до годишна инфлация от 508%, режим на тока, дефицит на стоки от първа необходимост по магазините, включително хранителни, които подобно на днес във Венецуела, може да се купят само на черния пазар.

Дори на официалния пазар в магазините, където вече няма почти нищо, цените на основните хранителни стоки се удвояват на всеки 2 месеца. Огромните опашки пред магазините стават обичайни в Сантяго и другите градове в Чили, в резултат на дефицита до който са довели новите задушаващи регулации (над 5000 регулирани стоки) на лявото правителство. Социалната политика за жилищно настаняване, образование и здравеопазване не успява да помогне на над 20% от чилийците, живеещи в крайна бедност и влошава неимоверно положението им.

6852195340_449dc254bc_b.jpg
Опашките за стоки от първа необходимост – захар, мляко на прах, кафе на прах, лук.

Бюджетният дефицит само за 3 години е достигнал 55% от БВП, а Чили е една експериментална лаборатория за заблудени, леви интелектуални идеи, които преобладават в края на 1960-е и началото на 1970-е години, а след пауза от няколко десетилетия и днес. Цари престъпност, а по улиците все по-често се сблъскват банди от леви и десни политически лумпени. Радикалната левица е започнала да се въоръжава и мобилизира за гражданска война, при която да наложи тоталната си власт по съветски модел над страната. Армията извършва преврата, преди тя да е готова, и така спасява народа си от съдбата на попадналите под комунистическа власт.

В първите месеци след преврата, всякакви политически партии са забранени, а най-силно протестиращите „в защита на демокрация“ – около 3000 души, основно членове на въоръженото крило на левицата биват избити, за да бъде наложен ред в страната. За арестите е използван Законът за контрол над оръжията, гласуван от самата левица само година по-рано, за да си осигури безпроблемното съществуване на своята власт. Днес в Чили почти няма престъпност на фона на съседните страни, защото както казват самите чилийци, „тях ги изтребиха още през 70-е“, и страната бързо се превръща в най-богатата в Южна Америка (измерено като БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност). Чили е държава, от която България може да научи много що се отнася до най-проблемните сектори на родна почва, а именно здравеопазване, енергетика, образование и пенсионно дело, както и действия спрямо левите радикали.

Salvador_Allende_(1970).jpg
Чилийското списание Praetera Plana с водеща тема: Чили: „Демократичен“ комунизъм?, 1970 г.

Едно от големите постижения е пенсионната система, която води до голямо увеличение за работещите и истинска справедливост. Чили е първата държава в света, която прилага напълно частна пенсионна система, в която всеки данъкоплатец разполага със своя лична сметка, управлявана от посочен от него пенсионен фонд. Сегашният пенсионен модел в Чили е въведен през 1980 г. от социалния министър на страната по това време Хосе Пинера, с помощта на икономисти от школата на Милтън Фрийдмaн, известни като „Чикагските момчета“. Рязкото преминаване от напълно държавен разходо-покривен модел към т.нар. капитало-натрупващ модел става по време на  управлението на Аугусто Пиночет.

След като не допуска страната му да стане бедна, комунистическа страна и спира геополитическия възход на СССР в региона, създава работеща икономика за народа си, Пиночет легализира политическата опозиция през 1987 г. и допуска свободни избори през 1988 г., на които той губи властта и си тръгва с чест, след като е свършил работата си.

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.